Някои реакции на моето мнение как изглежда наемането на известни български спортисти за лица на партийни предизборни листи ме провокираха да продължа темата в рубриката “Нещо ли(ри)чно”.
Всички разбираме, че наетите като известни лица спортисти (повечето, ако не и всички) са добре проучени, за да бъдат поканени на тази трапеза. Едва ли са отишли сами в партийните централи да се предлагат.
Дори и на мен, без да мога да преплувам Дунава (какво остава за Ламанша) или да скоча над два метра на височина, са ми обяснявали колко ставам за политик, но не се хващам на такива въдици. Ето защо въдичарите вече не ми и предлагат.
На едни кметски избори в София хората били посочили в проучване за партийни цели, че ставам да управлявам столицата. Това казали участниците в проучването. Цели 10 процента от тях посочили мен в отговор на въпрос да напишат (без подсказване) имена за кмет на София, което предполага много по-висок процент при вече заявена кандидатура.
През 2003 г. бях (приятно, признавам си) изненадан от резултата, че при подобно допитване, но не по партийна линия, че в София бях посочен като “публично лице с най-голямо доверие”.
Това не попречи 3 години по-късно БТВ да ме хвърли на вълците заради вълкоубиеца Първанов, който се направи на моя жертва. Работодателите ми се солидаризираха с него срещу мен и жертваха лицето с най-голяно доверие, работещо там- с голямо облекчение от тяхна страна, че не пожелах повече да работя под командването им.
Резултатът от проучването беше публикуван във в. “Новинар” (4 август). Определен бях на първо място, следван от Огнян Минчев, Стефан Цанев (чудя се дали затова не отговаря на моето съседско “добър ден” в квартала и до днес), Слави Трифонов и т.н. в компанията на следващите по-нататък проф. Божидар Димитров, Г. Коритаров, Андрей Пантев, А.Райчев, Иван Кръстев, Недялко Йорданов, Нешка Робева и Драгомир Драганов.
Както съм писал, печелил съм избори за директор на БТА с абсолютно мнозинство на работното си място БТА, където всеки един от гласуващите (повече от 500 души) ме познаваше лично.
Печелил съм също избори за вицепрезидент (смея да твърдя без прецедент в историята на БГ журналистиката до днес) и в Хелзинки на конгрес на АЕЖ (1994 г.) сред стотици делегати от цяла Европа.
Американското списание “Нюзуик” ме определи в своя статия в притурка, посветена на България, като български предприемач, който води БТА по пазарен път. Това никак не впечатли старите-нови господари на България, които се правеха на капиталисти. Да сте чули да ми се доверят (подобно на гражданите на София, например) с някой важен пост на чело на важна българска медия?
Мнозина очакваха тогава, че поради този летящ първоначален старт в условията на демокрацията, младеж като мен ще гради тепърва голяма (политическа) кариера.
Във в. ”Експрес” едвам ме издържаха около половин година. От първия ден на назначаването ми за главен редактор през есента на 1993 г. започнаха да ме атакуват със заплахи да смачкат всекидневника, като си изтеглят рекламите (например Борислав Дионисиев, собственик на “Булвария”, основен спонсор), ако не променя редакционната политика по техен вкус.
Е, отказах и продължих да ги вбесявам, превръщайки изданието в главен инструмент за разобличаване на далаверите по нарушаване на Югоембаргото с участието на държавата, завладяна от проруската акула Мултигруп.
В крайна сметка ми видяха сметката като главен редактор и повече никога не ме допуснаха до позицията на шеф на медия от подобен (среден по тираж) размер с национално разпространение. Смачкаха постепенно и вестника след това, въпреки козметичните промени, които следващото ръководство се опита да направи, вкл. като му туриха червен цвят в графичния дизайн, защото така щели да привлекат…червени читатели, моля ви се!
Разбирайки, че поради характерната особеност на характера ми да не се прекършвам лесно няма да мога да меля брашно на този пазар в мелницата на пазарните “величия” у нас, отказах по-нататък всякакви варианти да влизам в подобна ниша на зависимост от сходно естество.
Мога да продължа със спомените и примерите. Те само показват, че тук не е важно как те оценяват хората, а онези, които държат кормилото на властта и техните медии . И в момента съм никой за последните, освен в канали с малки аудитории, а в “големите”- с малки и крайно редки изключения спрямо абонираните за техните екрани непрекъснато говорещи глави.
Е, как да не пожелая да остана сам със себе си и с аудиторията на желаещите в личния си блог, за да се съхраня във вида, в който искам, вместо да се оставя да ме носи по течението нечий титаник с “велик кормчия” начело!
“Как да го сложим начело, много е чело”, иронизираше Радой Ралин в своята епиграма “Момчето”. Дали съм умен или не оставям да чуждата преценка, но съм чел доста. Знам и без външна помощ в оценяването.
Както казва Рей Бредбъри, човек може да поумнее от 10 книги, но, за да избере тях преди това трябва да е прочел 1000. По една случайност ( наистина смятам това за съвпадение) съм написал точно 10 книги. Стана благодарение на моето относително уединение. Нямаше да ги има, ако бях останал “на пангара” ( един израз, който мнозина употребяват без да знаят, че става дума за тясната клетка, в която заклещват кравата, за да я оплоди бикът).
Ако съм искал да се правя на велик ( политик), имал съм такава възможност да опитам поне. Само че прагът ми на поносимост към компромисите е твърде нисък, за да се сниша и да мина под него. Вижда ми се истинско пълзене по корем. Не го умея.
Няма лошо да си депутат, но за хора с (наистина) големи постижения в живота приемането на подобна оферта означава по-скоро принизяване, отколкото издигане.
А приказките за “службата на хората” могат да ги оставят на прасето, което издава подобни звуци. На подобни лъжи никой не вярва.
Прочее, има и мнения от друг характер относно моята персона, но те също са част от пейзажа на “небезразличните”, натикани от безразличните в нишата на маргинализацията.
“Свободата Санчо, е едно от най ценните блага, с които Бог дарява хората.
С нея не могат да се сравнят нито съкровищата, които крие земята, нито тези, които таи морето.
За свободата, както и за честта, може и трябва да се жертва животът и обратно, лишаването от свобода е най-голямото зло, което може да сполети човека.”
Тези спортни величия не са чели великото произведение на Сервантес. А, ако са го чели не са го разбрали.
В туземният Див мутренски и мулташки бандитустан НРБ няма “полИтика” през последните 25 години, откакто консерВАТНОто казионно статукво и ченгесарско-мутренско задкулисие монтираха своят монархо-социалистически агент Кобург . А след това още повече мУтриарсите и мултаците – БудаХари и ДерибеЙлянЬ МулташкиЙ.
Така че всички, след това са мутренски и мулташки “наемници” , защото при тях няма нищо “политическо”, а всичко е свързани само с тяхната казионна мафия.
Иво, товето откровение колко малко са те издържали в медиите, ми напомни на нещо от Америката, за друг товй колега: sponsors turn TV into “wires and lights in a box”.
“This instrument can teach, it can illuminate; yes, and even it can inspire. But it can do so only to the extent that humans are determined to use it to those ends. Otherwise, it’s nothing but wires and lights in a box. There is a great and perhaps decisive battle to be fought against ignorance, intolerance and indifference. This weapon of television could be useful.
Stonewall Jackson, who is generally believed to have known something about weapons, is reported to have said, “When war comes, you must draw the sword and throw away the scabbard.” The trouble with television is that it is rusting in the scabbard during a battle for survival. Thank you for your patience.
от (пълната реч) : https://www.rtdna.org/murrows-famous-wires-and-lights-in-a-box
Не е по темата, но много интересно – земетресението, което предизвика з-блогъра Иля Ремесло вчера в расиюшка! Напълно достойно за този блог, вярвам, г-н Инджев! Началото на края на руския рай(х)!
Политически анализатори се изказват за спортистите в листите на ПБ иронично или неуважително. Но това са българи, които обичат родината си, които са отдали най-хубавите години от живота си, за да прославят България, изкарали са парите си с труд.
Хора, които не са се събличали сигурно дори в час по физическо, си позволяват да дават оценки на Петър Стойчев, Йордан Йовчев, Ивет Горанова – някак си е нелепо, коментира Владимир Николов, водач на листата на ПБ в Пловдив.
Попитах Румен Радев как виждате моята роля в този политически проект. Отговорът беше “Аз смятам, че ти трябва да бъдеш там, където си най-силен”, обясни Николов. Според него е по-добре да се занимават със спорт спортисти, а не лекари или юристи.
—–
Интересно.
А дали би било добре да се занимават с медицина инженери? Между другото нали Кубертен е харесвал това, лекари и банкери да се занимават със спорт?
Към санчо:
Въпросните спортисти приличат на своите нови (политически) треньори, че са свикнали да ги хвалят и страшно се обиждат, когато някой си позволява критика спрямо тях.
Не съм срещал негативен коментари относно спортните им постижения. Всички критики към тях са изцяло във връзка със смяната на амплоато им. Ако бяха “обикновени” спортисти това нямаше да прави голямо впечатление- в края на краищата в парламента има представители на какви ли не професии. Но да си бил шампион от световна величина и да си дадеш името с явната цел да привличаш подкрепа на избиратели, непретенциозни по отношение на професионализма (защото политика също е професия), е основание за доста скептицизъм относно истинската ти мотивация да поставяш “нови рекорди” в област, за която не си квалифициран.
Юристи, журналисти, медици и прочее познавачи на обществено значими теми по дефиниция имат нещо общо с управлението и политиката, но спортистите, да ме прощават, трябва тепърва да се доказват като законодатели, тръгвайки от нулата.
Към Санчо:То като се замисли човек,и Хитлер е патриот и се е бил и раняван за Германия,пък и е рисувал не лошо,но всичко това не ни дава повод да не го критикуваме.
В горния ми коментар, без да съм искал, съм предизвикал коментатор с име “санчо” и тук се оказа, че това което съм писал, то не е разбрано от него. Така е Дон Кихоте.
Чърчил е рисувал добре и пишел също много добре, но не са го избрали защото е велик художник или писател.
То и Хавиер Милей и Карлос Менем са все бивши футболисти, но не защото са били футболисти са ги избрали за президенти на Аржентина, макар там футболът да е нещо като квазирелигия.
Важното е, че са изявили някакви идеи, програми, имат политическо минало извън спорта. И генералният секретар на НАТО е бил вундеркинд музикант, но не затова е там.
А инак извън паралелите, с годините юристите са все по-малко в листите на всички български партии, все по-малко юристи стават депутати, и става досущ както в руското мемче, накрая що се чудите защо са ни такива законите, като са ги писали всякакви други, ама не юристи.
Знаете ли Полша откога имаше избран от Сейма омбудсман? От 1988 г. При това четирима.
А в България великите народни депутати, май го помислиха за пандишпан, можело и без него. Минаха години в празни приказки на тема, какво е това животно и има ли терен у нас?
Аз харесвам волейбола и футбола много харесвам, но както върви с тази тенденция в България ни чака един красиво запечен законодателен пандишпан.
Това е същото като ходите на лекар – да ви преглежда социолог.