Сухопъпната връв за износа на ирански тероризъм в Близкия изток, а вече и дублирането й по въздуха, са прекъснати безвъзвратно

Втренчени в геополитическата картина и опасностите за целия свят ( ауу, Третата световна започна!), произтичащи от войната срещу Иран , пропускаме някои “детайли”, които, за разлика от пророкуването, са реалност. И то каква!

Признайте си честно дали забелязахте малката подробност, че терористите от ХАМАС не само не изстреляха нито една ракета от Газа срещу Израел (както миналото лято при въздушната кампания на Израел срещу Иран), не само не поведоха тълпи на протест във все така контролираните от тях части от анклава, но и нещо повече, много, много повече:   призоваха не САЩ и Израел да спрат да бомбардират Иран, а тъкмо обратното. Приканиха Иран да спре да напада арабските страни. 

Парите говорят, ще кажете и ще бъдете прави. Има го и факторът прекършване на войнствеността на тази терористична организация под израелските военни удари, макар той да не е определяща величина в случая. Има една друга тънкост: проявява се дебелата разделителна конфесионална черта в рамките ислямския свят. 

Макар да бяха подкрепяни дълго от Техеран хамасовците бяха финансирани още по-тлъсто от Катар и други богати съплеменници от Залива. Сега щедрите им спонсори се оказват под огъня на идеологическия съюзник на ХАМАС в Техеран. Терористите са поставени пред избор.

Избраха не толкова арабската солидарност срещу персите ( Персия се прекръства на Иран едва през 1935 г. от шаха на вълната на национализма в сблъска с колониализма, макар названието Иран да не е ново за държавата), колкото принадлежността си към огромното сунитско мнозинство в света. Мюсюлманите сунити  са девет пъти повече от шиитите и въпреки опитите на шиитски Иран да оглави ислямския свят сунитите винаги са се отнасяли с недоверие към малцинствените си събратя по религия, от които се отличават по-скоро в някои нюанси в тълкуванията и ритуалите, отколкото по общото им прекланяне пред аллаха, корана и повечето (общи) пророци.

Огромен провал на Техеран е, че с действията си срещу арабските страни той потвърди дългогодишните опасения на арабите и преобладаващите между тях сунити, че главната заплаха за региона е именно агресивният режим на моллите и техният износ на шиитска ислямска революция. Последните забиха последния пирон в ковчега на съмненията в това отношение. Видя се, че богатите араби не случайно са се запасявали със скъпи западни оръжия, за да се пазят не от западния съюзник Израел, от неговия враг Иран.

Ако за неверниците евреи и американци някак се подразбира, че могат да бомбардират мюсюлмани по време на свещения им месец Рамадан, то за претендиращите за световно мюсюлманско лидерство шиитски водачи обстрелите на мюсюлмани (при това сунити) е извършване на грях, който в очите на сунитите потвържава основателността на вековното стигматизиране на шиитите като разколници в исляма. 

Ето защо в ислямския свят, ако забелязвате, изобщо няма вълнения и акции на солидарност с братята мюсюлмани в Иран, а пък терористите от ХАМАС, които по генезис са производна на най-старата ислямска ( египетска) фундаменталистка организация “Мюсюлмански братя”, направо заклеймиха доскорошните си спонсори и подстрекатели. 

Израел можеше само да мечтае  за такъв обрат. Мечтата му я сбъднаха самите молли, правейки огромна стратегическа грешка да нападнат арабски(те) сунитски държави. В Брюксел, където според рашистката пропаганда седят някакви тъпи и безпомощни бюрократи, веднага схванаха този нюанс и заклеймиха именно пренасянето на войната от Иран срещу арабските съседи.

Още по-ярко изпъква този “детайл” от общата картина на фона на факта, че другият тежко ранен клиент на иранските подстрекателства срещу Израел прави възможното да демонстрира, че все още може да създава проблеми на Израел от територията на Ливан. Защо? Ами защото терористите от Хизбуллах са шиити и упорити в своята солидарност с метрополията, която ги направи най-опасната и добре въоръжена терористична групировка не само в региона, но вероятно и в света.

Апропо, след като с падането на режима на Башар Асад в Сирия в края на 2024 г. беше прекъсната сухопъпната връв между Иран и Ливан израелците нанесоха тежък удар по снабдяването на ливанската групировка и в рамките на сегашната война. Унищожиха на земята цяло ято транспортни самолети на КСИР ( Корпуса на стражите на ислямската революция), с които есесовците на режима захранваха войнствената си клиентела в Ливан.

Тя, впрочем, за пръв от възникването си през 1982 г., когато зоните под шиитски контрол в Бейрут заприличаха на украсени с портретите на Хомейни ирански селища, се натъква на желание за съпротива от страна на централното правителство в Бейрут. Завладяната от иранската шиитска пета колона страна се опитва да се измъкне от задушаващата хватка на внесения от Иран тероризъм. 

Правителството в Бейрут открито хвърля предизвикателство на Хизбуллах със заявка да забрани военната му организация. Очевидно има подкрепата на Запада ( не особено шумно афиширана) и на арабските сунитски държави, които имат финансовия потенциал и международното влияние, способни да помогнат за изчегъртване на иранския  тумор.  Сунитите и християните  (православни и католици) са малцинство спрямо шиитите, но заедно биха могли да използват проблематичния за Техеран момент, за да съживят полумъртвия Ливан. 

Тектоничните пластове в региона все пак се раздвижват въпреки привидно запазващото се статукво на режима в Иран, който след зверските репресии срещу протестиращите в страната през януари упорито отказва да направи крачка назад. Бори се единствено за собственото си оцеляване, наблюдавайки безпомощно как се разпада граденото им от близо половин век влияние в арабските страни с преобладаващо шиитско население- с видимото (засега) изключение на все така войнствените шиитски милиции в съседен Ирак. 

Не само сухопъпната връв и въздушният коридор за нейното дублиране в износа на шиитски фанатизъм са прекъснати. Сложен е край на най-голямото досегашно постижение на аятоласите, които водеха с чужди ръце война срещу своите врагове далеч от родните брегове.

Никой не може да предвиди бъдещето, но то във всички случай принадлежи на младите. В Иран те са огромно мнозинство.

НА СНИМКАТА: Млада иранка с публикация в социалните мрежи, в която казва “не мога да направя нищо друго, освен да съм красива”. Звучи като вятърничава реплика, но всъщност изразява бунт спрямо закостенелия режим, който отдавна е посял вятъра на този бунт и му предстои да жъне буря. Рано или късно.