Аятоласите създадоха немислима доскоро арабско-мюсюлманска коалиция срещу себе си

Пълно е с пророци, кой от кого по-големи познавачи на всякакви исторически уроци, според които 20 дневната война на САЩ срещу Иран е на път да се превърне в нещо като 20 годишната американска война срещу Виетнам. 

Нарочно не споменавам Израел в това уравнение с много неизвестни (на разбирачите) факти, защото Израел е най-известната величина в тази сбъркана математика: бори се за оцеляването си от иранската заплаха. Това никога няма да се промени. Бори се не за контрол над петрол, не за световно влияние и нобелови награди, не за преизбиране на междинни избори, а именно за живота си.

“Пророците” са прави, че огромният и недостъпен поради природни дадености Иран не може да бъде завладян (особено пък трайно и “завинаги”) по суша ( както и Украйна от “втората армия” в света, но това е друга тема). 

Прави са също да подозират в полза на режима на Иран, че още не e изиграл резервните си козове. Макар да не забелязват, че есесовците на режима вече изгърмяха основния си боеприпас със затварянето на Ормузския проток, но без това да е предизвикало желания от тях световен икономически апокалипсис. 

Скритите (от разбирачите) ирански карти относно останалите участници в този хазарт на живот и смърт са спящите до момента клетки, подготвяни назад във времето, изнесени в Европа и другаде по света като потенциал за терористични акции.

Спят привидно и хутите в Йемен. Тази иранска клиентела може да бъде задействана да затрудни корабния трафика и в Червено море, както и да обстрелва с ракети, предоставени от Иран, цели в Израел.

Но с това приключват предположенията за основанията, строени върху плаващите пясъци на Близкия изток, че едва ли не световно изолираната “ислямска република” е абонирана за победа във войната й срещу Америка. 

Да започна с най-малко важното като контратеза: в момента, според Goldman Sachs, извън Ормузкия пролив плават танкери със 131 милиона барела московски петрол, плюс още такива със 105 ирански барела. Тяхната съдба е в ръцете на властелина Тръмп. Той може да реши да ги употреби чрез “временно” сваляне на санкциите за облекчаване на натиска върху цените на петрола в световен мащаб, компенсирайки иранската схема за шантаж на изхода от Персийския залив. Там, както изглежда на пръв поглед, Техеран започва да печели милиони от взимане на такси за безопасно преминаване на танкери от Китай, Индия, Пакистан, Малайзия. 

Само че защо да го прави Тръмп?

Неговата Америка печели чисто финансово в момента. Цената на американския нефт се покачи рязко с 12-13 $  на барел за сорта Brent. Иранците, уж наследници на хилядолетна мъдрост, помагат и на американската газова промишленост. Удрят по най-големия конкурент на САЩ по износ на втечнен газ. Извадиха от строя 14 катарски технологични линии и един от двата завода за сгъстяване на суровината. Катар губи 12,8 милиона тона производствени мощности.

Според експретите това вещае възстановяване за период от около 3 до 5 години, през които пазарът, на клиенти като Италия, Белгия, Южна Корея и Китай и т.н. не чака.  Главната значима сигурна алтернатива в света, вкл. като гаранция за сигурност на фона на несигурния вече морски път в Близкия изток, е американската.

В същото време това поставя в по-слаба позиция Европа и Китай, с които днешна Америка открито се бори. 

Грешката в калкулацията на аятоласите и на оплаквачите на предполагаемия гроб на техните врагове става още по-голяма, ако вкараме в уравнението арабската компонента. Ударите на иранските ракети и дронове по нея говорят само за едно: глупост, породена от безрасъден фанатизъм.

Баснословно богата държавица Катар и още по-богатата саудитска монархия бяха много скарани. Катар, като убежище на ислямски фундаменталисти, враждебни на саудитците, накараха арабските си съседи на практика да прекратят напълно отношенията помежду си през 2017 г. Главното оръжие на Катар за влияние върху арабите, телевизия “Ал Джазира”, беше блокирано от саудитците и в ОАЕ. Изолираната от арабските братя островна държава Катар се приближи тогава до Иран. Това изглеждаше като голям успех на Техеран.

Днес случкта е минало забравимо поради безумието на иранските есесовци, създадени и обучени да тероризират собствения народ, околните държави и едва ли не целия свят, ако има начин. Но вече няма такъв. Все по-малко ще им се отдава.

Наблюдава се феноменът на сплотяване срещу Иран в региона. В саудитската столица Ар Риад се състоя антииранска среща с участието на следните държави, не всички от които арабски (т.е. по дефиниция историческа опозиция срещу древните персийци):

Катар, Азербайджан, Бахрейн, Египет, Йордания, Кувейт, Ливан (!), Пакистан(!), Сирия(!), Турция(!) Обединените арабски емирства. Общото между тях е, че осъждат Иран. Маркирам някои от тях с (!) защото бяха под иранско влияние, а други, като Турция, обявяваха Иран до преди някоя и друга седмица за “приятелска страна”( по Ердоган).

Пакистан, както и далечният Египет, е единствената (съседна на Иран) държава от тази коалиция на желаещите, срещу която иранците не са посмели да изстрелят ни ракета, ни дрон. А някои разбирачи смятаха, че Пакистан е потенциален донор на ядрено оръжие за Иран в случай, че аятоласите не успеят да го произведат сами. Защото, видите ли, Пакистан, ще прояви солидарност като единствената мюсюлманска държава от ядрения боен клуб от общо 9 държави в света.

Между Катар и Саудитска Арабия, както и с ОАЕ спрямо тях, има стара конкуренция за пазари. Днес те всички са на “пазара” на общия интерес да се противопоставят на Иран. Обединени, както никога от тази обща кауза.

Катар стигна до това да стане първата арабска съседка, изстреляла ответни ракети срещу Иран. Останалите заплашват да се включат, ако иранските съседи продължат да ги атакуват. Ами ако преминат от заплахи към действие?

Само Саудитска Арабия, с нейните 400 F-15,  разполага с бойна авиация, произведена в САЩ, която е най-голямата в света след американските ВВС. Тя, както и останалите богати арабски държави, се въоръжава от десетилетия за отбрана срещу Иран, истинската заплаха, а не мнимата израелска. Нали никой не си представя, че Вашингтон би въоръжавал за война срещу Израел арабите? Ами ако те решат, че им е дошло до гуша да треперят пред иранската заплаха?

Да погледнем и към немислимата до не много отдавна перспектива обединените днес от иранската заплаха арабски и мюсюлмански държави да пожелаят да направят стъпки за нормални отношения с Израел. Не че е сигурно, но сигурно нямаше да можем дори да си го представим без решаващата роля на глупостта на иранския ислямски фанатизъм.

Илюстрирам текста с кадри от Иран, където, напук на властта, хиляди иранци празнуват празника на огъня, свързан със забранения култ към Зороастризма, най-древната религиозна матрицата за монотеизма, върху която е изграден юдаизмът, а след него християнството и исляма. Никак не е случайно, че примиерът на Израел  Бенямин Нетаняху поздрави иранския народ по този повод със забележката, че Израел бди солидарно от въздуха.