Подкрепата на москва за хомейнизма има своите съветски корени

С изключение на едно десетилетие през 90-те години в т.н. Елцинова Русия, през цялата си останала история външната политика на всички управляващи режими в тази държава са били последователни в едно отношение: насаждане на омраза и враждебност спрямо Запада. Също такъв е бил и приоритетът й във войната с османците (1877 -1878 ), маскирана като “освободителна” за българите след Априлското въстание, потресло Европа с кървавите последици при неговото смазване. 

Епизодично, когато за момент напуснат шовинистичната ниша на самомнението за изключителност на “руския свят”, негови говорители, включително у нас, правят опити да представят страната като “все пак” част от европейската история и култура. Не и като политика, нрави, отношение към великото достижение на Европа, каквото е демокрацията. 

Такъв епизод, по който може да се съди за устойчивостта на приоритетите на империята може да бъде видян назад във времето в СССР, който злорадо подкрепя хомейнистката вакханалия в Иран през февруари  1979 г. В Москва не могат да се нарадват, че прозападното управление на шаха е свалено, въпреки очевидния факт, че това връща страната в периода на средновековна ретоградност.

Съветската телевизия по онова време приветства насилствената смяна на режима в Техеран не защото смята, че той се очертава да бъде “прогресивен” по мерките на комунизма и неговата традиция да изкоренява религията от умовете и сърцата на хората, а именно заради удара върху западното влияние  в страната.

Както се вижда от снимката, съветските коментатори определят събитията в Иран през февруари 1979 г. като “антиимпериалистическа революция” , която спира проникването на упадъчното западно влияние-например чрез прекъсването на връзката на Запада с източните корени на движението на хипитата, които много дразнеха със своя пацифизъм и многоцветност правоверния комунизъм, насаждащ сивота и войнственост в…борбата за мир.

Колко познато и днес нали! 

Еквивалентът на хипитата в рашистан днес са обвинените като носители на такъв упадък хора с различна сексуална ориентация, чиято различност и многоцветност е превърната асиметрично от пропагандната на рашизма в главно морално плашило за собственото население, което иначе отказва категорично да се плоди и да създава ново пушечно месо за употреба от милитаристичната власт. 

Трябва да добавя само, че прословутата шопска шега “не сакам на мен да ми е добре, а на Вуте да му е зле” има своите руско-съветски корени под следната интерпретация на озлобени от собственото си жалко съществуване поданици на царя “ и ние не живяхме добре, но и на вас няма да позволим”!