Няма отърваване от темата за войната в Близкия изток, чието разрастване в чисто военния смисъл на думата не е най-големия проблем. Иран, победен във въздушната война до степен, че американски тежки бомбардировачи спокойно се разхождат в иранското небе, в същото време асиметрично отговаря като държи на мушката не само стъкления луксозен дом на заможните си арабски съседи, но и косвено живота на стотици милиони хора, заплашени от глад в страните, разчитащи на корабите с изкуствени торове, арестувани в Персийския залив.
НА ИНФОГРАФИКАТА: Илюстрация на зависимостта на Югоизточна Азия и големи части от Африка от доставките на торове, блокирани в момента:
Ако до дни тези кораби не бъдат освободени фермерите в бедни, но пренаселени държави, като Бангладеш, Египет, Пакистан, Етиопия и дори бързо развиващата се голяма икономика (но зависима също от тези торове) Индия могат да пропуснат пролетното наторяване. Това е заплаха с възможни апокалиптични последици. Ако тя не бъде отстранена бързо. Бежанската вълна от времето на сирийската гражданска война ще се види на по-богатия свят като приятна туристическа разходка в сравнение с потенциалното цунами от хора, подгонени и доведени до състояние на подивяване в резултат на масов глад.
През 2022 година руzката блокада на украинското жито предизвика бунтове в 30 държави. По-рано, в Египет имаше през 2011 г. големи безредици заради повишаване цената на зърното. А какво би станало в държавата със 100 милиона население (и в споменатите по-горе, някои по-многолюдни и бедни), ако бъде пропуснат цял един сезон за отглеждане на посеви!
Дано някой да е докладвал на Доналд Тръмп, чиято загриженост за цените на петрола е видима, дори демонстративна, но не е обелил дума за торовете.
Професор Владимир Чуков, един от най-добрите български познавачи на проблемите на Близкия изток, допускан да говори в медиите, загатна днес по Нова тв, че въпреки противоречивата информация и иранските опровержения, все пак има някакви отворени канали за договаряне между военно притиснатия до стената ирански режим и американският му противник, разтревожен от неговата готовност да хвърли в хаос света.
За широката публика едва ли е било интересно да чуят от професора, че режимът си има нов фактически вожд.
Опитът показва, че иранските вождове напоследък не живеят дълг. Кой да се вглежда тогава в поредната ходеща мишена на иранските въздушни операции по обезглавяването на иранското ръководство. Още повече, както арабистът вметна, че за фигурата на този човек се знае малко, т.е. крие се. Така прозвуча.
Тук ще си позволя да не се съглася съвсем с уважавания от мен специалист.
Ахмад Вахиди, новият командир на всемогъщия Корпус на стражите на ислямската революция ( КСИР), замени на този пост убития от израелците Мохамад Папкпур, както стана известно в началото на този месец.
Знаейки съдбата на своите предшественици и на още десетки серийно ликвидирани военни и политически лидери на режима, роденият през 1958 година в иранския град Шираз под името Шахчераки нов фактически властелин на Иран ( открояващ се като новия диктатор и поради отсъствието на аятолах Мождтаба Хаменей) със сигурност взима мерки за сигурността си.
Веднага трябва да се каже, че тъкмо въпросите на сигурността са неговата дългогодишна специалност. Злодейската му репутация му в това отношение е страховита.
Вахиди е активен член на КСИР от самото начало на създаването на корпуса. Присъединява се към него веднага след хомейнисткия преврат от февруари 1979. Прави мълниеносна кариера. Става началник на отдела за вътрешна сигурност през 1983 г. на организацията. Остава на поста до края на войната с Ирак през август 1988 г. В правителствата на двама президенти след това е министър на отбраната и на вътрешните работи.
Интересен епизод от биографията му е, че е бил на косъм да плати с кариерата, ако не и с живота си, своя неуспех като военен командир на КСИР в провинция Керамшахр да отблъсне малко преди края на войната нападение на организацията Моджахедин халк, подкрепяна от Ирак. Военната полиция го арестува по заповед на тогавашния командир на КСИР Мохсен Резаи. Спасява го влиятелният (бъдещ президент) Акбар Хашеми Рафсанджани. Той пише в мемоарите си нещо, което ми се струва най-интересния щрих от живота на Вахиди.
Според Рафсанджани и други източници, именно Вахиди е водил в периода 1985-1987 г. тайни проговори с американските власти за размяна на държаните в Ливан американски заложници срещу…американско военно оборудване. Информация за това изтича в медиите. Избухва голям скандал в САЩ и в Иран.
Шокът е голям като се знае каква водеща международна тема беше по онова време беше въпросът за заложниците. Френската държавна телевизия започваше месеци наред вечерните си новинарски емисии с туптящо сърце в знак на солидарност с отвлечените в Ливан (като журналистът Роже Ок, когото познавах добре).
Нали уж с терористи не се преговаря!
Този епизод ми се струва особено важен в днешния контекст.
Ахмад Вахиди се смята за организатор на най-голямото масово убийство на американски военни, ликвидирани в рамките на един ден от Виетнамската война насам, до октомври 1983 г. Става дума за атентата в Бейрут от 23 октомври 1983 г., взривната вълна от който буквално ме изхвърли от кревата в ранната неделна утрин.
На снимката е картината която наблюдавах от балкона си в резултат на атентата. Така изглежда стълбът дим при взривяването на ТНТ с еквивалент от 5400 кг. Стори ми се като сцена от документални филми за атомен взрив.
Професор Чуков спомена този случай, но не беше точен, казвайки, че това е бил атентат срещу американското посолство. Такъв наистина имаше, но на 18 април същата година, довел до 83 убити, от които 17 американци.
Терористичният акт от 23 октомври причини смъртта на 241 американци. От тях 220 морски пехотинци, елитни бойци.
Отговорност пое ливанската шиитска организация “Ислямски джихад”, която по-късно се сля с “Хизбуллах”, създадена година по рано през 1982-ра под инструкциите на 1500 главорези от КСИР в ливанската долина Бекам и в южните квартали на Бейрут.
Минути след това гръмна камион -бомба при подобен самоубийствен терористичен акт срещу централата на френските парашутисти в Бейрут. Загинаха 58 от тях. В резултат 4 натовски държави, САЩ, Великобритания, Франция и Италия, изтеглиха своите части от страната. Мисията им беше да поддържат нещо като мир в раздираната от гражданската война държавица.
Беше истинско поражение на най-силния военен съюз в света, постигнато с два самоубийствени атентата. Предполагам, че ми разбирате намека за успеха на една асиметрична война и възможните аналогии в днешно време.
Ако Ахмад Вахиди наистина стои зад това, то участието му в преговори със САЩ само няколко години по-късно, за каквито свидетелства Рафсанджани, е направо удивително. Щом е бил способен на нещо такова (или припознат за такъв) от американците, в задачата се пита дали и в днешно време няма да се окаже в подобна роля?
Вахиди е издирван от аржентинското правосъдие с червена бюлетина и за атентата срещу Еврейския център в Буенос Айрес през 1994 г., при който загинаха 85 души.
Ахмад Вахиди е първия командир на елитната част от КСИР под названието Ал Кудс ( Ерусалим), чиято задача е да “изнася революция” в чужбина, т.е. да организира мрежата от тероризъм, спонсориран от Техеран. Назначен е по личното нареждане на аятолах Хаменей въпреки, че е бил на косъм от затвора или смъртта при инцидента с арестуването му от военната полиция. Първата му база е била в Босна през 1990 г.
Остава на този пост до назначаването на Касим Сюлейман за командващ КСИР (през 1997 или 1998 г.), убит по лична заповед на Тръмп на 3 януари 2020 г. , заедно с придружаващия го до летището в Багдад командир на иракските шиитски милиции Абу Махди Ал Мухандис.
Опозиционери на Тръмп във Вашингтон го обвиняват, че на практика с това е обявил война на Иран (че и на Ирак, където властта реагира с огромно възмущение).
Както се вижда, “крушката” си има доста кървава опашка. Добре е да се знае за нея.
Помня тази история от 80-те, която беше наречена Иран-контри, за която накрая беше обвинен един полковник Оливер Норд. По онова време не ми стана много ясно, за какви “контри” става дума, сега от думите на Чуков разбрах, че всъщност е било “триъгълна сделка” и оръжията са отишли в съпротивата срещу сандинистите.
Към Николай:
Явно съм (достатъчно) по-дърт, за да помня огромния скандал с Оливър Норт.
Беше на първите страници на американската преса със съответните илюстрации.
Рейгън отделя не малко място на темата в спомените си.
Нишката на атентатите минава и през нашата база в Ирак, също с камион . Която беше “защитена” от камуфлажни мрежи, срещу тонове тротил.
А продължи и на туземната територия с атентата в Сарафово. Въпреки че всички разузнавателни служби предупреждаваха мутренският милиционерски геЙнералЬ бокоТИКВАТА.
И пак беше извършен от хиZZбуллах , срещу еврейски туристи.
Колкото до “управлението” на тИРАН , там едва ли някой от казионните терористи от КСИР и техният басиджбозук ще “приемат” друг да ги “управлява” , освен най-дивашкият канибал, измежду тях.
Какъвто вероятно е тоя “професионален” ислямистки терористичен главатар.
Те затова все такива си ги “избират” . Който от тях е най-големият “шампион” в тяхната “специалност” и техният “спорт” – ислямисткият канибализъм.