Вестоносците на фалшиви новини с ярка рашистка окраска обикалят предизборно телевизиите и ръсят цитати подобно на маоистите от прословутия цитатник на Великия кормчия, наизустяван и рецитиран от всеки китайски другар без право на отклонение от текста. Правоверните рашисти повтарят по същия начин неверните твърдения за настоящето и миналото, надявайки се повечко хора да им повярват.
Изкривяват истината до степен, че обявяват чер(ве)ното за бяло. Ето някои факти от рубриката “Направи си срам”- защото е направо срамно нормален човек да си причини сам този срам да се хваща на рашистката въдица с червейчето (на съмнението, което би трябвало да бъде допуснато и до най-гладките мозъци).
Да вземем лъжата (им), че НРБ била по свободна и независима отколкото е днес България- предварително се извинявам на всички за баналностите, но не мога да измисля нищо по-оригинално от истината, известна на всички, които се интересуват от нея и особено на онези от нас, които са били достатъчно възрастни по онова време, за да помнят.
НРБ беше 100 процента проекция на съветската окупация. БКП никога нямаше да управлява, ако не беше три годишната пряко съветска окупация, заменена с косвена още 42 години.
НРБ не беше просто съветска колония. Беше най-покорната колония на москва в Европа. Толкова добре е известно, че не би трябвало да си хабя клавиатурата да твърдя такава очевидност.
Ако има нещо близко истината, че тук нямало съветски бази, за разлика от другаде в съветската колониална империя, то обяснението е доста позорно. Нямаше нужда от пряко военно-милиционерско съветско присъствие по простата причина, че местната диктатура имаше пълното доверие на съветските окупатори, възложили функциите да туземните си касапи да поддържат съветския ред в българската губерния.
Всъщност НРБ беше една военно-милиционерска база на СССР, простираща се на 111 000 клм. кв., плацдарм за война на СССР с Южния фланг на НАТО.
Цялата Народна армия беше част от Одеския военен окръг, т.е. част от съветската армия.
В МНО, в ГЩ на армията, на ВВС и централния команден пункт в Бояна, както и в командването на ВМС, командваха съветски офицери. Такива имаше и в най-секретните военни поделения на ракетни войски. За кабинетите на съветските надзорници на МВР в сградата на министреството, да не говорим. Такива имаше и в предприятия, смятани за важни за съветската ни метрополия.
Служил съм 2 години в под. 60620 в Сливен, споделящо ограда с командването на Трета армия, наричана бойна. При другарите генерали и полковници отвъд дувара непрекъснато се разпореждаха съветските им началници. Благодарение на тях така и не лежах в гарнизонния арест. Бях обвинен в политическо престъпление, защото съм казал, че е идиотско да ме карат да се подстригвам до кожа точно преди да ме пуснат в годишен отпуск (чак на 23-тия месец от службата)- т.е. подразбирало се от протеста ми, че другарите от Политбюро са идиоти, защото те са наредили да се спазва тази мярка…
Само че в гарнизонния арест в центъра на града килиите бяха обзаведени на кабинети за “гостуващи” (господстващи) висши съветски офицери и за мен нямаше място сред тях.
В НРБ най-тежкото политическо престъпление беше антисъветизма. Беше немислимо някой да призове самоубийствено НРБ да напусне СИВ или Варшавския договор-не само от телевизионния екран, но и на селския мегдан.
В НРБ “дружбата със СССР” беше като “слънцето и въздуха за всяко живо същество”. Лозунгът от времето на съветския гражданин Георги Димитров беше вездесъщ.
Правителствата на НРБ се управляваха от съветски граждани ( Димитров, Червенков, Гриша Филипов, че и Луканов след това). Живков беше изключение в това отношение, но компенсираше с изключителна любвеобилен към началника си Брежнев, когото целуваше страстно в устата и комуто предлагаше на тепсия България като съветска република. Толкова беше любвеобвилен, че искаше целия български народ да бъде като него, да се прегърне със СССР и да се претопи в мечешките му прегръдки.
По съветски образец жителите от българската провинция бях закрепостени по родните им места и можеха да си изпросят мечтаното софийско гражданство само ако положат тежък и дългогодишен труд в предприятия, като металургичния гигант в Кремиковци, отровен подарък за столицата и нейните околности от СССР, построен за целите на безумния милитаризъм, изискващ огромен добив на желязо и чугун за производство на бронетранспортьори в умопомрачителни количества ( докато на пазара нямаше дори елементарни бебешки колички).
Десетки хиляди българи бяха изпращани да учат или работят в метрополията СССР, каквато е имперската практика за асимилиране (съветизиране в случая) на населението в поробените от империята държави.
Дори при пътуване за СССР ( по работа или с цел образование) българските граждани трябваше да получават изходна виза (сертификат за благонадеждност), какво остава за пътувания в други държави, вкл. “братски” социалистически. Българските студенти нямаха право да напускат града ( москва) без специално писмено разрешение от милицията.
На границата на СССР автоматчици принуждаваха пристигащите от България пътници да слизат от влака за проверка на вагоните. Разхождаха се по покривите им, душеха с кучета под тях и тарашеха купетата. Търсеха …бегълци от България ( и Румъния) в СССР, ако щете вярвайте.
Българските студенти, за които съветските ни владетели изпращаха негативни отзиви до своите български слуги, биваха незабавно отзовавани като висша форма на наказание (например за разлика полските им колеги, които откровено се занимаваха с бартерна търговия и никак не наблягаха на ученето).
Самите български студенти се “радваха” на всеобщо презрение от местното население просто защото са чужденци и си позволяват да говорят на чужд език помежду си. Това не пречеше на местните девушки да се опитват да оплетат в мрежите си българин с цел брак и емигриране извън великия СССР.
Всичко това и още много от същото не е никаква тайна. Въпреки това рашистите бълват лъжата за НРБ като “по-независима” и “свободна” от днешна България, в която същите се ползват от всички демократични права за забогатяване ( вкл. чрез депутатски заплати), сдружаване, пътуване и псуване от телевизионните екрани срещу западната ориентация на България, призовавайки да се прегърнем с държавата, която официално е обявила страната ни за вражеска.
Очевидно разчитат на късата ни памет и на невежеството на своите подобия, внушавайки им, че гонят дългосрочната цел да вземат по демократичен път властта. И защо?
За да им върнат онази “справедлива” и “независима” НРБ като им/ни отнемат постижението да сме част от най-проспериращата част от света, към която са се борили да се присъединим истинските български възрожденци във времето.
Подобен стремеж, противен на българското Възраждане, говори за истинско израждане на българския национален идеал.
продаждане, а не възраждане – нека не участваме в цапането на хубавата българска дума.
В първите дни на съветската окупация през 1944 в къщата на дядо ми в центъра на Пловдив настаняват 6 съветски офицери с ординарците – всеки в отделна стая. Баба ми, дядо ми, майка ми и вуйчо ми са сместени в една стая. Дядо ми е бил богат тютюнотърговец и къщата беше с високи стаи и със стенописи по стените и таваните. Другарите я събориха през 70-те. Та в първите няколко дни – докато научат какво е чешма и душ и как се пускат – руснаците сутрин се миели лицата в тоалетната чиния! И като си заминавали след три години, в камионите натоварили чаршафите, одеялата, възглавниците, порцелановите сервизи и кристални чаши, радиото, грамофона с всички плочи и каквото друго се сетите, а дядо ми заминава за концлагерите в Ножарево, Заград и Белене. Когато се прибира след смъртта на Сталин и звъни в къщата си, му отваря майка ми – дъщеря му. Бил с мръсни, парцаливи дрехи и толкова отслабнал, мръсен и побелял, че майка ми не го познала и го помислила за просяк, казала му да почака. Влязла обратно, отрязала му няколко филии хляб и му ги занесла. А той се разплакал, казал: “Не ме ли позна, дъще?” и тя се разплакала.
Това ни е донесла Червената армия.
Отговорни и безотговорни другари се “шегуваха”, че единственият ни “спор” с т.н. братушки е: “Кой обича повече другият”. Жив да не бях, доживях в официалната им военна доктрина да сме обявени за “вражеска страна”.
Честит съм и не им искам, ни меда, ни жилото! ПНХ и ДГД!
По-точното название на Прогресивна България на пРезидента Радев е Кремълска България. С кандидат-депутатски листи,в които водещите кандидати са предимно фанатични комунисти и бивши ЗКПЧ-та(както и някои известни спортисти с цел привличане на гласове),тази партия ще се конкурира с Възраждане за подкрепа на влиянието на Рашистката империя в България.
Уви,с цялата си недалновидност,заблуди и наивност мнозинството от българските избиратели вероятно ще докара на власт подобие на Орбан в Унгария. Който пък ще ни докара санкции от Европейския съюз,спиране на инвестициите и забавяне развитието на България. Бих се радвал ако прогнозата ми е погрешна.
Възродите на копейкин, бесепарите от партията наследница на партията на националните предатели БКП и прочие руски изтривалки удобно пропускат да споменат при сравняванията си, какво е била България, преди да бъде поробена (те го наричат освободена) за втори път от руските човекоядци през 1944 година, когато родината ни бе ограбена а националния елит изтребван, заточван и унищожаван. Също интересно, като се има предвид горното, как ли щеше да изглежда България ако първия опит за “освобождаване” бе успял…
Ще припомня също, че немалка част от възроди като волгин например си мечтаеха на глас за концлагери за всички русонефили.
Русофилските патриотари отговарят толкова на етикета, който са си залепили, че са български патриоти, колкото съдържанието на шише с метилов спирт с етикет “Сунгурларска специална”.
Да не забравяме и нееднократните решения на т.нар. политбюро да станем 16-та “република” на сесесере!!
Темата за игнатиев толкова се разви, че късата копейка сигур се самоизяжда от яд. Но винаги всяка събота и неделя вЛюбенов му осигурява пълен комфорт. Нормалниге журналисги се опитват да се равняват по Лора, но не и тоз мазен слугин!
Ето още един отзив за игнатиев, и то от истински историк:
https://offnews.bg/istoria/vinoven-li-e-graf-ignatiev-za-obesvaneto-na-levski-istorikat-stefan-d-863814.html
Още малко фамилни спомени от преди черната 1944.
Имах един калеко Цветко /почина през 80-те/, женен за сестра на дядо ми. Този ми калеко Цветко през 1928 с кораб заминава за САЩ и купува 6 леки коли “Форд”. Докарват му ги до Пловдив и с тях създава първата таксиметрова служба в Пловдив. Разказвал ми е, че колите му са стояли пред Военния клуб в центъра на Пловдив. Но хората не са ги ползвали за града, тъй като тогава е било пълно с файтони. Използвали са ги да пътувания навън – до Хисара за плаж, до Пампорово за ски, до Нареченските бани, София и пр.
С идването на окупационната червена армия те веднага са му откраднати от нея, а той – заедно с дядо ми – обикаля концлагерите. Между другото, дядо ми е имал “Мерцедес”. Майка ми ми е разказвала, че от края 30-те до 1943 всяка зима цялото семейство са ходили с него да карат ски в италианските или австрийските Алпи. Имам снимки. Този “Мерцедес” московските крадци също веднага го открадват.
Ако е имало “неЗАВИСИМИ” съветски колонии в Източна Европа, то това са били Унгария през 1956 година, Чехословакия през 1968 година, Полша, и дори ГДР.
Но туземните болшевишки терористични колониалисти от БКП не са дори близо до тях.
А какво остава за още по-отделените от савецката империя канибалски диктатури, като Китай , Албания и Югославия?
Тук дори ченгесарите от КДСь се заклеваха да служат не на България, а на СССР и КПСС, и на техните чекистки началници от сталинското КаГеЙБе.
Същото беше и в БНА, където всички се подчиняваха на “партийните” политкомисари и ЗКПЧ-та .
А пък БКП и правешкият каскет искаха директно да подарят НРБ на техните гасудари от Кремъл, като 16-та “република” .
И не е само България, савецки фатмаци нямаше и в Румъния, и дори не толкова в Полша, защото основният фронт на СССР беше към Западна Европа, през ГФР , Ламанша и Англия. И затова повечето колониални войски от Савецката армия бяха насочени към Западна Европа, и затова базите бяха основно в ГДР и Чехословакия.
А иначе и тук имаше ядрени бази за бомби и бойни глави. А и всички други части на БНА са подчиняваха на савецките “”сОветници” от Савецката армия.
Дори заводите и предприятията имаха савецки надзиратели в администрацията им.
И затова забраниха българските самолетистроителни заводи от времето на “монархофашизма”, и почти никакво автомобилостроене , за да се купуват савецките клонинги на западните автомобили и камиони.
Те и почти всичките им оръжия са копия на западните, и дори откраднатата ядрена бомба от САЩ.
И накрая една смешка от комунизма:
“Победените във война правят “Мерцедес”, а победителите – “Москвич”. Но защо цялото Политбюро на БКП се вози в мерцедеси, а не в москвичи?
Тихо сега 😉 някой се подготвил все пак 😉
https://www.facebook.com/reel/963692246606727
Случайно точно днес ми попадна тази снимка на Брежнев с Хонекер:
https://www.n-tv.de/img/30504829/1774517230/o/1200/1200/ARCHIVFOTO-Vor-45-Jahren-am-16-Juni-1977-wird-Leonid-Breschnew-Vorsitzender-der-KPdSU-Erich-HONECKER-rechts-Politiker-Generalsekretaer-des-Zentralkomitees-der-SED-und-Staatsratsvorsitzender-der-DDR-und-Leonid-Iljitsch-BRESCHNEW-Parteichef-der-KPDSU-und-Staatschef-der-UdSSR-tauschen-den-sog-Bruderkuss-aus-aus-Anlass-einer-Ordensverleihung-an-Breschnew-im-Rahmen-der-Feier-des-30jaehrigen-Bestehens-der-DDR-am-05-10.webp
До Слава Украине-
Точно тоя професор да ми го представяш за голям авторитет – извинявай.
Изгледах. му интервюто.
Не ми хареса. Той защитава тези, които на мен не ми импонират.
Въпросния професор не е велик, а просто дребен манипулатор –
Той си знае защо?
И за колко…?
Предполагам, че копейките разказват тези врели-некипели по студиата не толкова защото разчитат на нечия слаба памет, колкото на това, да тровят по-младите поколения, които не знаят какъв “рай” е бил соца. Под “по-млади” имам предвид дори днешните 50-годишни, които в края на соца са били в прогимназията.
в България е имало поне 3 съветски поделения, които са служели за складове за евентуално съхранение на ядрени бойни глави.
Те са се охранявали само от руски военнослужещи. В тях също са живеели и работили само руски военни с техните семейства.
Поделение 1 – между село Медвен и село Бероново – на 18 км северозападно от Сунгурларе.
Поделение номер 2 – на 6 км. северно от Калофер.
Поделение номер 3 – на 9 км от Долна Баня, североизточно от Самоков, под язовир Искър
https://pan.bg/view_article-49-19656-V-Bylgariq-e-imalo-3-syvetski-podeleniq-chast-1.html
Към Мел:
С такива и подобни факти, за които съм писал, трябва водещите на телевизионни предавания да разобличават лъжливите си рашистки гости.
Любо Огнянов направи нещо подобно в неговото предаване “Офанзива” миналата събота, но също беше надкрещян от гостуващия му рашист, който повтаряше в транс, че НРБ е била по-независима от България днес.
Смята се масово за много трудно да се опонира на тези лъжци, но всъщност е точно обратното: те са повече от предсказуеми, повтарят навсякъде и винаги едно и също. При желание един водещ може да се подготви с необходимите аргументи-няма с какво да го изненадат.