Ужасният случай с попадението на американска ракета върху училище в Техеран, макар да не е преднамерено, се използва като основна пропагандна опорна точка от нароилите се у нас напоследък поборници на кървавия ирански режим, който целенасочено изби през януари хиляди невъоръжени граждани, предимно младежи, по улиците на иранските градове, за да съхрани властта си пред техния протест.
Могат ли да бъдат съпоставяни и противопоставяни трагедиите със смъртта на деца в зависимост от коя страна са ги застигнали куршумите и бомбите?
Винаги е абсолютно неприемливо да загиват деца, но е добре да се знае разликата между случайност и преднамереност. Има значение не за самите погубени млади души, а за онези, които напълно съзнателно убиват и пращат на смърт подрастващи.
Най-известна на масовата публика е тази практика от времето на Третия райх, особено от последната фаза на войната, когато Хитлер лично се появява за последен път публично, за да поздрави непълнолетни момчета в униформи, мобилизирани да окажат последна въоръжена съпротива на неизбежните победители в битката за Берлин. Случаят е много добре онагледен, както и престъпленията на нацизма като цяло.
Съвсем друг е комунистическия прочит по нашите земи във връзка с героизирането на деца, пращани на смърт по време на онази война при това не като защитници на родината, а срещу властта в страната. Българската публика е запозната предимно с родния еквивалент, като овчарчето Калитко, Митко Палаузов и прочее невръстни герои от книжките от времето на комунизма.
В съветските учебници на пиедестал бяха други. Едва ли днес у нас някой си спомня за Валя Котик, Марат Казей или Валерий Дубинин, но с техните имена като пример за подражание как се умира доброволно за родината е израснало не едно поколение във “великата” съветска страна. Понеже победителите не ги съдят, изпращането на деца на смърт в СССР така и си остана неосъдено.
Путлеристкият режим съживява в наши дни пропагандирането на детската “саможертва” чрез милитаристично промиване на мозъчетата на дечицата още от детската градина, както многократно съм писа и илюстрирал.
Набира отново скорост възхваляването на детското самоубийство в днешния теократичен Иран. Възкресяват спомена за 13 годишния Хосейн Фахмиде, който се хвърлил с граната под иракски танк. Беше даден за пример от самия аятолах Хомейни.
Няма точна статистика колко са загиналите негови невръстни подражатели, доброволци или индоктринирани да вярват в подобна саможертва като пряк път на праведника към рая. Ако не хиляди, със сигурност са стотици-това беше голяма тема за медиите по света (нормалния) през осем годишната война между Иран и Ирак (1980-1988).
Подобен феномен си отглеждат кръвожадни военни вождове в Африка. Близо 70 процента от “Армията на Господ” в Уганда по време на гражданската война там е била съставена от деца, някои от тях само на 8 години.
Като кореспондент по време на друга гражданска война съм наблюдавал участието на деца в гражданската война в Ливан. По-страшно беше въоръжен подрастващ да те спре за проверка на документи (или за каквото му скимне), защото в желанието си да блеснат с “подвиг” тези неуверени в себе си същества, често дрогирани, много лесно натискаха спусъка.
Виждал съм юноши да атакуват барикада на врага (в случая палестинци от лагера Бурж ал Бражне, обкръжен от ливанската шиитска милиция Амал), някои от които се катереха по чехли. Така и кръстих репортажа си, публикуван в списанието на БТА “Паралели” : “На барикадата по чехли”.
СНИМКА : Авторът
Нищо не се е променило в това отношение и в днешно време в Газа.
Връщам се към основната теза на текста, че смъртта на всяко дете, особено насилствената, е трагедия. Ако има нещо още по-ужасно, това е отнемането на детски живот по волята на възрастните, които изпращат с аплодисменти деца и невръстни младежи на сигурна смърт.
Това се случва отново в наши дни в Иран, където делят младите на героични самоубийци и на врагове, които подлежат на обесване. Спекулиращите с детската смърт в Иран у нас трябва да знаят този факт, а още повече за това трябва да се информират и водещите на телевизионни предавания, чието безмълвно (съ)участие в пропагандата на техните гости легитимира асиметрията в оценката на явление, като детската смъртност в условията на война.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Путлерасткият ХуйлифатЬ съвсем умишлено извършва терористичен хоХлокостЬ, срещу украинците деца. Неговите “военни” терористични канибали всеки ден обстрелват предимно жилищните квартали в Украйна.
Същото правят и техните канибалски терористични братушки от аятолахският (фа)шиитски халифатЬ . Които обстрелват също така жилищните и туристическите обекти на своите “единоверци” от другата страна на Залива. И то по времето на най-големия ислямистки празник.
При това арабите не са ги нападнали , а шиитските КРИВОверци си стрелят по тях, с всичко . И използват арабските градове за терористичен полигон, без да се и интересуват дали ще убият някой . Също както хуйло в Украйна.
А преди това те , заедно , натрупаха “опит” в терористичният канибалски бандитизъм в Сирия , където разрушиха сирийските градове, заедно с тяхното прокси хиZZбуллах , туземните алавитски шабббиха , и иракските башибозуци.
Така че точно тези дивашки терористични канибали, които са убили хиляди пъти повече жертви, при това не само в другите държави, но и от “своите” собствени “сънародници” , е цинична гавра и безкрайна наглост и подлост към тях.
И всичко е само защото не искат да се откажат от ядрените оръжия и ракетите за тях.
Сякаш почти всички държави не са се отказали от тези извънредно скъпи и опасни за самите тях оръжия.
И то в безобразни количества, които са повече от всичките ракети на държавите на цели континенти, взети заедно.
Защо са важни м “нужни” толкова много?
Едва ли е само за “защита”?
И от кого?
След като техният иракски канибалски братушка Саддам беше победен в Кувейт, още преди 35 години. Веднага след ирако-иранската война.