Водещата новина за деня в стил Петилетката за три години ( през които имахме натрапник на върха на прокуратурата) е, че Сарафов най-после си е подал оставката слез 3 години узурпация. Очакваме развитие, при което да настинат онези, които го крепяха, за да не отидат на топло.
Докато чакаме, да си припомним някои истини и да си позволим ( в края на текста) малко забавни аналогии.
Общоприета истина е, че една снимка говори понякога повече от много думи.
Снимката на първите стъпки Румен Радев като кандидат за президент през 2016 показва платно зад гърба му в зала 3 на НДК Спас Русев, червен екстремист от зората на демокрацията ни. Вижда се и Васил Василев, един от първите големи “частници” и “приватизатори” от същата онази зора.
Двамата медувременно изчезнаха от общите снимки с Радев. Появи се зад гърба му сина на Васил Василев- първо от нищото, а след няколко години напоително медийно присъствие вече изглежда като най-приближения на Радев, за да заслужи честта да го придружава в звездния му миг до десния му пагон.
Радев тръгна от малката зала 3 на НДК, за да превземе гордостта на милиционерския генерал, носител на орден “Ломоносов”, самата “Арена” в София. Напълни я до козирката (си).
В задачата се пита за колко милиона евро става дума при споменатите по-горе две трансформации? Нали никой не си прави илюзии, че е въпрос на много пари зад гърба му, а не просто за спонтанно бликнала (общо)народна любов?
Ето и две снимки, които с мой коментар към тях придобиват друг смисъл.
Снимка БТА:
Румен Радев научава след десетилетия еднолична власт от архивния печат, че народът му е бил свободен някога.
ДПС си отива от челното място в политиката там, където й е мястото ( снимката е фотошега с ДПС (Дорожно Патрульная Служба, еквивалент на КАТ у нас) в Русия, когато тя се срине икономически.
Така вижда The Telegraph лицето Румен Радев, който смята, че публикациите в западни медии (като Ройтерс) го определят като проруски, защото са писани от българи. Да ви прилича авторът Khris Bayliss на българче, което се е подписало под статията със заглавия “България се очертава като прокремълски кошмар за ЕС?
Имаше един добър журналист, Коритаров, който пък имаше едно интервю с Решетников.
Проектът на Решетников пък беше ракетата носител на Радев. Успешен проект, впечатляващ е.
И още е.Радев видимо е добре организиран и съответно финансиран.
Опитите обаче да се установи дали не само партията му, но и парите му са свързани с ТИМ, не са доозвучени…ТИМ, както се говори, са нашите момчета на ГРУ. Държат Варна. Фирми, банка, партии, Химимпорт.
Дали това има връзка с Радев не знаем…Не знаем и колко руснаци са собственици на фирми и дялове според Агенцията по Вписванията, не щат да си кажат, въпреки решението на съда за достъп до информация.
Кой даде парите за Радев!? Толкова много пари оставят не пътека, а магистрала.
Досега никой не е отишъл на топло в България ,както сме забелязали ,освен разни кокошкари ,битови престъпници ,но ние все надяваме на чудеса а пък че Радев ще ги вкара ще е сензация ,
С примитивната си и просташка физиономия Мунчо Радев прилича на бай Тошо от 60-те и 70-те години на миналия век. Мирогледът и политическите възгледи на пРезидента са въплатени в популярния девиз по времето на комунизЪма: “БКП – ВДЪХНОВИТЕЛ,ОРГАНИЗАТОР И РЪКОВОДИТЕЛ НА ВСИЧКИ НАШИ ПОБЕДИ!”
Военният министър в правителството на СДС Александър Сталийски правилно беше отбелязал:
-Бивш негър и бивш комунист няма!
На 20/4 в 13,31 казах,че сега ни чака манипулиране на аудиторията от Иво Христов и–ето,вчера вече цъфна на телевизионния екран.И няма журналист или журналистка да му каже-какво търси в България с руското си гражданство и паспорт!!!На кой народ служи?
Мисля, че нищо кой знае какво няма да се промени за България. Краденето ще продължи, но в други джобове. Реформи – хм… Едва ли..
@ Николай Григоров – само нацистите и техните идейни събратя, комунистите, могат да излазат толкова тъпо “съждение” за “бившите”. Другото им такова е за “родовата принадлежност”. Свободните хора имат способността да се развиват и променят. Променените хора са омразни не фашистите и комунистите, защото са се доказали като свободни.
Към Arthur (и също толкова уважавания от мен Николай Григоров):
Рядко взимам страна в подобен спор на мой терен между съмишленици, които имат еднаква тежест в моите очи с техните мнения.
И все пак:ако не беше бившият комунист, член на ЦК на КПСС и Поолитбюро с ресор “Идеология”, “бащата на перестройката” Александър Яковлев (чиято автобиографична книга с много коментари за комунизма “Здрач” е най-антикомунистическото четиво, което мои е познато), едва ли щяхме да водим този разговор днес.
Нещо подобно е валидно за бившия комунист Александър Солженицин ( да, да, опозорил се накрая на живота си с подкрепата си за путинизма), бившия съветски комисар (!) Имре Наги, лидер на антикомунистическото въстания в Унгария ( 1956), бившия краен левичар Хавиер Солана (водач на антинатовските протести в Испания, но и шеф на НАТО по време на единствената война на НАТО, тази в Югославия), бившия германски комунист Ернст Ройтерс, когото западните берлинчани два пъти избират за свой кмет в периода, когато Западен Берлин става най-горещата точка на борбата между комунизма на Сталин и западната подкрепа срещу блокадата му.
Познавах Ал. Сталийски по времето, когато Георги Марков беше дори по-яростен антикомунист от него.
Сталийски младши и “синята легенда” (по ПИК) Марков минаха в лагера на бившия комунист от Банкя, мутрата, свързана с Пеевски, свързан с руската Мултигруп и т.н.
Тъй че, не е толкова просто уравнението, за да не кажа уравновиловката.
Относно новината на деня – оставката на Сарафов – чета казаното от премиера Андрей Гюров днес, и споделям подозренията му, че всичко това може да е един театър.
Даже съм сигурен!
Времето ще покаже, съвсем скоро.
P.S. Не виждам ликуващо множество от свободни граждани пред Съдебната палата…сигурно хората имат не едно, а три наум.
Прилича ми малко на дирижирана (разпоредена “отгоре”) оставка, като оставката и на Желязков. Статуквото прави опит да се прегрупира и придобие мааалко по-различна форма, и да се “изпусне” парата на общественото недоволство.
Някакъв фен на Радев ме нарече “шматка”, аз съм бил “никой” и съм бил немал право да критикувам Радев, щот зад него стоели милион избиратели; наложи ми се да кажа на тази болна глава ето що:
Таваришч, аз съм по-важен от Радев. Аз съм гражданин, значи съм господар и работодател на Радев, а Радев е мой слуга. Радев трябва да работи за интереса на нас, гражданите, щото ние сме неговите работодатели. Ако Радев почне да работи за руския интерес, тогава ние, гражданите, ще му бием шута. Няма да допуснем България да бъде управлявана от руско мекеренце, което е предател на българския държавен и народен интерес. СфанА ли ми мисълта?
Из нетя 😉 съгласен с този човек… макар, че това работи всъщност трудно на практика и е истина само на теория…
Малко инфо, което може да хвърли светлина. В едно студио днес Кр. Станчев заяви, че кампанията на Радев е струвала около 6 млн. евро.
В онзиденшната си пресконференция Борисов призна, че Копринков е ходил в централата на ГЕРБ, за да подкрепят Лечева за БОК.
За финал предлагам един сюжет:
Радев: Да изберем нов ВСС. Каня ППДБ да участват в избора. Предлагам тези, тези, тези…Дайте вашите две имена.
ППДБ: Ама ние не говорим за квоти, ние искаме да изработим правила, да се изберат най-добрите, чрез широко обсъждане.
Радев: Вие саботирате избора на нов ВСС.
Мисирки, “независими политолози”, харалани и харизани из студиата: ППДБ искат да командват с 37 депутати.
Бойко, Делян и Костя: Ние сме кооперативни, не ламтим за постове.
Радев: Дайте ми вашите имена и да гласуваме.
Завесата се спуска. Всички в хор пеят: “ППДБ са виновни”
Три дни след изборите забелязвам, че рязко спряха постовете и коментарите на трол фабриките за цените на зарзавата и връзката им с еврото. Само да напомня на трол фабриките и пропагандните канали, че в момента на власт все още е служебното правителство. Схващате ли ми мисълта? 🤪
Много се изписа за сравняване между Орбан и Радев.
Аз пък намирам все повече разлики, отколкото прилики.
При Орбан, макар самоопозоряващо да се оприличи на мишка, има някакъв остатък от самосъзнаване, нещо като фантомна болка (отрязаният крак те боли, сякаш го има) от загубената Австроунгарска империя с нейното значение на сила от първи род в европейските работи, исторически най-често в съюз с расссийската империя. Орбан играеше не толкова слугинска към, а партньорска и съюзническа с расссия роля. Точно както путлер, Орбан играеше в пиеса на абсурда (!) за величие и тежест от миналото, пиеса за непреодолимост и незаобиколимост на неговата нация. Пак като Тръмп и Велика Америка. Една пиеса запред семпла публика без собствена стойност, черпеща компенсираща стойност от илюзорната напомпаност на евтина историческа белетристика от тънки книжлета. Точно и както Хитлер помпаше бюргера-лузър с фалшивото превъзходство на някаква въобразена “арийска раса”.
Любопитното е, че и Мадяр като да клони към такъв тип менталност.
За сравнение наш Радев е обидно посредствен семпъл чичак с провинциална праволинейност, без капка самостоятелна идея, със шлифовано у военните съзнание на несамостоятелно мислене, с изявени принципи, желания и мечти за … изпълнение на желанието, мечтата, че и начина на мислене и аргументация на по-високия чин, в случая на путлер.
Мишката Орбан се вижда като партниращ на путлер едва ли не като “двама императори” от едно време, а нашият балкански лев се мисли като слуга на господар, говорещ с езика и жаргона на господаря, все едно обличащ за доизносване поизтърканите дрехи на господаря.
Да не забравяме, че Радев и в Европа е безгласна буква, снишен слуга – камуфлиран като “натовски генерал”, а съвсем не е политик със самостоятелна позиция, идеи и кауза.
От това сравнение не виждам повече ползи за расссия от един Радев, отколкото от един Орбан.
Изпълнителен, но посредствен слуга от нисък ранг не е актив.
Нека рашистите пият една студена водица!
Към Arthur:
Посочените от господин Инджев примери са правилни,но по-скоро са изключения,и то твърде редки,които потвърждават правилото.
Така че неубедителна е тезата ви за тъпото съждение. За огромното мнозинство от бившите комунисти важи мъдрата народна поговорка: “Вълк козината си мени,но нрава не”.
Едно пиленце ми чуруликна, че кампанията на др. ген. рундю каZачока дори НАДВИШАВА 6-те милиона. Щедри дарители са не само трибуквената варненска бандитска групировка, но и неколцина едри промишленици. Предимно от родния ВПК. Като така, поне доставките за ВСУ няма да бъдат застрашени (освен на приказки), вика пилето. Щото въпросните гледали на даренията си не само като на разход, приспадан от данъци, но и на мъдра инвестиция в бъдещо производство. И хич не обичали да не ги УВАЖАВАТ. Респект!
Адвокат Велислав Величков в интервю на Дарик: изглежда Иван Демерджиев е знаел, че Сарафов е депозирал оставката си в деловодството на Главна прокуратура в края на предния ден и казва на другия ден: “днес е последния ден за оставка на Сарафов”?! 😉
https://youtu.be/fHqHbXSb6cE?t=328
Според мен пък ВПК иска да продава оръжия на закъсалата Руслямска държава, както преди време кораб свързан с Радев караше оръжия за Путлер през Южна Африка
Рушняците държат на традициите си:
“Случаи на канибализъм в руската армия в Украйна: The Times ги описа”
https://www.actualno.com/europe/sluchai-na-kanibalizym-v-ruskata-armija-v-ukrajna-the-times-gi-opisa-news_2586831.html