Чешкият кръговрат в моя живот ме задължава да призова: не закривайте Чешкия културен център в София!

Това е редкият, да не кажа и единствения случай, когато се присъединявам без покана, присламчвам се ( ако щете) към една гражданска инициатива. Давам и своя гласец срещу опасността да бъде закрит Чешкият културен център в София с пълното съзнание, че 

Позволявам си тази фриволност не толкова и не само от мое лично име, колкото от името на моите чешки предци. До един са били културни дейци, чиито баби и дядовци пък бягали от кланетата в Париж, наричани за благозвучие френска революция.

Бащата на флейтистката и моя прабаба Елисавета (Елжбета), но “баба Ветка” за нас, нейните правнуци, довел семейството си от Прага в София в края на 19 век. Четиримата били музиканти. Г-н Тожичка бил професионален цигулар. Съпругата му била оперна певица. Синът им Антон бил в духовата музика на представителния оркестър на император Франц Йозиф във Виена. Загинал в Първата световна.

Знам много за натурализираните в България чехи от баба Ветка, но ще спестя дългия преразказ. 

Тя доживя до дълбока старост (94 години), достатъчно, за да науча от нея много в юношеска възраст. Мъждукаше на издръжката на деца и внуци с една пенсия от 10 лева, отпусната (не)милостиво от “народната власт” като на “нетрудов елемент”. А беше се потрудила да отгледа поколения деца като вдовица!

Знаеше “европейски езици”, поради което е била приета да готви и пере в европейски посолства.

Била оставена от българската й рода да се справя сама с челядта. От осем нейни деца са оцелели само три. Борис прекръстила на Траян, за да трае, да не мре. 

Покойният й съпруг Петър Луков е бил сред най-богатите столичани. Бил е собственик на недвижими имоти в центъра на бурно развиващата се София.

Баба Ветка никога не каза крива дума за българите, които я обрекли на бедност. Критиката й се свеждаше до обичайните вицове, които самите ние си разказваме за нас. Само за “русняците” се произнасяше лошо, но в отсъствието на възрастните от семейството.

Била е заклета привърженичка на Никола Петков, както стана известно едва след като почина и избухна демокрацията. Бяха крили политическото й антикомунистическо пристрастие от нас, внуците й.

Проходил съм в социалния си живот в Чешката детска градина. Днес там се намира Чешкият ресторант. Първият чужд език, който проговорих (и забравих междувременно) беше чешкият. В паметта ми са се загнездили само отделни забавни думи и изречения на езика, който майка ми беше научила от баба си толкова добре, че десетки години си изкарваше хляба с преводи-канеха я да превежда на самия Живков като инцидентен, нещатен преводач.

Първият ми бунт на невръстна възраст се състоя, когато демонстративно пих вода от локва в “парцела” в знак на протест, че съм жаден, а няма вода. Ако щете вярвайте, но помня всяка секунда от протестната си акция, шокирала “другарките”.

Написаха ми “черна точка” в книжката. Беше най-тежкото наказание, защото трябваше да обяснявам у дома провинението си. По неясни за моята 4 годишна глава причини не си получих обичайната порция бой от баща ми, неминуема при далеч по-малки провинения за неподчинение. Беше привърженик на съветската “макаренковска” школа, която издигаше в култ насилието под формата на “дисциплина” над децата като идеологическа добродетел. По рождение, мисля си, сме се разминали драстично в това отношение- може би по генетична европейска линия. Обещах си още като много малък никога да не бия децата си. Горд съм да рапортувам, че изпълних обета.

“Парцела” беше пусто място (с остатъци от разрушена сграда) край Докторската градина и кой знае защо ни водеха под строй да играем на този странен терен. Той нямаше нищо общо с пригодените за целта детски площадки. Там по-късно израстна първата резиденция на споменатия Живков. 

Когато той се изнесе в Бояна, сградата беше наследена от дъщеря му Людмила. След нейната кончина беше дадена за ползване от фондация на нейно име. В крайна сметка след края на Живковизма стана дом за музикално обучение на деца на името на композитора “Любомир Пипков”. Най-малката ми дъщеря Нина завърши там с отличие . Кръговрат, май. Заслужава да онагледи края на излиянията ми, в които няма много хубавини.