Не съм стъпвал в страната по победилия комунизъм от 1980-та, ако не броим едно транзитно кацане на път за Хелзинки през 1994 г., където на конгрес на Асоциацията на европейските журналисти ( АЕЖ) бях избран за вицепрезидент на организацията.
Напуснах империята на злото десет години преди тя да бъде победена на свой терен от собствените обитатели на концлагера. Не знаех конкретиката за еволюцията, която е претърпяла тамошната “революция” в прекланянето на битово ниво пред “загниващия запад”- нещо, което ми е известно от личен опит много преди “Макдоналдс” да открие пред огромни тълпи първите си ресторанти в гладните за нещо американско тамошни градове .
Популярен коментатор в социалните мрежи, който се подписва като проф. Преображенский, осведомява сега четящата на неговия език мрежа за интересен феномен. Преразказвам кратко.
Поводът е адът в горящия близо от седмица насам южен град в московията Туапсе, където рашистите са изградили огромни съоръжения за гориво, поразени четири пъти от близо седмица насам от украинските защитници на родината си от поразяващия огън на завоевателите.
Оказва се, че в злощастния град, превърнат вече в символ на бумеранговата война, каквато рашистите не са сънували да им се върне, гъмжи от топоними като, като жилищния комплекс “Монако”. В Татарстан има елитен квартал “Манхатън”. В Новосибирск кръщават луксозни сгради “Ричмънд” по подобие на богатото предградие в Лондон. В москва наричат високи сгради “Амстердам” и “Барселона”. Вражеското западно название продава.
Никому не идва на ум да кръсти квартал, жилищен комплекс или небостъргач във връзка с приятелските талибани, другарите от КНДР, аятоласите и прочее съюзници от Буркина Фасо. Никъде няма да видите название Кабул, Пхенян, Техеран или Аагудугу.
Ето защо в горящия вече от седмица насам град Туапсе има квартал “Монако”, но не и “Слава на чучхе”, отбелязва проф. Преображенски.
По съветско време преклонението пред всичко западно в мечтите на съветските поданици за материално благоденствие беше още по-неистово до степен, че дори българските консерви с домати бяха продавани изнудвачески заедно с томовете на “Малая земля” на Брежнев, които не само никой не искаше да купува, но и бяха обект на всеобщ присмех (поне сред студентите от съветската провинция, с които споделях по принуда съжителството си в общежитията).
НА СНИМКАТА: П(р)очистване в ГДР
Югославските и финландските дефицитни артикули, доколкото изобщо можеха да се намерят на легалния пазар, бяха направо обект на обожание сред населението. Важното беше да е нещо, което не е произведено в СССР. Веднъж дори бях изкушен да си продам скъпо малко преди да пристигна на гарата в Москва сако от изкуствено кожа, което бях купил евтино от местен супермакет.
Оказва се, въпреки фукнята за невижданото в сравнение с онези времена днешно разнообразие на вносни стоки в условията на дивия рашистки капитализъм, апетитът за западно качество на живот ни най-малко не е изчезнал в тази страна на комплексарското самозадоволяване с абсурдистка пропаганда за превъзходството на “руския свят”.
Българчетата, които бяхме обект на презрение въпреки реалното ни превъзходство на качеството на живота ни (в България), също не са се променили в отношението към “големия брат”. Екзотично изключение са нашенците, които доброволно избират да учат, работят и изобщо да живеят в държавата, която е превърнала култът към своята териториална огромност (практически пустееща по отношение на близо 70 процента от тази територия) в компесаторно самозалъгване за собственото “величие”.
Перверзията у нас, въпреки това, е в инерцията на прехласването на част от българите по рашистан по “исторически причини”.
Как се излиза от този абсурден сценарий, чието влияние в политиката се употребява системно от български политически спекуланти?
Заразата предстои да бъде преболедувана с решаващата лекуваща помощ на наистина братския украински народ, наричан “фашистки” от българските фашизоиди от позицията на наказани като оставачи в настоящия български парламент.
За тях всеки който бе е съгласен с тяхните ,простотии ,не обожва полвината им вечно замръзнала земя е Фашист или Наццик,или по гальовно ,Русофоб ,като че ли човек по задължение трябва да ги обича , повече от другите народи които бяха в СССР,
Поне 6 пъти съм пътувал до СССР, а после и в Русия и с годините се научих първо да нося дъвка, после дънки и маратонки, а накрая и българска водка и ракия за подаръци и търговия. Още тогава ми направи силно впечатление разликата в нивото на живота в Литва и живота в Армения, Молдова и самата Русия. Тогава ги съжалявах тези хора. В Ленинград ни заведоха на гробищата, където са погребани милиони жертви на войната и когато изкарахме от чантата бутилката “Царевец ” / такава била традицията/ им светнаха очите. Просто навсякъде търсиха повод да се пие. Каквото и да говорим в България бяхме много по-добре въпреки, че и ние залитахме по западните стоки. Днес децата ни няма да ни повярват камо ли да ни разберат.
Генерал Бен Ходжес
https://faktor.bg/rusiq-toku-shto-zagubi-vsichko-no-istinskiqt-haos-edva-zapochva
Не , съвсем няма да “хваля” т.нар. “запад”!!!
Защото проблемът НЕ е “само” , между повърхностното сраМняване по оста “изток-запад”.
ПроблемЪТ е екзинстенциален !
Защото от едната страна е цивилизацията , а от другата е – хаотичната дива инфантилна консерВАТНА диващина(мракоБЕСие) и канибалската ксенофобия!
От едната страна, диваците искат “привилегиите” на цивилизацията, а от другата страна те НЕ искат , и НЕ “разбират” и “задълженияТА” на същата тази цивилизация!
Това произтича от вОпиющата(ТОТАЛитарНАТА) им инфантилна консерВАТНА дивашка НЕграмотностЬ, и животинските комплекси за собствената им дивашка НИЩОЖНОСТ , пред постиженията на цивилизацията!
Това е съвсем видимо в наРцистките ариЙстократични “държави” ,в които е нямало ИСТИНСКО Просвещение! Особено в такива тирании , като в ХуйлостанЬ и туземните им балкански хиперхройски патрЕотарски братушки и братиньовци!
Не “изостават” от тях и маоистките империЯлисти , и ислямо-болшевишките терористически канибали от тИРАНь и КНДРь!
В предлагането на имоти и изобщо в бита на днешна расссия се е наложило понятието “евроремонт” – т.е. материали, дизайн и стил като в Европа или въобще на Запад, нещо, което у нас, в България е нещо съвсем банално.
Стигнали са до там, че жилище с “евроремонт”, т.е. с окачени тавани на фигурки от гипсокартон и с лампички, стени с латекс, подове с паркет, баня и коридор с теракота, тоалетна-моноблок, кухня с керамични котлони – всичко това удвоява цената спрямо съветското подобие на жилище със същата квадратура, на същия етаж, в същия панелен блок.
Без да обявяват на глас, строят къщите си по американски маниер, с дървени конструкции и дървени панели с ядро от стиропор, покривите им са със скандинавска щампована ламарина, на архитекта му навират в лицето германски лъскави каталози “проектирай ето така”, мебелите са задължително “еврогейски” като стил и функционалност.
Нищо “исконно руссско” – освен задължителния лош вкус и ниска битова култура.
Такава е действителността в самодостатъчна рассссия – пропагаДната както винаги, лъже – това й е работата.