Предисторията на абсурдната претенция за съществуването на “палестинци” и изобщо на араби в древността на земята на Ханаан, Израел и Юдея
Изкушените от историята и и международната политика хора по света и у нас знаят за Китайската стена, Адриановия вал на римляните, разделящ Британските острови на римска и “варварска” зона. В по-ново време с голяма “слава” се ползват Берлинската стена, съоръженията по демилитаризираните зони между Северна и Южна Корея, а също между Индия и Пакистан. Напоследък и Тръмп се бори да се разпише (впише) в историческата картина на строителство на разделителни стени между държави и народи.
Малцина биха се досетили да включат в този списък на разделението несравнимото по своята символика препятствие от 7 паралелни стени, изградено от Египет, за да попречи на арабите от Газа да преминат на египетска територия. Твърдя, че това е уникална демонстрация на нетърпимост в цялата човешка история, предизвикана не от военна заплаха, а като жест на непоносимост и враждебност към близки по език, култура и етнос съседи. Но за египетски (или арабски ) “геноцид спрямо палестинците” никой не говори.
Палестинските араби изобщо не са коренно население в областта, наречена от римляните Палестина с цел да посипят със солта на забравата руините в земите, разорените от тях след серията от еврейски въстания, най-упоритите в отхвърлянето на римската власт в тази част от света много столетия преди там да се появят араби (да не говорим за “палестинци”).
Несъстоятелни са претенциите на (палестинските) араби, че от ХIII в.пр.н.е. са живели по тези места в смесица с ханаанците и филистимяните, а след това и с нахлувалите в Ханаан вавилонци, хети, египтяни, евреи, перси ( т.е. иранци, доколкото Персия е гръцко понятие, свързано само с една област в древните ирански земи), гърци, римляни, араби и турци. И тази смесица, според въпросната измислица, е станала основа на палестинския народ, който след възникването на исляма през 7 век н.е. са се арабизирали и ислямизирали.
За ханаанците се знае по сведения на гърците, които ги наричали “филистимяни”. Главните им градове на Средиземноморското крайбрежие били в залива Искандерун в днешна Турция: Угарит, Цур, Арват. Сидон и Гебал съществуват днес в Ливан под названието Сайда и Библос. Земята на Ханаан е предимно в днешен Ливан, където и в наши дни дни ливанците не се признават за араби. В названието на Република Ливан отсъства “арабска”. В ливанската конституция арабският език се посочва като държавен, но той ги прави араби толкова, колкото американците са англичани, говорейки английски, или прави иранците араби, поради възприетата от тях арабска писменост и голяма част от лексиката в техния език фарси покрай задължителния за всеки мюсюлманин коран, писан на свещения за всеки следовник на Пророка арабски език.
Библейският Ханаан е бил разположен на юг от Голанските възвишения, където живеели южните ханаанци от двете страни на река Йордан. Обитавили също крайбрежието от залива Хайфа до Яфа. Смесвали се с финикийците (северните ханаанци), аморитите, хетите, хуритите, йевуситите и хивитите- все племена, които постепенно били асимилирани от арамейците, с които племена ханаанците никога не с имали обща държава независимо от образуваните между тях временни съюзи.
За начало на еврейското летоброене в Ханаан може да бъде определен 8 в.пр.н.е., когато местните племена се претопили сред евреите. Те първоначално не се смесвали, тъй като на племето на Авраам това било забранено. Но 11 от 12 синове на Яков нарушили тази забрана и това сложило началото на процеса по асимилиране на племената, заварени там.
“Филистимяни” означавало “поробители”, “завоеватели” ( пилищи\ паласту, т.е. чужденци на асирийски). Те били пришълци и няма как да са прародители на “палестинците”. Не били семити (каквито са арабите). Преселили се от остров Крит в Южен Ханаан след загиването на Крито-Микенската цивилизация. Били смятани за завоеватели от евреите и ханаанците, които се обединили за борба с пришълците.
Филистимяните нахлули през 12 в.пр.не. в Египет, но била разгромени от фараона Рамзес III. Били победени в Ханаан и от цар Давид, а остатъците от тях били покорени от асирийския цар Саргон. След това и след римските завоевания в региона филистимяните на практика изчезват от историята.
В немския език думата “филистер” ( Philister) е придобила значението на авантюрист, алчен, бездуховен човек. Поводът била проповед на един пастор в Йена през 1687 г. след бой между местните буржоа и студенти, довел до няколко жертви. Пасторът се опитал да успокои страстите с Псалм за коварните филистимяни от Светото писание. В руския език възприели от немския думата Филистия, а от църковните православни проповеди у нас в България и днес се чува определението за коварните филистимяни.
Думата влиза в употреба като географско понятие след като римляните разгромяват второто юдейско възстание на Бар Кохба през 135 г. Обитаваните от евреите земи тогава се наричали Израел и Юдея. Голяма част от тях били прогонени и римляните си спомнили за забравените филистимяни, прекръствайки Израел на “Филистимска част от Сирия” (Syria Palaestinei), т.е. Палестинска Сирия. Съществуващата римска провинция Сирия била присъединена. За пръв път това название се среща при “бащата на историята” Херодот.
В Средновековието названието Палестина на латиница се свързвало с библейските земи, завоювани от сарацините, както в Европа наричали арабите по онова време. Използвали го и самите сарацини, които завоювали древния Израел и го нарекли провинция Филастин като част от арабския халифат. Именно тогава на тази земя са се заселили първите араби.
Векове наред управляваната от арабския халифат провинция била по-скоро пустиня с малобройно население. В Европа я наричали библейската Свята земя, родина на евреите, които наричали …палестинци.
До самото създаване на Израел през 1948 г. в Европа наричали евреите палестинци. Самите евреи, когато се сблъскали с британските колонизатори, издигали лозунга “Свобода за Палестина”, имайки предвид Израел, който искали да възстановят. Никога в онзи период местните араби не са били наричани палестинци нито от самите араби, нито другаде по света.
В Източна Европа и в Русия по време на формирането на идеята за Израел еврейските активисти се делели на палестинофили и американофили. Най-големият еврейски вестник на английски език, издаван в Йерусалим през първата половина на 20 век, се наричал “ “Palestine Post” и едва след създаването на Израел се преименува на “Jerusalem Post”. По онова време четири пети от историческата Палестина се намирала в арабски ръце в рамките на Сирия, Йордания и Египет, но не и в ръцете на “палестински араби”. Самите араби в Палестина никога не са с наричали сами палестинци.
КРАЙ НА ЧАСТ ПЪРВА
( Следва съвременността и изкуственото създаване на “палестинския проблем от КГБ).
Днешните Палестинци нямат нещо общо с Древните Филистимци ,живяли преди новата Ера по тези места както и сегашните Северни Македонци нямат нищо общо с Древна Антична Македония и етнос ,и едните и другите са народи с крадена фалшива идентичност и история
Вероятно, днес под “палестинци” не се разбира етнос, а културна група от хора, обучавани за тероризъм, срещу коренни народи в Близкия изток.
Господин Инджев, много благодаря за изчерпателната лекция! Научих много! Бъддете здрав – другото си го можете!
Казват, че историята се пишела от победителите.
Не е вярно! Историята се пише от грамотните и ереите са доказателство за това, защото в историята са понесли не малко загуби и превземания от империи.
Обективната истина е, че както на Балканите българи, гърци, румънци, сърби и така наречените македонци сме от един и същ генетичен микс, така и в Левант населението е от един и същ генетичен микс, защото и там и тук е кръстопът на империи и цивилизации.
Като оставим на страна, че не малка част от съвременните евреи са всъщност хазари. Евреи, ливанци, палестинци и друзи са генетично идентичен семитски микс.
Националната идентичност в Левант е много повече ценностна система， религиозна и езикова принадлежност, отколкото етническа.
Благодаря за урока, с голям интерес чета историческите ви лекции.
Респект!
Бъдете здрав!
“Палестинец” днес е професия – на издръжка на кого ли не: на ООН, на ЕС, на Катар, на Иран, а съвсем със сигурност и на КГБ.
“Палестинците” не произвеждат нищо в кочината си – нито едно пиронче, нито една репичка.
Живеят на финансови инжекции от горепосочените, а за Иран и КГБ са ферма за терористи.
Отделно Палестина е бутон в ръцете на путлер за вдигане цената на нефта чрез подходящо фокусирани конфликти …
Цирей на снагата на що-годе трудно създаден баланс в един от най-сложните възли на интереси в света.
…
Филистимците наистина идват от островите в Средиземно море, където Критско-Микенската цивилизация загива. Загива от изригването на вулкан на остров Санторини, предизвикал вълни цунами и нещо още по-странно: земетресение, буквално разцепило Босфора (Бос Порос – кравешки брод на старогръцки). Вулканът предизвикал “нощ” за много дни след своето изригване, последван от дъжд – библейският дъжд, съпровождащ Потопа, да, истинският Потоп от Библията и от епоса Гилгамеш, получил се от нахлуването на огромни маси солена вода през доскорошния кравешки брод в дотогава затвореното езеро Черно море. Нахлуването на чудовищни маси солена вода от Средиземно море унищожава най-напредналата и най-стара уседнала цивилизация – Кимерийската (предтеча на българите). “Черно” е морето за местното население, пострадало от катастрофата, докато за по-късните пришълци-елини морето е “Евксинос”, т.е. спокойно.
Погледнете картите на Гугъл! Черно море има вътрешен по-тъмен участък, ограден от по-светлосин участък, който представлява залятата от Потопа територия. Иначе казано, брегът на морето е бил 200 километра по-на изток от сегашния Варненски бряг. Черно море е било сладководно безотточно езеро като Каспийско или Аралско “море”, в него са се вливали всички големи източноевропейски реки. Дунав, Днепър, Днестър, Дон са отлагали наноси, създали отлични условия за уседнало земеделие и оттам – развита цивилизация, дала на човеците най-старото стъкло, най-стария метал, най-старото обработено злато и една от най-старите нейероглифни писмени системи като Минойското писмо “линеар”.
Това са Филистимците – отломки от великата Кимерийска цивилизация. Разпръсналите се на север едноезични кимерийци стигнали чак до Балтика, като това обяснява “славянската” близост на езиците – колкото по-близо до нещастието, толкова по-голяма плътност на българския език. На север, на Запад, колкото повече се отдалечаваш, толкова става по-неразбираем “славянския” език.
Chapeau, г-н Инджев, великолепна историческа лекция!
Особено ме впечатли написаното от Вас за филистимяните.
За пръв път чета, че произхождат като издънки на Крито-Минойската цивилизация.
Още веднъж: Chapeau!