Противно на (вашите очаквания, може би) лидерите на ООП и конкретно Ясер Арафат в периода на създаването на Транс-Йордания никога не са имали претенцията да създават национална държава в Палестина. Това положение обаче се променя под командването на КГБ за целите на съветската империя да сее смут и да се възползва от проблемите в размирни райони в ущърба на Запада. КГБ назначава своя агент Ясер Арафат начело на ООП след 6 дневната война в Близкия Изток, свидетелства бившият началник на разузнаването на Румъния Йон Пачепа, избягал в САЩ. Ето Неговите свидетелства по темата в западни медии, сред които и Walstreet Journal.
“Израелското правителство се беше заклело, че Ясер Арафат е препятствие за постигане на мир и няма да комуникира с него. Но 72 годишният лидер е нещо повече от препятствие: той е успешен терорист, обучен, въоръжен и снабдяван от Съветския съюз и неговите съюзници в продължение на десетилетия ( а най-верен съюзник на Москва беше именно НРБ, но никога никой от обслужващите КГБ българи, активирани за подобни цели-някои с гарантиран личен достъп до Арафат в качеството на журналисти, хвалейки се с това, така и не проговори-бел. ivo.bg).
Преди да избягам в Америка, изоставяйки поста на началник на румънското разузнаване, отговарях за предаването на 200 000 долара в брой всеки месец, чак до 70-те години. Изпращах по два самолета на седмица в Бейрут, натоварени с униформи и оборудване. Другите държави от съветския блок правеха същото (БГА “Балкан” откри пряка линия до Бейрут по онова време, собственият ми баща летя като журналист с първия полет, макар да не беше познавач на региона и на международната политика-бел. ivo.bg).
Тероризмът е “много доходно занимание” за Арафат. Според списание Forbs той е днес ( 2002-2003 г., бел. ivo.bg) на шесто място в света по богатство сред кралете и диктаторите с повече от 300 милиона $ (след кончината му през 2004 г. вдовицата Суха Арафат заживя на Запад свой луксозен живот.Тя смяташе, че Арафат е отровен с полоний, доказано използван от наследниците на КГБ срещу врагове на рашисткия режим в наше време-бел. ivo.bg).
НА СНИМКАТА: Ясер и Суха Арафат след тайната им сватба.
“Аз съм измислил отвличането на самолети”, хвалеше се Арафат, когато се срещнах за пръв път с него в централата на ООП в Бейрут в началото на 70-те. “Всички са тук”, с гордост показваше той карта на държавата Израел, обозначено като Палестина”.
“Съмнителната чест на изобретяването на отвличането на самолети всъщност се пада на КГБ с отвличането на американски пътнически самолет на път за Куба през 1960 година. Приносът на Арафат беше в изобретяването на терористи самоубийци.
През 1972 г. Арафат и неговата мрежа от терористи бяха на челни места в списъка на най-важните секретни агенти на разузнавателните служби от съветския блок, включително и на моята.
Ролята на Букурещ спрямо Арафат беше и в това, да “спечелим доверието на Белия дом” за него. Ние бяхме основни специалисти по тази линия. Например успяхме да убедим Вашингтон и мнозинството модни специалисти от академичните среди с леви възгледи, че Николай Чаушеску е “умерен комунист” с “независим уклон”, подобно на Йосип Брос Тито.
В разговор с мен ръководителят на КГБ Юрий Андропов се надсмиваше през 1972 г., че “янките са много доверчиви” спрямо знаменитостите. “Ние преживяхме култа към Сталин, но тези ненормални американци са достатъчно наивни да почитат “националните лидери”. Ние ще направим Арафат “подставено лице” и постепенно ще го насочим ООП към властта и държавността”.
Андропов се надяваше, че уморените от Виетнам американци ще поискат да си присвоят заслугата за “помирението”, което да помогне да бъде издигнат Арафат от терорист до “държавен деец” по отношение на “надеждата за постигане на мир в Близкия Изток”.
Веднага след тази среща КГБ ми предаде личното досие на Арафат. В него беше описано как египетският буржоа е превърнат от съветското разузнаване в “предан марксист”. КГБ го беше обучавала в специалната школа в Балшиха в източната част на Москва, главен лагер за подготовка на съветски шпиони и терористи. И в края на 60-те години е решило да го издигне като бъдещ ръководител на ООП.
За начало от КГБ са унищожили документите за раждането му в Кайро, заменяйки ги с фалшиви, според които се е родил в Йерусалим, т.е. е бил “палестинец по рождение”. После отделът за дезинформация на КГБ ( българският му еквивалент се казваше Отдел за информация и е бил оглавяван от Бригадир Аспарухов, който беше назначен от президента Желев за несменяем по негово време ръководител на разузнаването след 1989 г.-бел. ivo.bg) изфабрикува четири страници трактат от името на Арафат, наречен “Нашата Палестина” ( Falastinuna на арабски).На тази основа е развита програма от 48 страници на палестинската терористична организация “Ал Фатах”).
Арафат е Бил извънредно важен агент за КГБ. Веднага след арабско-израелската война го назначава за “председател на ООП”. Съветската марионетка, президентът на Египет Гамал Абел Насър, му предлага среща (в момент на голямо отчаяние от катастрофалното поражение във войната с Израел, при което Насър си “къса ризата” и обявява готовност да подаде оставка, но огромни тълпи в Египет го “уговарят” със сълзи на очи да не прави това-бел ivo.bg).
През 1969 г. КГБ нарежда на Арафат да обяви война на “американския империализъм и ционизма” на срещата на “Черния терористичен интернационал”- неофашистка пропалестинска организация, измислена и спонсорирана от КГБ и либийския диктатор Муамар Кадафи. Това било толкова престижно за Арафат, че по-късно си присвоява авторството на “бойния” термин “ имперски ционизъм”. Макар той да е бил изобретен в Москва, както и съвременната интерпретация на “Протоколите на ционистките мъдреци” като отражение на стария любим метод на руските тайни служби за разпалване на междунационална омраза (в случая на омразата към евреите в царска Русия, където измислят и подхвърлят за местна и международна консумация лъжи за евреите като източник на вселенското зло- бел. ivo.bg).
КГБ винаги е разглеждал антисемитизма и антиимпериализма като “богато оръжие на антиамериканизма”.
В досието на Арафат в КГБ пишеше, че арабския свят високи позиции постигат само хората, които имат “изключителни способности да мамят” ( т.е. да измислят фалшификации и после упорито да ги разпространяват).
.
Ръководителят на външното разузнаване на КГБ генерал Алексндър Сахаровский ни заповяда да създаваме прикритие за терористичните операции на Арафат, а в същото време да му създаваме “международен образ”. “Арафат е прекрасен сценарист”, се казваше в негово писмо, където се изискваше да се възползваме от това максимално.
През март 1978 г. тайно доведох Арафат в Букурещ за окончателен инструктаж как да се държи във Вашингтон. “Просто си длъжен да убедиш американците, че окончателно си приключил с тероризма и че признаваш Израел”-отново и отново му казваше Чаушеску. Чаушеску мечтаеше двамата да получат Нобелова награда за мир като се престори, че показва”маслинена клонка” ( т.е., че двамата с Арафат са истински миротворци).
През април 1978 г. съпровождах Чаушеску във Вашингтон, където той очарова президента Картър. Арафат настояваше, че може да превърне своята жестока ООП в “законопослушно правителство”, ако САЩ установят с него официални отношения. Срещата с Картър беше огромен успех за нашето разузнаване. Картър поздрави Чаушеску, диктатора на най-репресивната полицейска държава в Източна Европа по онова време, като “ велик национален и международен лидер”, ангажиран с ролята на “лидер на мира в целия свят”. Тържествуващият Чаушеску донесе у дома общото споразумение, в което американския президент заявяваше, че приятелските отношения с Чаушеску са укрепили “делото на мира в целия свят”.
След три месеца получих политическо убежище в САЩ. Чаушеску не успя да получи Нобелова награда за мир. Но през 1994 г. я получи-само защото продължаваше да играе до съвършенство ролята, която го обучихме да изпълнява. Преправи ООП в “правителство в изгнание” ( Палестинска администрация), пропагандираше на думи “прекратяване на палестинския тероризъм”, докато го подкрепяше и дори го разширяваше. Две години след подписването на споразумението в Осло, броят на израелците, убити от палестински терористи, се увеличи със 73 на сто.
На 23 октомври 1998 г. президентът Клинтън публично благодари на Арфат за “десетки и десетки години представителство на палестинския народ в стремежа към освобождаване, получаване на самостоятелност и национално огнище”.
Съвременната американска администрация вижда цялата измама на Арафат, но не посочва личното му участие в нея. Палестинската администрация води след себе си млади последователи за продължаване на самоубийствени терористични акции.
Wall Street Journal, Sept.22, 2003
Успоредно на темата и във връзка с т.н. День Победы, привет от червеният площад
https://t.me/nevzorovtv/33775
Поздравления за тази статия, тогава през 2003 г. когато е публикувана – не беше толкова интересно, но сегашния прочит дори я прави повече значима, хем виждаме в момента съвсем нагледно как дезинформацията може да надминава по разрушителност дори въоръжените диверсии.
Бележките на г-н Инджев също заслужават поздравление, признавам си, г-н Инджев, допуснах грешката, преди месец-два, че малко сте позагубил форма и желание да показвате глобалните процеси, покрай злободневните тъпни, които ни връхлитат, и които дори не могат да бъдат въздигнати като “дезинфо”, заслужаващи си да се опровергават. Но пък си признавам и грешката.
Навремето, още по времената на тоталната дезинформация като държавна политика на НРБ нейде се промъкна твърдение на някакъв израелски политик, че палестинците отдавна си имат своя собствена държава, и да тя съществува и да, тя се нарича Йордания. Изглеждаше и беше така представяно, като “тяхната” контрапропагандна теза, но все пак се промъкна зад желязната завеса в нашия печат. Някой е преценил, че народонаселението няма да обърне внимание.
Постепенно се уверих в това, макар през времената преди интернет такава проверка на подобни твърдения да беше почти невъзможна, да уточня – за свикналите с информационната/дезинформационната ера – неразполагащи с източниците на властимащите, тогава нямаха възможностите на днешния потребител да разглеждат карти накуп в историческа перспектива и в развитие, особено когато някой не иска да имате поглед върху такива неща – сега е по-лесно, и се вижда примерно от сайта на ББС как британското управление си разделя подмандатната територия Палестина на две още през 1920 г. И от една – стават две, но с различни имена. Така са правели още римляните – разделят контролираната територия на части за по-добра администрация. После се вижда как 1949 г. Йордания си завладява с оръжие западния бряг на река Йордан и го държи до 1967 г. затова е написана някъде като Трансйордания. Отново стават една държава макар да имат повече претенции отколкото са завзели като територии. Същата държава (Транс)Йордания обаче неколкократно след 1967 г. разменя територии и коригира границата си с всички съседни страни и прави това съвсем мирно – за това сега има достатъчно карти, не е нужно да бъде някой начетен историк, картограф или геополитик, за да схване, че още през 1970 г. Израел и Йордания са били готови да си уредят всички или почти всички спорни въпроси, даже териториално, но е имало заинтересовани сили да не им позволят това. И тези сили, са били повече от една, както се вижда от тази публикация от 2003 г.
Но тук си мисля, че се пропуска, и в тази статия (макар че много би подхождало) съпоставката с днес малко позабравено историческо събитие, неуспешен опит за преврат в Йордания, потушен от войските на краля, който почти прераства в гражданска война и повлича след себе си – всички останали. За това събитие не се говори у нас, нито преди, нито сега. Но то е ключово за разбиране на последващите събития от 1971 г. нататък. Предполагам на вас журналистите от онази епоха на “ограничената информация”, заместила тоталната дезинформация – тези неща са ви били забранени изобщо да ги коментирате направо, който разбрал – разбрал нещо от някаква препечатка в “БТА Паралели” на някой коментар от “западно” издание, ако не е съкратена от редактора, разбира се.
А иначе и в една книга на Ориана Фалачи тя коментира при интервютата си пак същото твърдение “Иордания е Палестина” и търси отговорите, но свободно. Но пък тази книга не беше публикувана у нас преди 2010 г. А статията, която публикувате, макар да е преди двайсетина години показва, съвсем ясно – защо е бил наложен печат на мълчание над тези събития и каква е връзката им със сегашните. Никаква конспирация – обикновена дезинформация, която може да бъде направена и под формата на банално спестяване на фактите, както ни учи учителят Оруел.
Wow! Такъв задълбочен анализ не бях чел. Амах състуденти палестинци. Слушаха Арафат по радиото като Господ. Много ми е интересно, какво биха казали сега за него, за ООП…
Към санчо:
За прогонването на ООП от Йордания през 1971г. съм писал толкова много и често, че просто не пожелах да се повтарям, а да наблегна на по-малко известни факти. Аз ли да не знам, който съм сърбал попарата на последиците от това прогонване в Ливан!
Това, че сте пропуснал да забележите, не означава, че не е факт.
Аз не твърдя, че не е писано, вярно и не претендирам, че съм чел много, още помалко вярвах от прочетеното тук и там – да съм си обяснил всичко и да съм наредил пъзела, по-скоро ми стана интересно, как малкоизвестните факти /като тази статия/ изведнъж наместват разбирането за по-големите. Тази предистория за преврата и изгонването на неуспелите превратаджии се свързваше с някакви борби на Сирия и Египет за влияние, или нещо подобно, поне досега вярвах 80/100 на такива неща, които бях прочел. Някакви междуособици. Недоволни от провалите луди глави спретнали нещо дръзко, бележки под линия – наритали ги и те отишли другаде. Явно и ливанците не са знаели, че легендата за “пламенни революционери-републиканци” прогонени от “лошите традиционалисти – монархисти” извън Йордания през 1971 г. е далеч от истината, инак нямало да си вкарат подобен автогол с приемането им накуп. Понеже сте далеч по-запознат, как самите ливанци ви обясняваха навремето подобно дръзко решение: след подобен конфликт да приемат не обикновени бежанци, а въоръжени групи с боен опит на своя земя, те нямат дори обща граница с Йордания, защо са ги приели там а не в Сирия и Ирак, които имат такава граница и би трябвало да ги приютят? Явно сирийците и иракчаните са знаели нещо, които другите не са знаели.