“Случаят Сидеров” и злоупотребата с него на опиянени от любов към бившите ни окупатори коментатори

Толкова много съм изписал и изговорил за (т.е.срещу) Волен Сидеров в периода, когато беше активен фактор в българската политика, че не се налага да се оправдавам за “пропуска” да се произнеса по случая с поредния случай, при който той стана център на публично внимание, тъй като май не беше внимавал с едни количества алкохол, употребени посред бял ден и на централно място в София. Но за всеки случай да потвърдя: не, не съм си променил отношението към дългогодишния проводник на рашисткото влияние у нас, когото доста полупроводници имитират, но трудно могат да го “надплюят” ( на руски е “переплюнут”).  

Не съм си променил отношението и към падналите, които не трябва да бъдат ритани, макар спрямо мен това етично правило да е било погазвано със садистична наслада не веднъж през годините, когато ми се налагаше да напускам под натиск работата си или да бъда уволняван заради журналистическата си позиция.  

На снимката: Венелина Гочева, главен редактор на в. “24 часа”, в студиото на БТВ на 11 октомври 2006 г., където заедно с водещия Николай Бареков бяха мобилизирани да оправдават началството на телевизията за моето прогонване от екрана, което 6 месеца по-късно Държавният департамент на САЩ окачестви в свой доклад като “напускане под натиск”.

 

 

 

 

 

На факсимилието: Валерия Велева, абонирана и до днес като “журналистически авторитет” за коментари в телевизиите с най-голяма аудитория у нас, злорадо написа на първа страница на в. “ Труд”  “личната” клевета, че съм задал (неудобен) въпрос за Георги Първанов като част от “активно мероприятие” на десните срещу президента.

Да, не ритам паднали. И по тази линия също не ми се налага да се оправдавам. Напротив, без да оправдавам Сидеров ще отбележа, че мнозина прекаляват с разни субстанции, особено масово с алкохола (да припомням ли “Сокола”?), но малцина си го признават. За разлика от Сидеров, който буквално се гордееше в интервюта, че обича да си “пийва”, т.е. поне не е лицемер в това отношение. “Алкохолът е упойка, която помага да се изтърпи операцията, наречена живот”, е казал Бърнард Шоу сякаш тъкмо като за случая със Сидеров. 

Не искам да подмина в същото време падението на коментаторите, които нападнаха големия си либерален враг с обобщения, че злорадствал по повод падналия Сидеров под претекст, че са възмутени от неетичното показване на кадри на безпомощния Сидеров и от негативни коментари по негов адрес. “Труд”, запомнен от паметливите с показването на голия труп на Луканов в моргата, а наскоро и на снимка на простреляните трима души на хижата в “Петрохан”, дори декларира, че няма да публикува кадри от случката със Сидеров- авторката заявява това от името на вестника, което означава, че става дума за редакционна политика, а не за лична проява на двуличие.

Острието на болшевишките медийни тъпотии А. Симов, разбира се, се изяви отново най-яростно с клеветите си срещу предполагаеми, според него, виновници за злепоставянето на Сидеров чрез коментари в мрежата. Както винаги, той беше цитиран уважително в “агенцията” на Пеевски ПИК, която е специализирана машина за персонално омаскаряване на посочени от шефа им политически противници.

Сред най-новите “находки” на кафявата “агенция” е многократното публикуване на (стара) снимка на лежащия на една пейка служебен министър Емил Дечев, придружена с твърдения, че спи пиян. Кам го Симов да се възмути? Ама чевеноклеветник жълтоклевенику око не вади!

Най-неутрално защити Сидеров политикът Николай Попов, лидер на партията “Сияна”, която не успя да докуцука като нечия патерица до парламента. Аргументира се отчасти с факта, че познава отдавна Сидеров. Не ми се спори с тази спорна аргументация, тъй като и аз го познавам още от времето, когато хвалеше американските войници и настояваше за премахване на МОЧА много преди да нарека така светинята на съветската окупация в центъра на София.

Всички, които набеждават безадресно безчовечността на подигравките с падналия Сидеров някак си не забелязват, че има злобари, които са се подписали гордо с името и физиономията си под ехидството си. Като Цончо Ганев, коскоджамити зам. шеф на парламента. Отмъщава си, че Сидеров многократно се е изказвал с презрение за своите днешни имитатори на полето на русолюбието. 

 

 

 

 

Защо, бе, товаришчи, сте толкова деликатно слепи, когато става дума за сродна душа по путлеризъм, като др. Цончо?  

И аз няма да публикувам кадри от случая със Сидеров и линейката, но ще припомня, че далеч по-срамни са кадрите от дуета му с пропагандиста на путлеризма Йосиф Кобзон. Този вид демонстрация на опияняване от любов на един националист към толкова представителна за бившите ни окупатори фигура, е далеч по срамна, според мен.