Стават грешки ( на езика), никой не е застрахован от тях. Това си помислих след като прочетох в статия на “Труд” (чийто автор не подозирам в невежество) за “максимата на Оруел Кромуел: “Уповавам се на бога, но барута си го пазя сух!”. Очевидно е, че става дума за Оливър Кромуел. Няма да обяснявам кой е той и че няма нищо общо с Джордж Оруел, тъй като не искам да звуча назидателно, а още по-малко злорадо.
В същото време се чудя как подобна очевидност не се забелязва от цяла една редакция и остава без реакция. Ами читателите? Да не би да се окаже, че “никой” (с капацитет да чете с разбиране) не чете “Труд”? Както и да е…
Друго ми прави впечатление в този и в други подобни текстове. С лека ръка приписват другиму вина за събития, като войната между Иран и Ирак ( 1980-1988 ). Били оставени да воюват осем години, за да се изтощат взаимно, след което се превърнали в безгласна буква, казва авторът.
Понеже сме връстници с него, че и колеги от БТА от редакция Международа информация, помня нещо различно и смея да твърдя-нещо доста по-близко до истината. Да, Западът, разбирай предимно САЩ, действително подкрепиха (особено в началото) арогантната самонадеяност на иракския социалистически диктатор Саддам Хусейн. Той нападна Иран с увереността, че ще се справи лесно с изпадналата в хаос през преходния период от режима на шаха към режима на Хомейни съседна иранска държава, враждебна до бяс вече към САЩ.
В края на краищата Саддам се перчеше с 4-та по сила армия в света. Колко му е да се справи военно с откъснатата от досегашната си база за подкрепа и снабдяване от Запада страна, си мислеше багдадският халиф.
Само че САЩ и Западът (като цяло) изтеглиха напълно подкрепата си за новата иранска диктатура, докато СССР и Изтокът (като цяло) лукаво снабдяваха двете страни с оръжия. Носталгиците по онези лисичи времена у нас и днес въздишат от възторг със задна дата колко хитро е постъпвала НРБ, продавайки оръжия на воюващите, за да се избиват помежду си, докато нашата соцдържава печелеше от това.
Да се проектира в случая вина на Запада със задна дата, макар тъкмо Изтокът да играеше двойствената роля да налива масло в огъня на съседската 8 годишна война, е твърдо казано опит да се разчита на нечии омекнали с времето мозъци или направо на незнанието на останалите.
На този фон езиковата грешка с “Оруел Кромуел” е настина безобидна като ефект спрямо онези, които си правят труда да четат подобни “анализи”, определяйки все така “империализма” като главен виновник за вселенските беди, слагайки пътьом ( “за разкош” по сбъркана аналогия) знак за равенството между агресорите и жертвите в Украйна.
Иран си плащаше като поп боеприпасите,докато Ирак беше на вересия,така че в крайна сметка почти нищо не получихме от огромния дълг на Садам…
До Симеон Спасов:
Другаря Гоце получи. Така и не разбрахме какво и колко, но беше много ларж и опрости дълга на Ирак.
Семейният лекар ми е забранил да се докосвам до друг вестник освен “Стършел”
Днес “Труд” играе ролята на “Разбойническо дело” от времето на комунизма. В който вестник на първа страница винаги беше снимката на Тодор Живков. И помня в казармата преди 52-3 години какви кавги бяха всяка сутрин – кой да си избърше задника със снимката му в тоалетната! Тогава още нямаше тоалетна харгия и ползвахме вестници.
Не съм напълно съгласен с автора относно грешката /лапсуса/ – не е lapsus linguae нито даже calami а си е направо lapsus intellectus , иначе да – другите грешки напомнят за 1984 някъде май.