Възможна ли у нас Прогресивна партия на умнокрасивите, по подобие на индийската Народна партия на хлебарките

Ще бъде обикновена баналност да река, че времената се менят бързо и по отношение на традиционната политика, без да подкрепя клишето с актуален пример. Той идва от Индия, къде се състоя политическо чудо.  За три дни  там е създадено като сатирична реакция на властта движение на граждани. То събра 18 милиона привърженици и надмина членската маса на управляващата  от 2014 г. практически без сериозна конкуренция (до онзи ден) Индийска Народна Партия на премиера Нарендра Моди.

Създадена бе като подигравателна аналогия с властващата ИНП като “Народна партия на хлебарките”. Възникна като отговор на обидно изявление на председателя на Върховния съд Сурия Кант, който нарече младите безработни индийци “хлебарки” и “паразити” (нещо като хора с отпаднала необходимост в превод на актуален български “прогресивен” политически език).

Пародията на властта беше подхваната в интернет от младите и от сатирична платформа се превърна в гражданско движение.

Основано е от Abhijeet Dipke, специалист по политическа стратегия от Бостънския университет в САЩ. Движението на “хлебарките” възникна на основата на съществуващата от 2012 г. антикорупционна партия Aam Aadmi Party (AAP). Сред основанията за присъединяване към “хлебарките” е един младеж да си “признае”, че е безработен, мързелив и постоянно кисне в интернет. Както отбелязва БиБиСи по този повод, към движението се присъединяват и ветерани, които прегръщат идеята.

Индийските властници, разбира се, не са откриватели на обидните квалификации и конкретно на хрумването да определяш сънародници като хлебарки. Знаменосецът на (пост)комунистическото слово у нас, главният редактор на в. “Дума” Стефан Продев, обиждаше на “хлебарки, изпълзели на припек” българите, които се определяха като либерали, а той ги оплюваше още като реваншисти, реститутки, синове на думбази и пр.

Когато Продев падна (в житейския смисъл на думата, защото духовно все още го тачат въпреки пълния провал на прогнозите му за неизбежното тържеството на “милите хора” в България), знамето на езика на омразата пое от него по заслуги още по-злобния Александър Симов.

Бил съм лично неведнъж обект на гадни негови квалификации и подигравки. Изобщо не се свени да прави списъци от врагове, откроявайки най-отвратителните от тях поименно по скалата на своята бясна злъч. Продължи партийната традиция да бъдат оприличавани на хлебарки неугодни нему българи.

“Певците на свободата се оказаха хлебарките на диктатурата. Певци на полицейската кубинка. Ако не беше така отвратително, може би щеше да е смешно”, написа той миналата година.

Българите, обаче, се оказваме по-малко обидчиви от индийците. Не се засягаме обединително, когато ни се подиграват, че сме глупави и грозни, какъвто е смисълът на оплюването на “протестърите” и “жълтопаветниците” от жълтоклеветниците, които пръскат злъч срещу “ умните и красивите”, както една протестираща девойка определи веднъж своите съмишленици на площада, а думите й бяха превърнати в мръсен парцал за пропагандно омаскаряване от страна на жълтоклеветниците.

Ами ако нещо индийско вземе, че трепне внезапно у българите и решат да се обединят срещу арогантността на властта, която смята, че са с “отпаднала необходимост” или решава, че са част от онези “80 на сто дебили”, според проф. Иво Христов, надменния неизменен телевизионен говорител на рашистката арогантност в България? 

Изглежда все така невъзможно, но и движението на “хлебарките” в най-многолюдната демокрация на света също би изглеждало немислимо до преди три дни. И все пак чудото се състоя там. Предстои да видим, дали ще бъде за три дни или ще разтърси все по-авторитарното управление на Моди и самодоволната му самодостатъчна партия. Току виж на бъдещи избори Моди се окаже пометен и тази мода стане заразителен пример за сваляне от амвона на нашата днешна модна политическа икона.