Мина ми през ума вчера, че написаното от мен за Андрей Палчевский като кадър на Московския военен институт ще предизвика опит да бъда нападан по “аналогия”, тъй като съм учил в Съветския съюз. И наистина, обади се в коментарната част на блога ми Георги Жеков, когото осъдих през 2021 г. при негов опит да ми запушва устата заради истината , която написах за една негова свинщина по мой адрес на публично място в присъствието на детето ми, която извънредно много разстрои малката ми дъщеря.
Беше се притаил, вероятно, за да не се поинтересувам дали е платил сумата за разходите по делото, дължима от него като ищец, претърпял провал в съда.
Многократно съм отговарял по принцип на упрека как е възможно да си учил в СССР и да не обичаш империята на злото. За да не давам поводи да се твърди, че се сравнявам с някои величия от историята, няма да споменавам световно известни примери с имената на видни личности, които са се опълчили на биографичните дадености от младежката си биография.
Тъпият въпрос се задава често от остриета на крайнобесни противници на комунизма в синхрон със самите комунисти. Мога да добавя и конкретика относно паралела с бившия кадър на съветската армия (и служби) внедрения в Украйна Андрей Палачевский, настоящ инструмент за опитите на путлеризма да прокарва интересите си чрез такъв проект на кремъл в Киев. Житейското ми разминаване ми с този съветски продукт е толкова очевидно, че не виждам смисъл да изпадам в оправдателен режим.
На Жеков, който ме е превърнал в любим негов враг, ще отговоря с една публикация на покойната му майка, поетесата и писателка Ани Дръндарова от 2000 година, в която ме обявява за будител.
Познавам я единствено като съмишленик и автор във в. “Демокрация”, но други стари познати на семейството твърдят и друго, което със сигурност е известно на сина й, който и в съда се нахвърли върху биографията ми, включително и тази на майка ми.
Който сее отровни цветя, жъне бурени.
И оркестърът свири Туш! Шапо, Майсторе! Бой по червендалестите кратуни.
Този жеков имаше рубрика в една телевизия и съм го засичал какво говори, случайно. И, мисля, че той има нужда от лекарска помощ от съответния специалист. Има много такива. Но, ако се спазват законите ще изчезнат.
То повечето рублоЯДи в НРБь никога не са “учили” в тяхната свешшшенаЯ матушковина! Ако въобще да “учили” и “научили” нещо си, и някъде си!
Тяхната свешшшенаЯ ПРОСТотия е породена само и единствено от тяхната морална и материална НЕграмотна корупция, и личен КЕЛЕПИР!
Така че, таварищ/геноССе жековЬ, търси проблемът там където го няма. Защото всички российски дисиденти са “учили” в савецката империя, или в ХуйлостанЬ, но въпреки това не са останали НЕграмотни ватници , като огромното мнозинство лумпени на властта в Кремъл, които са учили в школАта “едно и също” с тях, нали!
Така че въпросът е НЕ какво са те “учИли” , а какво си НАучил, въпреки това, и въпреки тях!!!
едно от подусловията да прогледнеш и се освободиш от отровната лъжа на комунизма/според мен/ беше да си учил или работил в СССР.Еее ,и разбира се наличие на сиво вещество.
Тезата за ученето в СССР и руското червено оцветяване не е безгрешна. Много „руски възпитаници“, след като се завърнат, получаваха високо платени постове, не само в политиката. Аз съм имал трима преподаватели, два от които бяха плюнки и една жена, която (вероятно там усърдно е учила), защото си разбираше от професията.
По мое предположение, с някакви връзки, е можело да се учи в СССР, защото за висше образование в България имаше ред политически изисквания а и без връзки за някои професии шансовете бяха минимални. При определен брой места, след като приютят комунистическите изчадия с дебелите връзки, можеше и да не бъдеш приет там където кандидатстваш, защото трябваше да изчакаш привилегията на комунистическите изчадия. Така, че примерно при 20 места, можеше за робите, да се окажат само 2 свободни!
Да си призная и аз начално следях внимателно изявите на господин Инджев, точно защото беше „съветски възпитаник“ и при него, нито веднъж, не съм намерил задкулисие. Дори напротив, той се отнася изключително критично относно СССР, което го отдавам на трезвият му поглед и това, че е разфасовал фасадата на „Потьомкинските села“,. Това беше познатата руска хитрост от времето на Екатерина, предназначена само за ПРЕМИНАВАЩИ чужденци. Освен това и поради критичното му отношение, се вижда, че при него не е имало връзкарство!
Както господин Инджев в неговите коментари вече е споменавал, на чуждестранните студенти там не е било разрешавано да се движат свободно в страната, за да не виждат порутени сламени къщурки, олющени фасади от плет и кал, външни миризливи кенефи и рзабити улици с ями които по някога, трябва да преплуваш!
Така, ще завърша със сентенцията на RICOшетниковь „…че въпросът е НЕ какво са те “учИли” , а какво си НАучил, въпреки това, и въпреки тях!!!“
Който подценява руснаците страда много лошо. Вече няма значение каква позиция може да има , който и да е българин. Руснаците са нарочили всички българи за неприятели и ако и това се забравя много лошо! Нанесените поражения в Украйна няма да може да се забравят поне 500 години и за това време и руснаците ще понесат своето в този откровен грях, доколкото може да вярват, в каквото и да е! Те ще плащат векове, както техните съюзници и представители. И няма човешка ръка да ги наказва! Няма да им се вярва, но отгоре ще им се стовари.
Шири се заблудата, че имало голям наплив да се учи в ссср, а най-вeчe сред комунистическите връзкари. Нищо подобно, напротив. Най-големите връзкари са учили-недоучили на Запад (примерно людмила живкова в Лондон). Големият наплив сред кандидат-студентите от обикновени семейства е бил за източен Берлин, Прага, Будапеща и др. източноевропейски университети, за които е имало съвсем ограничени бройки за български студенти. И тези места общо взето са заемали връзкари, а непривлекателната дестинация ссср е оставала за раята. Класиралите се за ссср, вместо за друга дестинация, са били много нещастни от това, защото никой не си е правел илюзии, че отива на добро място. Било е обаче престижно да завършиш в чужбина и никак не е било лесно, защото според разказите на мои близки, в годината, в която те заминали да следват в ссср, заминали близо 70 българи, нo половината от тях не се върнали да следват 2-ри курс след първата лятна ваканция.
И аз ще завърша със сентенцията на RICОшетниковь, но погледната от друг ъгъл: малкия Мразь и подсмихнатия козел иво христов като са прекарали половината си животец във Франция, да не би да е влязло там нещо в червените им тикви?