Не веднъж съм бил доста самотен в моите тези, които противоречат на масово разпространени алтернативни мнения, с които не съм съгласен. Нямам предвид противоречията от естествен характер, каквито са сблъсъците с явните опоненти, а разминаването ми със съмишленици, което за мен е много по-чувствителен въпрос, доколкото битките с явните противници по-скоро ме карат да се чувствам уверен в правотата си.
Така беше доста години, за да не кажа мъчително дълго време, когато упорито и доста самотно твърдях, че главното разделение на българите върви не по оста ляво-дясно, а по хоризонтала Изток-Запад. Агресията на путлер срещу Украйна накара мнозина у нас да се съгласят с тази местна специфика. С което не искам да кажа, че едва ли не съм постигнал някаква лична победа. Победи истината, която не може да бъде пренебрегвана завинаги, пробивайки си път като водата в природата.
Прескачам други теми, но като преход към основната причина за този текст ще спомена и моята самота (не си спомням да съм имал съмишленици в демократичната общност по въпроса) при опитите ми да обясня и илюстрирам с примери, включително визуални, че вдигнатият юмрук на президента Радев фактоЛОГИЧЕСКИ не може да бъде основна мишена като символика за същността на неговото поведение, тъй като юмрукът се използва (с извинение) като средния пръст от когото ли не по света от лидери, които няма как да бъдат опаковани с Радев.
Не (ми) помогнаха нито снимките на вдигнатите юмруци, с които исках да покажа несъстоятелността на на тази символика като нещо “уникално” за Радев, нито обяснението ми, че втренчването в този негов жест всъщност му помага, тъй като загърбва, дори прикрива като военна камуфлажна мрежа, по-важни характеристики на неговото поведение. Продължавам да смятам, че тезата за “юмрука на Радев” беше не само слаба, но и контрапродуктивна. Не искам да “тропам с крак” в стил “казах ли ви, че съм прав”, но изборите от 19 април потвърдиха несъстоятелността на опитите той да бъде дискредитиран символно заради онази поза с юмрука.
Смятам същото и за “зеления чорап” като наложило се прозвище в демократичната общност по адрес на бившия военен Радев. Мога да изредя доста имена на “зелени чорапи” у нас, които са достойни представители на евроатлантическата общност. Това би било достатъчно обяснение срещу услужливото за самия Радев обяснение, че е такъв, какъвто е, защото е (бивш) зелен чорап.
Но ще кажа още нещо.
За съжаление опростяването често граничи с изпростяването-не винаги, но не и рядко. Отново в негова услуга е изборът на символиката, която не го дискредитира, а го легитимира пред доста голяма част от публиката. Най-малкото пред стотици хиляди “зелени чорапи” от армията и военизираните структури в държавата- както и пред техните близки. Още повече, че, доколкото знам, във ВВС носят сиви чорапи и сивотата повече би прилягала като цвят, определящ облика на говорещия като робот наш днешен премиер (ако изобщо трябва да се втренчваме в такъв злополучен детайл).
Ще се съглася с наблюдателните наблюдатели в същото време, че Радев не случайно избра зеления фон за предизборната си кампания. С това намекна твърдо, че се надсмива над слабоватата символика, с която го замерят. Може и да са го посъветвали, но без неговото лично съгласие едва ли щеше да ни покаже този среден пръст.
Видя се, че Радев е доста тефлонов. Не му попречи на личния авторитарен възход нито юмрукът, нито чорапът, нито надсмиването над него като льотчик, нито определянето му като “мистър кеш”. Няма да посочвам алтернативни предложния. Убеден съм, че народното творчество ще предложи добри варианти. Спрял съм се досега на епизодичното изписване на фамилията му като Радэв, но не твърдя, че това е най-добрата алтернатива на “зеления чорап”.
Междувременно предлагам да не му помагаме с беззъби ужилвания по дебелата кожа, които не усеща, а му позволяват да ни третира като досадни комари. Сам ще се делегитимира в течение на времето чрез безсилието да отговори на високите облачни очаквания, които създаде главно със загадъчното си мълчание в рамките на 9-те години като президент, през които се готвеше да седне на трона. Безоблачния сезон за него приключи.
Не пледирам да бъде щаден, а да бъде критикуван (атакуван) с адекватни оръжия. Не можеш да свалиш самолет с прашка. Не че той е Голиат, но и ние не бива да се поставяме доброволно в ролята на Давид. Той това иска и със сигурност се надсмива над нашето безсилие да го уязвим.
Написах отдавна, че у нас руско гладно нема, но ако не е станало ясно, ще припомня добре известната истина, че руско гадно има в изобилие по нашите плодородни за тази напаст земи. Това явление трябва да бъде борено адекватно, за да не цъфти като бурен на бунището на собственото ни безсилие.
На дегенералчо най му отива определението “мухльо”.
Години наред каканижеше за “модернизацията на армията” (и на ВВС в частност).
Преди два дни заяви, че бил най-загрижен за добруването на поданиците си и довъоръжаването на ВВС с ракети за около милиард долара не било на дневен ред, нито щяло да бъде в следващите години.
Орбан поне се зъбеше на ЕС директно в лицето. Нашичкият носи от девет дерета вода и използва какви ли не фрази и оправдания, само и само да не каже това, което всички знаем, че мисли.
Мухльо.
Изцяло се присъединявам към мнението не Иво.
Затова моят избор за е да наричам новия премире – кРадев, а сбирщината около него – Партия Боташ.
Наистина, нито ‘юмрук”, нито “зелен чорап”, хеле пък “мистър кеш” отговарят на действителната същност на това нагло “лице”, грабител на България.
Такова нагло ограбване на България не си позволи дори и Тиквата. Не, че щетите нанесени от него са по-малки! Не, но вождът на простите си криеше срамотиите зад смокиновия лист на “изграждането” и на “даването”, докато кРадев просто нареди подписването на грабителски договор, без да има останал след него дори селски стадион, кавито ГЕРБавите стряха в общините с 30-40 пенсионери.
Толкова за “морала” и за “разграждането”, и за “борбата” на ПБ (Партия Боташ, както казах) с неназованата и до днес олигархията.
кРадев трябва да бъде питан всеки ден само тези две неща:
– Защо подписа с Боташ
– Коя е олигархията и как се бори с нея.
“Мавров е човек на ГЕРБ и ДПС и след като те нямаха нашите гласове за избора му тогава, извадиха от пленарна зала ИТН и “Възраждане”, които уж бяха опозиция, за да падне кворумът и той да бъде избран. 5,5 млрд. евро е интересът в здравеопазването, затова цели парламентарни групи излизат от зала. Предстои да видим дали “Прогресивна България” ще влязат в гнездото на ГЕРБ и ДПС или ще посмеят наистина да се борят срещу мафията ”, каза Ивайло Мирчев.”
Я да видим сега каква ОПОЗИЦИЯ са ПБ на ГЕРБДПСИТНИВЪЗРАЖДАНЕ!?????
Знаете моето мнение отдавна – и то доста преди 19 април – НИКАКВА!
Прегрупиране, приятели! Преназначаване, препакетиране, и накрая за Илия – пак в тия!
Руско гадно има в изобилие, защото години наред ни се представяше „Дядо Иван„, от училищната скамейка, до беззъбата усмивка и патерицата, като освАбадител и спаситель.
С тези прьоми си вадеха безпроблемно хиляди накадърници не само хляба но и пастите.
Да не говорим за безбройните „инструктори“ следящи във всички ключови ведомства доколко стриктно се изпълняваха „нарежданията“ на поставените задачи.
Спомням си за ежеседмични „ икономически“ срещи с руски представители които уж следяха за изпълнителните показатели и за засилването и организацията на производството.
Имаше и една „Маруся Тодорова“, която тъчеше на дванайсет стана едновременно и според качеството на тогавашните стоки, можеше всеки да види качеството на такова производството, което по липса н друго, ползвахме. При това някои другари ползваха западни предмети и от всеки се знаеше, че те не бяха произведени в Москва, където бяха ходили.
Имаше един магазин наречен Corecom, където точно тези стоки можеше да купуват с чуждестранна валута. Е, валутата им беше наистина „чуждестранна“, но с нея не купуваха в „чуждата“ страна, която посещаваха! Там цареше глад, дори по–голям и от нашият.
Имаше един виц, как пред американската легация един гледал една америкакнска кола и казва, каква интересна Волга! Друг до него казал, това не е Волга, ти явно не познаваш марките на колите! Отговорът бил, аз тях познавам, аме тебе НЕ познавам!
Тогава руското идваше у нас за да „поживе“ по–добре, като работата му се свеждаше до слухарство и насърчаване на предателството. Сега пак са дошли и останали за да поживеят, и пак всички, заедно с нашенските некадърници като помагачи, ги насърчават с щедри плащания.
От една страна напълно съм съгласен със статията. Неведнъж съм писал, че ако след няколко основателни обвинения сложиш едно неоснователно (или пресилено) – предишните олекват. Когато е ставало дума за Борисов, минавал съм за гербаджия. Когато е ставало дума за руските бежанци по морето (тези изгнаници клети, отломка нищожна от вечно покорен народ мъченик) – минавал съм за русофил. А когато е ставало дума за руската култура – направо не ми се говори… (sms и Красноселски много ми липсват).
От друга страна не вярвам нито аз, нито съфорумците да се откажем от цветистите изрази *зелен чорап”, “резидент”, “орденоносецът от Банкя”, които изразяват отношението ни, нищо че не фокусират върху основните недостатъци.
Сигурен съм, че Радев не е вербуван, но се държи като такъв… Абе, Резидент, та дрънка”…
Хе-хе, телефонът направи “резидент” с главна буква… знае си работата…
Към Караиванов:
Първо, от никого не очаквам, нито изисквам да се отказва да нарича споменатите по-горе както си иска.
Второ и по-важно: “Орденоносецът от Банкя” е позорящ факт, а “зелен чорапа” не е сам по себе си. Ако ги слагате на един кантар наистина се изявявате като гербаджия.
Пък и руската култура може да си я сложите на витрината, щом смятате, че това подражателско на европейската култура явление може да бъде част от аргументацията на същия кантар в условията, когато тази култура се използва за великорашистки цели.
Моето мнение за Радев, изкачил се по стъпалата, от военен пилот, президент, премиер, не мисля, че на много хора им се отдава да са като Чарли Чаплин, комик, режисьор, сценарист, композитор и всичко на високо професионално, а не на рекламно ниво, но след като може, защо да не продължава с вдигнатият си юмрук, докато на избирателите им харесва.
Достатъчно е да анализираме последните действия на Рум Чо Рап… Преди ден назначи сина на ген. Симеонов за управител на Лукойл. Другия син на генерала е депутат от ПБ. Симеонов е бившия командир на ВВС който издигна РРадев, от Равнец, през Граф Игнатиево до командващ ВВС.
Сега в Черна Гора повтаря дословно думите на Путин, отново Украйна да се предаде, да не ядосваме Путин…..
подпис: Русия е проказата на планетата Земя, а РРадев е нейния бацил в България!
Туш!
Приемам всички аргументи (особено за чорапа и ордена, прав сте, не се задълбочих толкова) с уговорката, че “подражателна” не е позорящ факт за една култура. Всяка култура подражава на предходната. Ренесансът подражава на античността, Лафонтен на Езоп, Кирилов на Лафонтен, за Ст. Михайловски не съм сигурен, сигурно е знаел и трите езика, но това е без значение.
И Хитлер е използвал Вагнер не по предназначение, но Вагнер надживява това недоразумение, и сега “подражателите” в София с право се гордеят с Вагнеровите постановки…
Хубава вечер!
Всички носим зелени чорапи.
Но….
По същия начин НЕ можем да сраМняваме истинскиТЕ журналисти, с платените четирихилядни и двайсетхилядни мисирки от клюкарската казионна ПИРАМИДА на ДерибеЙлянЬ праССеевскиЙ и бокоТИКВАТА.
Не можем да сраМняваме истинскиТЕ професионалисти с мутробаджанашките и шуробаджанашките “връзкари” на казионната номенклатурна мафия, които през цялата им канцеларска “кариера” са “подпирани” от техните ЗКПЧ-та и политкомисари.
Не можем да сраМняваме истинскиТЕ военноСЛУЖЕЩИ и патриоти със зилЬОните геЙнеральски человечки на чекисткият водещ афицерЬ РешетниковЬ, на пасол-губернаторЬ мУтрофановНаЯ и Хуйло.
Не можем да сраМняваме фатмашките льотчици , които ВИНАГИ са гледали преди всичко своят ЛИЧЕН КЕЛЕПИРь, и на техните “семейства” и сътрапезници, със истинските летци , които са идеалисти до мозъка на костите им.
Просто няма как.
Самият зилЬОн решетников фатмак го е потвърдил всичко това – многократно и ВИНАГИ!
Само дезертирането му от “любимата” му БНАь, след това дезертирането му от резидентството ,и дезертирането му от всякъде, по заповед на задкулисните му казионни номенклатурни кукловоди , “ментори” и “спонсори” доказва всичко това – БЕЗапелационно!!!
А колкото до мълчанието му , то е е признак – ТОТАЛитарНА НЕграмотностЬ, или на ТОТАЛитарНИТЕ му зависимости , в очакванети на “суфлиране” от неговите “командири” от консерВАТНОто СТАТУКВО и мафиотско задкулисие…….
Към Караиванов:Тук съм,само че не ползувам ника Красноселски,въпреки че много ми харесва,все пак съм роден и израсъл в Красно село.За първи път прочетох О,Хенри на руски,на български не го превеждаха.И целия Джек Лондон и целия Конан Дойл/8 тома./ и не руската култура ме е водила,а желанието да прочета автори,които у нас не се превеждаха и печатаха.А училище започнах в 26 то основно народно училище ”Ген.Колев”,а 1952 г.го преименоваха на М.Горки.
Към Караиванов:
Имате предвид приемствеността между културите, което е различно от подражателството, какъвто е случаят в московията.
Декабристите говорят на френски пред съда, до такава степен френският е бил езикът на тънката прослойка образовани руснаци, повлияни от Европа в една доминирана демографски от повече от 90 на сто неграмотни крепостни селяни.
Руската култура е именно подражателска спрямо европейската и това е нейното голямо достойнство. Можеше да бъде и промонголска след повече от два века монголска власт над московците, но шепа подражатели на Европа се поели европейския факел насред московското мракобесие.
Вагнер изобщо не е бил недоразумение за Хитлер, изказвате се неподготвен. Бил е убеден антисемит. Не, Вагнер не е надживял “това недоразумение”, а талантът му е надживял антисемитизмът му. Не и в Израел…
Тук не става дума за “подражатели” на Вагнер, ако можете да направите разлика.
Надявам се не намеквате злобно, че дъщерите ми са участвали в детски хор във Вагнерови постановки, както написах в един свой текст. Става дума за постановки в Софийската опера, което няма нищо общо с “подражателство”. Директорът режисьор Карталов, все пак, не е композирал нещо по подобие на Вагнер. Не би и могъл- понеже знам за какво става дума.
Ще помоля да спрете да се опитвате да се заяждате с наистина идиотски аргументи в защита на тезата си, че “зеленият чорап” и “руският орденоносец” са едно и също като алегория-което беше обектът на моята реплика.
Към
Караиванов
05.06.2026 в 20:12:
Така е!
Само че трябва да признаеш , че си САМО – подражател, а НЕ си – оригиналЪТ !
Това е разликата с ХуйлостанЬ и всички ватнишки орди преди него.
То по същата логика класическата античност е всъщност подражание на още по-древните култури – от Източното Средиземноморие, туземната територия до Персия и Египет.
Само че това не можеш да го кажеш на НЕграмотните КРЕТЕНи, като Хуйло и оранжевият педофилски УРКА ДонкиЙ краZZноFFь, те просто няма как да го “разберат, защото не искат и не го “знаят”. А същото важи и за туземните им подобия и братиньовци – бокоТИКВАТА, ДерибеЙлянЬ праССеевскиЙ или фатмака им – лумПенЬ РАБЬев!
Симеон Спасов,
Чест и почитания!
И Драйзър, и Скот, и Мопасан, та.дори “Всадник без головь|”
Г-н Инджев,
Като сложих “подражатели” в кавички, реших, че това показва, че не ги смяттам за такива. Изобщо нямах предвид персонално Карталов или изпълнителите, а по-скоро това, че развивалата се в края на 19-и,началото на 20-и век българска култура е стъпила на достиженията на европейската.
Благодаря за казаното за руската култура. То ми показа, че “подражателна” може да има и положителна конотация. Ако досега от време на време съм реагирал за подражателността на руската култура, то е защото не мога да чета френските поети в оригинал и се чудех на кого ли е подражава Пушкин? Отношението му към полското въстание не намалява гениалността му. А културата като цяло наистина е могла да тръгне в друга посока. Путлеризмът се опитва да поправи това.
А ако се върнем на нашите чорапи, още в първия си коментар признаха, че сравнението ми не е подходящо.
PS
За моето поколение “зелен чорап” не е символ на принадлежност към армията, а към онази нейна част, която е носител на солдафонщината (не знам българския термин).
Добро утро, приятели!
Мисля, че трябва да споменем имената на тези хора.
При историческото гласуване в Камарата на представителите на САЩ (където Законът за подкрепа на Украйна беше приет с 226 на 195 гласа), 18-те републиканци, които се противопоставиха на партийното ръководство и президента Доналд Тръмп, са:
Брайън Фицпатрик (Brian Fitzpatrick) – Пенсилвания (съавтор на законопроекта)
Дон Бейкън (Don Bacon) – Небраска
Майкъл Маккол (Michael McCaul) – Тексас
Майкъл Търнър (Mike Turner) – Охайо
Роб Бреснахан (Rob Bresnahan) – Пенсилвания
Глен Томпсън (Glenn Thompson) – Пенсилвания
Андрю Гарбарино (Andrew Garbarino) – Ню Йорк
Ник ЛаЛота (Nick LaLota) – Ню Йорк
Майк Лоулър (Mike Lawler) – Ню Йорк
Карлос Хименес (Carlos Gimenez) – Флорида
Майк Кери (Mike Carey) – Охайо
Дейвид Джойс (David Joyce) – Охайо
Макс Милър (Max Miller) – Охайо
Джеф Хърд (Jeff Hurd) – Колорадо
Джен Кигънс (Jen Kiggans) – Вирджиния
Грег Мърфи (Greg Murphy) – Северна Каролина
Джо Уилсън (Joe Wilson) – Южна Каролина
Дан Нюхаус (Dan Newhouse) – Вашингтон
Важен детайл. Към тези 18 републиканци се присъедини и независимият конгресмен Кевин Кайли (Kevin Kiley) от Калифорния. Неговият подпис под специалната процедурна петиция (discharge petition) се оказа решаващият 218-и глас, който принудително вкара законопроекта за разглеждане в зала, заобикаляйки официалното републиканско ръководство.
Има надежда! Приятен уикенд! 💛💙
Към Караиванов:
Разликата между руската култура, която подражава на европейската (за щастие) и българската, която също е такава (за щастие) е във факта, че руските шовинисти отричат този факт, претендирайки за величие и уникалност на “руския свят” като алтернатива на европейския.
Българската няма такива претенции, а туземците ни, които се съгласяват с руския наратив, работят за интереса на рашисткото влияние в момента.
За последен път натъртвам: ползвайте си “зелен чорап” колкото си искате и не сменяйте акцента на спора за пореден път, намесвайки и българската култура като оправдание за защитата на онази, която четете в оригинал, което не е причина за съгласяване с расисткия шовинизъм, изискващ от нас възторга на вечното преклонение.
Господин Инджев, пишете на Караиванов “…като оправдание за защитата на онази, която четете в оригинал, …”. За да бъде четена в оригинал, трябва човека да знае и френски и немски, защото 46% от”руската класическа литература” е писана на тези езици (например Война и Мир е писана на френски!) а останалите проценти, както установи руската академия на науките, на диалект на българския! Така че, четенето в оригинал на руски е фикция – оригинал просто липсва!