Кремълският плъх губи и Армения, може да се оплаче на арменския поп

Целият свят, който се интересува от изборите в Армения, разбира, че не става дума толкова за локален въпрос. Победата на действащия “еврорежим” ( според рашистката пропаганда) на Пашинян е продължение на разпада на геополитическото влияние на режима на царя. Той загуби влиянието си в не много близката Сирия в Близкия изток и е на косъм да изгуби фатално стратегическото си другаруване в най-важния си и наистина близък ( също и географски) съсед Иран, където приятелската диктатура бере душа в резултат на затягащата се икономическа примка. 

Примката е валидна за много световни пазари, свързани с цените на петрола и влиянието върху тях чрез тактиката на запушването на Орзумския проток от страна на иранския режим, но самият режим е много по-зависим за снабдяването на страната с жизнено необходими стоки  заради контразапушалката на главния морски път към Иран от страна на американците. Последните, колкото и да страдат от повишените цени на бензина у дома, далеч не са чак такива страдалци  както милионите иранци, попадащи в менгемето на невиждана в съвременната историята на страната инфлация. 

Отчаяният ход на иранската хунта да предизвика отново Израел с насъскването на своята терористична ливанска глутница “Хизбуллах” да обстрелва северен Израел, предизвиквайки също и нов въздушен дуел в триъгълника Иран-Бейрут-Израел, е отглас именно от наистина отчайващата вътрешна икономическа ситуация, в която расте опасността за режима от надигане на протестната вълна, потопена през януари от главорезите на аятоласите в кръвта на хиляди убити протестиращи сънародници. Индикациите за вероятността от повторение на уличнта буря са приглушени поради информационна блокада, наложена от хунтата в Иран, но все пак се дочуват вече.  

Армения изглежда на картата като малка брънка от деградацията, т.е. от продължаващото разграждане на влиянието на руzкия свят. Но този път наистина се случва много близо и още по-болезнено за гордостта на империята, с която древната християнска страна има вековни исторически връзки. Тяхното разхлабване, ако не и скъсване, изглежда като имиджова катастрофа за “меката сила” на гиганта, успял да запази досега именно в Армения най-голямата си военна база в чужбина след разпада на СССР.  

Путлеризмът не успя да приложи в Армения схемата, чрез която отстрани Саакашвили от властта в Грузия на избори, спечелени от проруzкия грузински олигарх Иванашвили. Политическите инженери на кремъл се надяваха и в Армения да сработи умората от действащата власт и хората да гласуват за алтернативата й. Но както с ирония отбелязват днес коментатори в мрежата, явно мнозинството в Армения не е разбрало, че има “промяна в еднополюсния свят”, че Евросъюзът “се разпада”, че трябва да защитават “традиционните си ценности” от Запада, че руzката икономика се “развива мощно” и “устоява стабилно” на западните санкции, че трябва да се води борба с “чуждите агенти и предателите” и да се отнася с разбиране към необходимостта да му се ограничава интернета в името на “националната сигурност”. Все наративи, които се опитаха да пробутат на арменците, но те гласуваха за решителната победа на Пашинян, дръзнал да ги оспори.

Ако разширим още малко темата за геополитиката през оптиката на рашисткото глобално отстъпление, ще видим как след присъединяването на Финландия и Швеция към НАТО заради рашистката заплаха, на хоризонта се очерта още един тежък скандинавски удар. Норвегия обмисля дали да се присъедини към ЕС. Това е държавата с най-голям свободен финансов ресурс в света чрез своя фонд за отчисляване на печалбите от петрол и газ ( чиито добив в миниатюрната по население страна изпревари вече досегашния първенец на континента, какъвто беше доскоро московията). 

Такъв сигнал изпрати преди седмица чрез Financial Times външният министър Еспен Барт Ейде. Той обяви вероятност от нов референдум по въпроса 30 години по-късно, след като мнозинството норвежци отхвърлиха членството и държавата изгради сътрудничество с ЕС само като асоцииран член. 

Обстоятелствата в света междувременно се промениха, казва сега министърът, отбелязвайки необходимостта от обща търговска и митническа политика с ЕС. Аз ще гласувам “за”, заявява той.  

И последно, макар и едва ли наистина тази новина ще остане “последна” във веригата от подобни индикации, ЕС заяви желание за ускоряване на преговорите с Молдова и Украйна. Да не говорим за предложението на финландския премиер Александър Стуб ЕС да се разрасне до 40 държави, включително с Канада, за което говорят като възможност самите канадски власти.

“Заслугата” за тези геополитически “успехи” на руzкия свят е на неговия едноличен собственик Владимир и на неговия приятел отвъд океана Доналд. Той, впрочем, също подкрепи Пашинян за изборите и “загуби”интерес напоследък да притиска Киев за мир под диктата на путлер.

Както се казва на чист български, който не е съгласен, да се оплаче на арменския поп.