Тънките мантинели са дебела работа, но може да се окажат (ш)менти и мантинели, дуо да ни е яко

С глупак не бива се спори, но с останалите бива. Човек и да е умен, в един момент се издава като зависим, ако му се налага да спазва ангажиментите, които е поел срещу заплащане в обслужването на онзи, който поръчва музиката. По темата за  този обслужващи персонал съм писал и преди 10 години, когато все още бях единствения персонален доброволец в медиите, свързал Борисов с Пеевски, с което си навлякох премиерския му гняв, разразил се върху безработната ми глава с крясъци по Нова телевизия, окачествявайки ме като идиот.

Тези малки обобщения и припомняния са все така валидни по принцип, но в случая става дума конкретно за вътрешния министър Демерджиев Той е основна фигура в отбора на Радэв, която изведнъж се превърна в голям дразнител в очите на обслужващия персонал на дуета Пеевски-Борисов, подкрепящ в същото време самия Радэв в парламента дори и когато не се налага да му спасяват липсващото мнозинство. 

Мантинели! А не някакви “шменти и капели”! Свързвайки с името на Борисов поръчки за злополучните мантинели, които пък са свързани с още по-злощастните инциденти, причинили загубата на човешки живот по българските пътища, Демерджиев настъпи нещо значимо. 

Дали ще се окаже съдебна мотика, както заплашиха от корпорацията ГЕРБ на настъпения, но притаил се лично бивш премиер, това предстои да се изяснява на хоризонта, който се очертава да бъде дълъг за Радевото правителство (и вероятно за Демерджиев) по логиката на неговата парламентарна непоклатимост.

На този етап става дума за “дума срещу дума”, но е трудно да повярваме, че думите на  вътрешния министър са плод на някакво негово импровизирано хрумване. С други думи, работата с тънките мантинели изглежда доста дебела.

Да оставим на бъдещето да решава и да се върнем към темата за това как на засегнатата страна в този спор услужват мечешки от обслужващия й персонал. Този въпрос нямаше да е толкова интересен, ако покрай него не беше потвърдено обоснованото предположение, че Пеевски и Борисов изобщо не са се развеждали, както се опитваха да заблудят публиката. Защото Демерджиев спомена във връзка с мантинелите Борисов, но не и Пеевски. Въпреки това тъкмо медийните остриета на Пеевски рипнаха да бодат Демерджиев и да обявяват обявеното от него за балон.

Издадоха се, че са все така заедно Шиши и Мечо (както нежно беше наречен др. Бойко от Шиши). Халваджията за бозаджията. Дуо и гащи ( за да не кажа друго, вместо дуо). 

Така че, дуо да ни е яко. Има(ме) още да патим от онези, заради които огромно мнозинство протестиращи заляха българските площади. Двамцата са се вкопали дълбоко в дълбоката държава и се защитават гръб до гръб като спартанци (нищо не искам да кажа по аналогия с елитните спартански бойци, които са били подбирани на принципа на взаимното сексуално привличане, което правило връзката им в бой особено здрава). 

Заслугата в случая не е на Демерджиев. Той едва ли е изчислил точно този ефект. Но и това да е ползата, т.е. изтрезняването от заблудата, че мутрела (погрешно наричан модел) Пеевски-Борисов е преборен и повален, пак е нещо. Пък ако ще да се (д)окаже, че става дума за менти за мантинели, както неизбежно ще се опитат да докажат адвокатите на двамата гяволи.

Сред тайните, които едва ли някога ще паднат, уви, е как точно, при какви условия и клаузи и под каква форма корумпиращите своята медийна адвокатура майстори на човешкото пазаруване успяват да впримчат подизпълнители на подлите си замисли. Ясно е, че става дума за пари и зависимости, но никой няма да се похвали за точните параметри на това обвързване, от което явно няма отвързване. Изнасилвачите разчитат на същия рефлекс на изнасилените, за които е твърде срамно да свидетелстват в качеството на жертви, особено, когато се подложили с ентусиазъм и сладострастие на унижението.

Иначе ни се иска нещо италианско от рода на Кораво Катани да произтече от действията на Демерджиев, но няма да е чудно си останем с музиката, която струи с италианско звучене от думичката мантинели.