При Брежнев си пожелаха на шега “безбрежно щастие”, сега са изправени пред “безпутица”

Прословутият афоризъм на поета Тютчев, че Русия не може да бъде разбрана “с ума”, т.е. с обикновената логика, се материализира от взаимоотношенията между властта там и онази част от населението, което е склонно да й вярва.

Сега за пръв път от началото на специалната военна излагация на въоръжение до зъби “руский мир” настъпва качествена когнитивна промяна в московията. Ще обясня очевидното по-долу, именно защото то стана очевидно.

Другаде населението би задавало въпроси за причините за една завоевателна война. Но на тези поданици са им казали, че тя е отбранителна. Мнозина действително вярват в абсурда да нападнеш съседен близък народ по суша, въздух и море, да разрушиш до основи десетки негови селища, включително да изтриеш от лицето на земята цели градове с цел “освобождение” и все пак това да е “самоотбрана” заради вероятен стремеж на нападнатите някога да се присъединят към “вражески” отбранителен съюз.

НА СНИМКАТА: “Освободеният” украински град Часiв яр.

Още по-важно за липсата на основателна тревожност по време на война е в какво не вярва мнозинството. Ако изобщо до него достигат обобщени данни за собствените жертви във войната, извън лично регистрираните по гробищата доказателства, скептично настроените шовинисти не вярват, че това е реалното положение. Смятат за украинска (или западна) пропаганда статистиката за 1 400 000 убити и ранени сънародници.

Кризата с липсата на бензин за пръв промени тази склонност на скептичните поданици на царя да вярват на лъжите му и да възприемат истината като лъжа. Човек може да упражнява цинизма си като отказва да приеме за реалност една географски далечна кошмарна реалност, отхвърляйки възможността да потърси данни извън цензурираните. Дори и украинските въздушни удари, когато попаднат в машината на цензурата, могат до някъде да бъдат пренебрегнати на същия принцип-стига човек да не е личен свидетел на ефекта от тях и да не желае да се информира от източници, различни от доставката на генно модифицирана информационна храна по домовете чрез телевизора.

Но от факта, че за собствения ти автомобил няма бензин, не можеш да избягаш никъде. Въпросът е личен, а вече и вторичен по отношение на ефекта върху пътуванията, доставката на продукти и в крайна сметка върху цената на самия бензин, когато изобщо го има. Тук, по отношение на цената, не сравнението с други страни е най-важното. Едва ли всеки поданик на путлер знае, че в Украйна бензинът струва 1,7 долара за литър 95, най-масово употребявания. Но абсолютно всеки в Севастопол в Крим знае, че в кварталната му бензиностанция  литърът надминава 3 долара и това е в пъти повече от цената му до преди броени седмици.

 

Шегичките, че ще се наложи транспортът да се пренастрои на конска тяга, започват да се материализират.

 

 

 

 

 

 

 

Всичко това става пред очите на милиони (бивши?) възторжени привърженици на непукизма във връзка със специалната военна излагация на режима. Прогнозата е нерадостна за тях: украинците продължават успешната си операция по бензиново санкциониране на държавата-бензиностанция. Никакъв внос от Индия и Казахстан не може да компенсира силно осакатената местна индустрия за производство на горива. Китай дори не бърза да спасява закъсалите за бензин рашисти, но тяхната пропаганда не смее да гъкне и да изрази недоволство от този факт, за да не ядоса др. Си.Пък др. Пу си трае, значи нещо знае?

Няма го и Остап Бендер да каже някоя смешка по адрес на (пост)съветската власт от рода на “от вас бензина, от мен идеите”.

Не знам кога ще достигне точка на кипене на общественото недоволство, но е ясно, че точката на горене на рафинерии и складове бележи ръст без изгледи тази тенденция да бъде прекъсната или обърната.

Предстои горещо лято в държавата-агресор. Ще се нажежават страстите на поразените от неспособността тя да се защити от някаква си Украйна, което поражда въпросът какво би станало ако е вярно, че НАТО може да се включи активно във войната.

Колкото и московията да не може да бъда разбрана със силата на ума, логиката не може да бъде пренебрегвана вечно в това царство на ирационалното, както досега. Ако в СССР вицът заиграваше с името на вожда Брежнев чрез пожеланието за “безбрежно щастие”, то сега черният хумор подсказва, че страната е обречена на “безпутица”.