Стара е като традиция у нас историята с младия Мартин Атанасов, откроил се в публичното пространство със създаването на платформата “Черна писта”, т.е. със съставената от него карта на пътните инциденти в България (а вече и с “Диагноза България” за безобразията с финансовите злоупотреби в здравеопазването).
Забраната той да се явява в БТВ най-кратко е описана в прословутата епиграма на Радой Ралин от времето на комунизма, озаглавена “Момчето”:
“Как да го сложим начело, много е чело”.
Има(м) и по дълга версия за тази вересия. Разказвал съм я, но ще я припомня, за да покажа приемствеността, която цари по темата у нас и връзката със споменатия комунизъм.
През пролетта на 1989-та си позволих да призова Тодор Живков да си подаде оставката като председател на Държавния съвет на НРБ след като (косвено) признава в своя реч, че конституцията не се спазва. Трябвало вече да я спазваме.
Казвайки това от трибуната на форум на Младата творческа интелигенция в зала 11 на НДК (днешното кино “Люмиер”), получих някои аплодисменти от част от присъстващите и …червен картон като коментатор в БНТ и БНР. Спряха да ме канят като специалист по Близкия изток, в каквото качество често дефилирах в “Хоризонт”, практически всяка седмица в предаването “ 12 плюс 3”. Както и в Телевизията, където ми даваха дума в “Панорама” и в други предавания.
Шефът на новините и публицистиката в Телевизията Иван Гарелов беше наредил на “летучка” пред журналистите от Международна редакция “ кракът на Иво Инджев повече да не стъпи тук”. Както и стана в оставащите месеци на диктатурата. А в БНР “просто” получих т.н. мълчалив отказ без обяснение. Спряха да ме канят за учудване на колегите, които предлагали да бъда извикан (както обикновено) да говоря по теми от сферата на моята компетентност като бивш кореспондент в Бейрут.
Знаете ли каква е разликата със случая с Мартин Атанасов? Ще се учуди някой, но не е в полза на днешното време.
В края на комунистическия период подобна цензура се смяташе за нещо срамно. Не случайно в БНР не даваха обяснение пред колегите там защо съм спрян от техния ефир. По каква причина Гарелов беше нарушил омертата, това никога не разбрах. Но дори и той ми се извини след 10-ти ноември с поздравителна картичка за Коледа с надпис : “Честита Коледа, извинявай”! Или беше “ЧНГ, извинявай”?
Днес шефовете на медиите едва ли не се гордеят с цензурирането, както излиза от официалната позиция на БТВ по случая с Мартин Атанасов. Дали не е време за “нов 10-ти ноември”? Чакаме от москва да наредят.
НА СНИМКАТА: На прием в британското посолство в София обяснявам на 3 юни 1993 г. на външния министър на Великобритания лорд Карингтън, че току-що премиерът Беров е издал указ за моето уволнение от поста Главен директор на БТА ( незаконно, тъй като по конституция това право има само парламентът). Британският гост включи въпроса в дневния ред на преговорите с правителството, заради което бях обвинен от медийния слугинаж на властта (на проруската корпорация Мултигруп, чиято проекция беше Беров и неговия кабинет), че съм развалил двустранните отношения.
Г-н Инджев за да си ръководител дали в обществена или частна структура е отговорна работа, която изисква определени качества. Това Вие го знаете прекрасно. Както казваше в миналото един наш историк да си началник значи да си начело и в боя, където може лесно да те убият. Сега различните партии си сложиха ръководители навсякъде и резултата го виждаме. Рядко можем да открием било в частна или ” обществена ” медия стойностно предаване и това отблъсква мислищите и зомбира посредствените хора. Така електората по-лесно се води за носа. Този арогантен каун / пъпеш/ ще остане в историята, като човек изпуснал златната възможност хората да научат от бтв част от истината за родното ни здравеопазване. Ръководството на тази медия би си направило сепуко, ако го остави на работа. Случая се размириса и няма спиране. Ако за историята с чашата все пак има някакво оправдание то сега вече няма. Тези политици и разни собственици на медии трябва да отчитат факта, че наближаваме 40 години от 10 ноември и останалите от “социализъма” роби са малцинство. Все пак света върви напред.
Всички така наречени национални медии са цензурирани. Никоя новина, която съм прочел в мрежата и е в ущърб на настоящето правителство не ще излезе там. Не напразно младите не кое зи поколение не гледа телевизия.
https://www.youtube.com/watch?v=sojnv9CYtgg&list=RDiJsj932WrmI&index=3
Гаага чекає – Вирок Небес
За всяка сълза и болка на майки,
За пепелта на разрушените домове.
За открадната младост и съдбата на децата,
За отчаянието и тъгата на невинните хора.
Хага чака – това е присъдата на Небето,
За факта, че дяволът се е издигнал в него.
Божият съд ще изпрати чудовището в Ада,
И откъдето няма връщане назад!
Той си мислеше, че наказанието ще го подмине,
Че камбаната на съда няма да го настигне.
Но той ще отговаря за сълзите в очите,
За всяка сирена, която вие всяка нощ!
Няма да има трон, слава, бягство,
Само чукането на чука и праведния меч.
Името му е първо в Списъка,
И наказанието Господне виси над палача!
Хага чака – това е Небесният съд,
Защото дяволът се е надигнал в него.
Божият съд ще изпрати чудовището в Ада,
И оттам няма връщане назад!