Радэв, чието мнение е определящо за най-важните решения в държавата след изборната му ( на практика мажоритарна) победа от 19 април, трети ден мълчи относно кандидатурата за президент на неговата проекция Йотова. Предлагам да не предозираме и да не го подозираме в някаква тънка игра, която би поднесла изненада.
По-скоро е обратното. Смята, че няма за къде да бърза и че няма сянка от съмнение дали неговата сянка ще победи на президентските избори и ще бъде циментирана в белокаменната сграда, която не е напускала. По своя стар президентски обичай ще ни осведоми за своето ценно мнение тогава, когато реши, за да ни съобщи, че ще имаме нов стар президент в нейно лице. За да не си правим илюзии.
На вътрешния фронт не се очертава голям скорошен срив на неговото всевластие въпреки спада на личната му популярност, според последното социологическо проучване.
А на външния?
Там нищо не зависи от него. Но каквото зависи от мен, смятам да го споделя за негово сведение, ако изобщо има вероятност да стигне до него.
Именно като военен, макар и бивш от 10 години насам, би трябвало да е в състояние да забележи сам или чрез докладите, които получава, че “нещо” се е променило на най-важния фронт-буквално на фронта в Украйна. Ще го кажа обобщаващо извън добре известните подробности за големите руzки загуби в жива сила в съотношение 8:1 спрямо украинските и ударите по въздуха в дълбочина по обекти от икономически значение за московията.
Промени се самата перспекива за изход от войната, която той така упорито смята, че московията не може да загуби просто защото е много по-голяма, по-богата на човешки и прочее ресурски за военната месомелачка. Все повече анализатори смятат, че царят може да загуби тази война именно на бойното поле, а това е много, много голяма промяна в нагласите на мнозина, които бяха капитулирали пред количественото превъзходство на агресорите в началото на тяхното нашествие и пророкуваха неминуемо поражение на Киев.
Заслугата за тази промяна е предимно на самото украинско ръководство, което намери начин да реши въпроса с асиметрията в пушечното месо, бронираните машини, корабите и самолетите.
Днес Украйна произвежда по 27 397 дрона на ден. Това прави 10 милина на година. През следващата 2027 те ще станат 20 милиона.
Страната също така въвежда все повече роботи за най-опасните сухопътни мисии под обстрела на врага. Да не говорим за успеха й да парализира на практика вражеския флот, принуждавайки го да се крие далеч от украинските брегове- включително чрез действащи по вода дронове, което е уникален украински принос в съвременната война.
С нарастващи темпове Украйна произвежда и по около 20 балистични ракети на ден.
Няма такава ПВО на гигантската територия на московията, която може да я защити от масирана атака на (десетки) хиляди дронове дневно. Обсегът на украинските въздушни удари вече обхваща цялата европейска част на московията и прескочи Урал в земите, където в “стратегическа дълбочина” бяха скрити от нацисткото нападение съветските военни заводи, създадени от американци, платени със съветско злато- къде откраднотото от църквите и дворяните, къде от продажби на зърно на световните пазари с цената на измрелите от глад милиони поданици на Сталин.
Ето защо въпросът вече не е колко дълго ще издържи Украйна в този най-голям дуел от Втората световна война насам на континента, а дали скалъпената около москва маса от региони няма да се разпадне под тежестта на загубите и деградиралия център, изискващ нови и нови жертви за престъпната си война. Мислена като гаранция за нейната стратегическа сигурност безкрайна територия, се е превърнала от предимство в недостатък, поради незащитимостта й пред вездесъщата и масирана въздушна атака собствена земя.
На онзи терен се решава и бъдещето на политика Радэв спрямо миналите му заявки за непобедимост на московията. Ако множащите се очаквания за успех на украинската тактика да превърнат войната в непоносима за агресорите, при запазване собствените си военни сили, се оправдаят, ще станем свидетели на първия в нашата нова история случай, когато българската власт ще се стопи като сибирски сняг на екваториално слънце не по заповед и внушение на москва, а поради московския провал.
Добрата новина за българите, несъгласни Радэв да ни отдалечава от евроатлантическата солидарност, е в обстоятелството, че от него нищо не зависи да предотврати такъв сценарий и собствения си провал в залозите. Лошата за нас е подобна. Щеше да е добре да не разчитаме на външния фактор, но поне за момента друга перспектива не се забелязва на хоризонта.
Късият хоризонт са президентските избори, на които има опасност да изтеглим късата клечка, ако изберем за дълго да бъдем управлявани от президент, проекция на вредната за европейския ни път Радэв, превърнал себе си и България в нежелан член на приемното ни европейско семейство. Само си представете хипотезата: над Крим, все повече превръщан от украинците в обсаден остров, вече не се вее руzкото знаме, но на власт да имаме президент, добрал се до трона като резултат от възгласа “Крим е руски, чий да е”!
Знам, знам… г-н Инджев… повтарям се 🙂 но много обичам да дразня русофилистиците с това:
Московлиите се помислиха за СССР, сбиха се с гръбнака и елита на някога (като човешки ресурс и технологичен извор), поне за изветсно време, велика съветска армия… и сега се чудят ЩО ТАКА СТАНА 😉
П.С. Аз смятам, че ги дразня исторически фактологично вярно, но те продължават да ми слагат минуси или да ме пращат в америка да правя сексуални “работи” с афроамериканци 😉
Есента ще бъде наситена с много важни събития. Президентските избори ще са важни за нас българите, и всички ние трябва още отсега да работим за тяхното спечелване. Трябва да изберем човек с морал, демократ и твърд проевропеец . Разчитам на хора като Вас г-н Инджев да повлияят на опозицията и да издигнат кандидат с който да победим. Смятам, че радев много се страхува от издигането на жена / пък била и тя верната му Йотова/ за негов кандидат за президент. Не е сигурен дали българина няма да повтори случая с Цецка Цачева, защото и тогава Борисов беше много сигурен, че и магаре да издигне и магаре ще изберат. В САЩ тръмп и двата пъти победи жени, така че има си радев едно наум.
Есента ще бъде интересна и в щатите. Междинните избори твърде вероятно да докарат демократите на власт в сената и конгреса. Прозореца за някаква договорка между путин и Тръмп почти се затваря и кремълското джудже го знае.
Слава на Украйна и на гордия украински народ.
Исками се на есента след президентските избори да извикам, БРАВО БЪЛГАРИЯ!!!
Скептичен съм. Има прекрасни хора, но раздробените десни не се и няма да се разберат.
Като вземем пред вид и масмедиите и техния традиционен слугинаж, съчетано с население, което го мързи да мисли.
Скептичен съм.
Световния Шампион по Шахмат Гари Каспаров обсъжда обстановката в България
https://youtu.be/NUv4FrCeylY?t=670s
Достатъчно е публикуването на снимката с колениченето пред Гундяев и целуването на …..да кажем ръка му от тогавашния вицепрезидент и никога няма да стане президент. Говорил съм със стари комунисти за този случай и те ми казаха, че и на тях им станало неудобно. Още повече и е жена, за което нагласата в БГ обществото е минус. Просто, ако има стабилен човек от дясно няма проблем да я победи, независимо кой застава зад нея.
Мен ме притеснява, че Гюров не показва още решителност да се кандидатира за президент.
Единственият, който за мен се доказал, е Плевнелиев, въпреки всички лайномети, дето се задействаха от “агенциите” някога… всяка друга кандидатура, за мен, са изстрели в тъмното … на РАЗединението… и в услуга на блатниците….
Максим,
Същото си помислих, когато видях ръкостискането на Радэв с военнопрестъпника Путлер… всуе…
Иде ми да се пошегувам, че дори напротив – ако българинът гласува за жена (Георги Златев е прав), то ще е само за смирена христиенка (много източно и много православна)…
Утешениет е, че Радэв победи и трите пъти не защото каза за Крим и показа снимката си с Путлер, а въпреки тях. Само с гласовете на русоробите доникъде нямаше да стигне…
Винаги съм бил против преценяването на избор (събитие) от позицията че знаем какво е последвало след тях. Може понякога да се шегувам с гласувалите за Радэв на президентските избори, но никога не съм ги обвинявал за това. И двата избора бяха преди 24.02.2022 и червеният му задник още не беше лъснал с цялото си великолепие. Неотдавна Иво Инджев много точно обясни, защо тогава Радэв беше (изглеждаше) по-малкото зло. Аз също не очаквах, че ще се окаже толкова вреден. Дори първия път се зарадвах, че натри носа на (отреклия се от Плевнелиев) Борисов. За парламентарните избори вече няма оправдание, но с радост забелязвам, че форумът е единодушен по този въпрос.
Ако и трите пъти съм гласувал срещу Радэв, то не е било, защото съм провидял с ума си какво ще стане, а по зова на сърцето – в казармата си съставих определено мнение за преобладаващата част от кадровите военни и не бих рискувал на избори да проверявам дали кандидатът не е измежду приятните изключения. Не бих гласувал и за Айзенхауер, Патън, та дори и за Бен Ходжест… Принцип. В повечето случаи сигурно щях да сбъркам, но съжалявам, че за Радэв познах…
Извинявям се, че се отплеснах в уфтъпик, но мисълта ми беше, че сега, когато Радэв вече е ясен, при подходящ кандидат може и да си остане само с русоробите… Амин…
Боя се, че изборът на президент отново е в ръцете на борисов, който няма да пропусне да помогне на мис пиги за победата, като издигне отново някоя неизбираема герберастка калинка като как`цэцка, или не издигне изобщо кандидат на ГЕРБ под предлог, че няма шансове пред силната мис. И тоя номер го е правил преди 20 години, когато не издигна кандидат от ГЕРБ, за да не пречи на победата на гоцэ сырищника. Другарите винаги най са му били на сърце на най-върлия €вро-атлантик след дэлян пээвски (този там, дето такова… с дэса атанасова).
Ако се питате, докъде ще стигне Путин:
https://minjust.gov.ru/static/exhibition/filmography/gitler-osvoboditel.html
Това е страницата на руското министерство на правосъдието.
До симпатизант/ка на ППДБ:
Хайде пак стария шлагер – на калпава ракета космосът ѝ пречи!
/боко – удобно пораженческо внушение за причините, които ще доведат до загубата на още неиграния мач!/
Имаше подобна смешка от времето на тошовизма – за сушата, кишата и Гришата.
Който се готви за победа, търси начини! Който се готви да загуби, търси причини!
Горчивата истина е, че няма обединена антикомунистическа, антируска опозиция!
Къде е кандидатът на ППДБ?! Какво се мотаят? Или чакат ДЕМ да им го спусне отгоре и да им поднесе победата на тепсия?
фъф тъпик
Подходящ кандидат няма да има, защото няма да има (нямаше, може вече да се каже) предварителни избори.
Най-много да кандърдисат някой известен кмет да излезе в неплатен отпуск за месец-два или да абдикира, в случай че нещо прекалено много се обърка.
Гневен пост, посред нощта (не е намесна водка или боярищник!)
АБЕ ДА СТАВАТ И ДА СЕ МАХАТ….
Искаме НЕЗАБАВНА ОСТАВКА НА РАДЕВ и тотална, безкомпромисна ЛУСТРАЦИЯ на цялата ДС паплач!
МАРШ В РУСИЯ ОРКИ, НЕ ВИ ИСКАМЕ ТУК!!!
То бива… бива… ама и ние искаме да живеем тук…
РЕСТ МАЙ КЕЙС!
“Горчивата истина е, че няма обединена антикомунистическа, антируска опозиция!”
Това е абсолютната истина!
Г-н Тинков, Симпатизант/ка на ППДБ – прави сте и двамата!
Питам – може ли да има “обединена антикомунистическа, антируска опозиция” с наличието на руския орденоносец в нея?
Моят отговор е категорично НЕ.
@Павел Петров Тинков
За руския орденоносец борисов да му мислят феновете му, които се самозалъгват за същността му; мен ме интересуват ППДБ. Процесът им на избор на кандидат за президент е прекалено дълъг и непрозрачен, а комуникацията му с народа почти толкова “многопластова”, колкото радэвата. Иначе казано, подписвам се под трите ви последни възмутени въпроса.
Обратно на многото мнения, че показването на кандидата на нормалните българи се забави сматам, че това е правилно в момента. Всеки един анти-кРадев кандидат, с потенциал да победи клечащата пред Гундяев русиробка, ще бъде моментално разкостен от “големите медии”. Де бъде плют и замерван с вербални “фекалии” от и ГЕРБавите и от на Делян П Св слуги. Вчера Иво писа са продължаващото (на)шествие на рашистки мутри в телевизиите. Така че по-късно означава по-малко време за лайнопад по нашия кандидат.
Това първо.
Второто е, че Банканския простак много вероятно е “комуникирал” това с ПП и ДБ. “Предложението” му за “обща” кандидатура се основава на горното. Или ПП / ДБ да приемат “общ” кандидат – разбирай избранника на ГЕРБавиет и ДеПраСе, или ще има кален потоп върху всеки друг, неудобен за тях.
За ГЕРБавите и ДеПраСе няма празно – и ако изберат Гундяевата и ако изберат “общ” и “десен” президент, посочен от тях.
Толкова е просто.
@IvanA: според мен сте напълно прав за потенциала на кандидатурата на Плевнелиев. Както и Станимир Стайков отбелязва големият проблем в момента е силната фрагментация на проевропейския електорат (струва ми се, че не е удачно да говорим за десен електорат; в БГ в момента решаващото делението не е леви или десни, а путинисти или европейци).
За да бъдат спечелени президентските избори е нужен човек който може да обедини гласовете на ПП, ДБ и ГЕРБ, партии които имат много конфликти по тема борба с корупцията, но по програма и което е по-важно по нагласа на избирателите си са проевропейски.
Плевнелиев наистина изглежда като единственият кандидат който може да обедини избирателите на всяка от тези партии, защото ясно е доказал европейските си политически позиции, идва от ГЕРБ (тоест техният електорат го разпознава като свой) и същевременно с това успя да се дистанцира от Борисов (поради което често бе в конфронтация с него и не бе номиниран за втори мандат) и да докаже че не е марионетка, и че е способен да покаже принципи и гръбнак, което му спечели уважението на огромната част от хората с европейско мислене у нас.
Блогът се чете от и от политици от всяка една от споменатите партии. Това е и една от причините че си струва да се коментира тук. Може някоя от предлаганите идеи да бъде чута и оценена като реалистична.