Властползващите днес често повтарят собствената си измислица, че всички управляващи в България преди тях били “йесмени” ( респективно “йесуомани”). Много са горди, че били нарушили тази позорна традиция на автоматичното съгласие със съюзниците. Обаче границата между неоснователната (им) гордост е като тънката нишка между смелостта и глупостта. Много е тънка и лесно къса.
Същото се отнася и до обобщението относно “всички”. Защото конкретиката е важна, за да не набеждаваш някого.
Надежда Неински, министърът на външните работи в служебното правителство на Андрей Гюров, даде пример, че не всички ползватели на властта са били “йесмени” и “йесуомани”. При това неотдавна и в рамките на аналогична ситуация в контекста на отношенията ни с кървавата иранска ислямска диктатура, която по смазване на съпротивата на собствените си граждани може да се сравнява само с комунистическите режими. Като онзи в Китай, където, според някои информации, Радэв смята да изпрати на луксозно изгнание дясната си ръка Копринков като посланик поради изключителната важност на пекинските другари за балканските им товаришчи.
Споделеният от Надежда Неински в мрежата случай, при който е отказала среща с иранския външен министър Абас Арагчи заради опита на лукавите ориенталци да поставят България в неизгодна позиция като “инициатор” на такъв разговор, е принос в установяването на истината за двустранните отношения, определени едноСТРАННО със суперлативи преди няколко дни от самия Радeв, който пробва да умилостиви гнева моллите, превъзбудени от факта, че той и неговата “йесуоман” Чамова са казали”йес” на американците за разполагането на техните самолети в Безмер.
Те са “йесмените” и “йесуоманите” докато НЕйнски е казала НЕ (да ме прощава за заиграването с фамилното й име).
На лъжата краката е по-добре да са къс(н)и, отколкото изобщо да ги няма, поради което лишеният от тях пълзи по корем пред едни чужденци, с които може да ни сближава само пресечната точка на зависимостите от москва.
На Рачо по ,ще му отива да говори на сегашният Руски език ,отколкото на Английски ,Голяма съпричастност сега изразил с Полша заради падналата там ,Рашистка ракета , а този вид им е от най високоточните ,едва ли ще стигне токова навътре случайно,,както и тези шахеди над Румъния ,демонстрация на мускули ,да сплашва ,развихрилата се ,полудяла Зверчуга ,Медведица ,на Рубленчо му е неудобно сега.да не каже нищо ,иска да хвърли пари за стари Мигове за скраб ,Поляците мълчели засега и най вероятно Путькин сам си го изпроси да ги Пратят за Украйна
“Хубавото Наде”, по време на спонтанния стремеж към демокрация, беше лицето на Надеждата.
Не без нейните дерзания сме в ЕС.
Прощавайте, г-н Инджев, ако Ви бъркам в бохчата, но имам просветление. Хубавият човек за президент беше Гюров. Костов, обаче, го тури в глуха линия, обявявайки пристрастието си. Ревност, може би.
Надежда Нейнски е успешния европеец, кандидат президент. Идея, нали!?
При радэв и мис пиги би било епохално събитие да ги чуем да кажат НЬЕТ, след като сме им гледали излагациите пред ченгето гундяев. И то в ролите им на държавни глáви на уж суверенна държава.
Надежда Нейнски за мен е онова лице на СДС, което даде толкова много , за да може съвременна България да членува в ЕС. Нека само си спомним, особено ние хората на по-зрялата възраст от къде започнахме. Какви личности излязоха напред. В началото Жельо Желев, Петър Дертлиев, Стоян Ганев, после дойдоха Петър Стоянов, Филип Димитров, Иван Костов и още много други които нашенците типично по български ги оплюха. Още си спомням за гладните стачки на големият и изключително честния човек Един Сугарев. Тези хора поставени до днешните ни политици са като исполини. Днес сигурно времената са такива, защото като гледам навън трудно мога да се сравняват Тръмп и другите западни лидери с Рейгън, Тачър и Кол например. Ако подобни лидери управляваха днес нямаше и да си помисли кремълското джудже да направи война. Затова си мисля колко ниско е паднала летвата днес щом си избираме да ни управляват такива като радев.
Бог да пази България.
Междувременно светиня му Аятолах Данийл посрещна на българска земя “чудотворна” икона, проводена не от друг, а от руската православна църква зад граница. Не знам дали от това втренченият му поглед е поомекнал, но е видно, че той също не може да не каже ЙЕС където трябва.
Симпатизантке,
Точно за това писах последния път. Не искам да изглежда, че Ви противоречат, но като поставите в едно изречение излагацията на Йотова и Радев, излиза, че в еднаква степен са се изложили. Това че не съм видял Радев да целува ръка не значи, че не го е направил, но го чух да противоречи на Гундяев. Някой радевист-русофоб би казал направо, че го сложи на мястото… Радев свърши толкова други дивотии, че бях забравил за това несправедливо обвинение. Друг е въпросът, че изобщо не трябваше да се среща с Гундяев. Или по-точно това му е голямата грешка.
Радевясвам ли?
За него не ми пука, но подходът е контрапродуктивен, както би казал Лавров…