Деругация

Факт е, че България печели от рекордни денонощни количества износ на електроенергия от 32 000 – 33 000 мегаватчаса поради тежката регионална ситуация заради сушата и ниските нива на река Дунав. Няма нищо укоримо в самата печалба, разбира се. И все пак се промъква нотка на радост от нещастието на съседите в днешното изявление пред НТВ за тази печалба от страна на Ива Петрова, министър на енергетиката. Или греша относно етиката на министъра на енергетиката?

Да речем, че в случая може да се спори как трябва да се говори, когато става дума за нещастието на другите, от което печелим в буквалния материален смисъл. Само че има натрупвания по аналогия от безспорен характер. Най-яркият пример е лицемерието на миролюбието на управляващия ни бивш генерал, който декларира своя бойкот на подкрепата за Украйна, но няма нищо против да й продаваме немислими преди войната срещу нея количества българска военна продукция. 

В по-широк контекст България спечели и от американските санкции, които целят да ограничат доходите на страната агресор срещу Украйна. Постигна го чрез дерогация, т.е. (временно) изключване от санкциите на местния гигант “Лукойл”, рожба на заробващата дружба със СССР, наричан от мнозина все така със старото му съветско име “Нефтохим”. Оказахме се регионални монополисти в преработката на петрол и превръщането му в най – търсените (особено по време на война) горива. Какво ще става след като изтече срокът на дерогацията е разговор, който отсъства от публичността въпреки вероятността това да се случи още този август.

Отсъства тази тема от публичността точно като и фантомната програма на управлението или като мъглявата концепция що е то националната ни сигурност, за която абстрактно се застъпва непрекъснато днешният властник номер едно в държавата. Отсъства, както и информацията какво пише в прословутия договор с турската компания “Боташ”. Било секретно, както поясни от телевизора днес министър Петрова ( съвпадението по фамилно име с Илф и по-точно с Петров е случайно)

Хитруват нашите управляващи в духа на Остап Бендер и за ДЕрогацията. Сливат се с профила на великия комбинатор и собственик на предприятието “Рога и копита” от знаменитото произведение на Илф и Петров “Златния телец”, осмиващо тънко прохождането на болшевизма на куц крак в областта на икономиката и търговията. В този смисъл нашите хитреци могат да поискат и ДЕкопитазация. 

Кога ли ще се окопити българското общество от големия къч, хвърлил страната ни в обятията на един властник, който се кани чрез свой човек в президентството да затегне едноличната си хватка над България?

Това е въпрос с повишена чудност на фона на всеобщата управленска мудност в решаването на належащите проблеми на страната. Не бърза властта с обявяване на програмата си, нито бърза да изпълни обещанията си за реформиране на съдебната система и да въздаде обещаната справедливост спрямо “модела Пеевски-Борисов”, чието предизборно ругаене е подложено на деругация.

В същото време властта бърза да насрочи колкото се може по-скоро президентските избори, опасявайки се от управленски негативи, които се трупат с времето. 

Показва си остро рогата главно на международната арена чрез позицията срещу подпомагането на Украйна. Това прави сигурно едно нещо за предстоящата предизборна кампания: ще й се наложи на властта дерогация по отношение на тези рога ако не иска да сведе своите избиратели само до стадото на откровените рашизоиди, които отсега се заканват с мобилизация на своите редици през есента по този ключов въпрос.