Неуместен латентен антисемитизъм изскочи и от консервата на местния консерватизъм

Твърдението (ми), че латентният антисемитизъм у нас се толерира, се потвърждава от изблика на консерватора Шкварек. Почувствал се е длъжен да приложи любимия на агресивните полемисти метод да внуши несъществуваща вина, за да нападне обекта на своето внушение.

Не би трябвало да споря задочно по този начин, при това поименно, след като не съм предизвикан лично, тъй като давам основание на злобарите да твърдят, че съм “гузен”, който бяга негонен. Но какво да се прави, когато Шкварек и компания са медийни любимци, например в т.н. големи телевизии, откъдето (отново) съм прогонен с толкова малки изключения – с една-две п(р)ояви в НВТ за година време в едно и също предаване, че те наистина потвърждават правилото. Тъй че правя каквото мога с единственото оръжие за (само)защита, с което разполагам, каквото е личният ми блог.

Апропо, в скоби казано: беше лек куриоз за мен да видя как в пряко дистанционно включване за НТВ, където не ме смятат за достоен за споменаване дори, косвено се “промъкнах” на екрана с кадър зад гърба на доц. Момчил Дойчев чрез заглавие от моя книга. Видя се като част от личната му библиотека.  Да ме прощава, че “издавам”.

Някъде някой от омразните на Шкварек български либерали може и да е дал повод за неговото заклеймяване чрез изразяване собствена позиция по антисемитския случай в Банско. Истината е, че такава позиция не са заемали от политическото представителство на общността. Не случайно Шкварек не си служи с доказателства чрез цитиране. Това се нарича набеждаване по колективен признак (който му се вижда корективен).

Обобщава фриволно, че либералните българи имали такава вражеска ( спрямо възгледите му) обща позиция, което е просто фактологически невярно. Ако репликата ми случайно стигне до него, нека научи: много, много ниска топка е такова отиграване на подхвърлено обвинение без повод и особено под формата на обобщение.

Набеждавайки политическите си противници Шкварек си създава основание да им се нахвърли. При това стъпва на хлъзгавата наклонена плоскост да омаловажава антисемитската страна на въпроса поради факта, че другаде в Европа има повече прояви на антисемитизъм ( в Америка направо бият негрите, нали!). По това нанадолнище, по което може да се оневини всяко престъпление поради наличието на по-тежко от него, стига до обидни изводи без да му е даден повод.  

Щом ще си обобщаваме имам повод да кажа, че досега знаехме за симбиозата между болшевизма и национализма (в неговата крайна форма) спрямо рашизма и по отношение на антисемитизма. Явно Шкварек държи покаже, че същото е валидно и за консерватизма, за който той е разпознаваем като представителен чрез уважителното отношение към него в българските медии.

Имал съм честта да се срещам с автентични консерватори, като лод Карингтън в качеството му на външен министър на Великобритания и това ми дава база за сравнение- а именно, че не може да става сравнение с онова, което има претенцията за консерватизъм, когато изскача от нашенската консерва (за да не правя сравнение с “консерватора” бай Ганьо, чийто образ Шкварек се опитва да мобилизира не особено успешно в своята тирада).