Федерацията я чака феодализация

Предизборно-следизборната кампания на разпространителите на рашиzма в България няма граници и датира много отдавна с кампании в социалните медии от дълго време насам. Особено активни  с в областта на геополитиката (по мерките на кремъл) са тези говорители на интереса за поддържане и разрастване влиянието на чуждата държава, която е обявила България за свой враг.

Доминиращо е това тяхно присъствие в ефективната (поради лесната смилаемост на кратките послания) мрежа тик-ток. Не я следя целенасочено, но ми попадат фрагменти, наситени с на практика монополното облъчване на аудиторията от “геополитици” от един и същи о(т)бор с произход от една и съща ферма (по Оруел). 

Може това да изглежда хитра политика в рамките на хибридната война срещу европейска България, но тази хипер активност издава страховете на мобилизираните, че нищо добро не чака тяхната любима империя и тях самите, като нейни слуги. Звучат отчаяно в опита си да отрекат действителността.

Без да претендирам за изчерпателност и обобщаване твърдя, че обратното е изключение от правилото тази мрежа да е наводнена от един и същи тип говорители на споменатия чужд интерес. В нея маршируват без опониране “геополитик” до “геополитика” от наше село, до един служители в храма на култа към мечтаното от тях прераждане на покойния светски съюз. 

Дъщеря ми Елена, която учи политология в НБУ, реши да се “намеси” с упражнения на своята (бъдеща?) професия чрез кратки въпроси към мен. Може да звучи наивно, но “сам човек толкова може”.

 

 

 

 

 

 

 

 

В продължение на нейното усилие, но не в най-кратката форма, предлагам сбит политологически анализ и прогноза по темата защо Империята на злото в днешната си инкарнация е обречена на гибел. Взаимствал съм и мисли от мислители, на които имам доверие.

Особено вярна основа за разсъждение ми се струва констатацията, че през последния четвърт век, предшестван от краткия шок от необичайния за империята и нейното население въздух на цяло десетилетие свобода,  путлеристката московия живее по инерция. Храни се от трупа на разпадналия се съветски гигант, без да създава нищо ново. Употребява наследената инфраструктура. Всичко “голямо” и важно за икономиката, като тецовете, железопътната мрежа, производството и преноса на електричество, военното производство, унищожавано вече пета година в Украйна, е дело на предишните поколения. 

Този канибализъм се отнася и за космическата област. За година московията изстрелва едва 17 сателита. За сравнение САЩ запълват космоса с по 200 годишно. Европа и Азия също отдавна изпревариха някогашната космическа суперсила, която паразитира върху съветските дадености и в самолетостроенето.

Докога? Няма да продължи безкрайно. Запасите са на изчерпване, складовете пустеят, железата са изгнили, техногенните катастрофи са всекидневни, а замяна на стареещото наследство не се вижда и предвижда поради западните санкции и липсата на средства, които изтичат към военния бюджет за нуждите на безумната петгодишна война срещу Украйна, чийто край все така не се вижда. 

Няма да помогнат западните технологии, които индустриализираха Сталинската болшевишка диктатура, привлякла американски и германски инжинери в епохата на голямата депресия в капиталистическия свят. Те са създали на практика индустриалната база на страната, платена с износа на зърно за сметка на милионите уморени с глад собствени поданици, както и чрез продажбата на награбеното богатство на бившата Русия в комбинация с плодовете на робския труд на поробеното население, мобилизирано за целта ( добивът на злато в Сибир с робските усилия на местни и депортирани хора се е увеличил 17 пъти след победата на болшевизма още в първите му години).  

Днешният режим изстисква последните капки “мазнинка” от съветското наследство главно в областта на добива на петрол, който се помпа в трудни условия във вечно замръзналите простори от съоръжения със западен произход, тече по произведени на Запад тръбопроводи с помощта на помпи западното производство, разтоварва се, преработва се и се транспортира пак чрез техника, произведена на Запад. Иде краят на това наследено положение, бременно с неизбежно поражение. Амортизацията не може да бъде заменена нито от собствено, нито от китайско производство.

Китай вече превърна днешната московия в своя суровинна база и в пазар за всичко, свързано с модерните технологии – от автомобилите и  мобилните телефони, до чиповете за всякаква “машинария”. Драконът поглъща бавно, но сигурно някогашната съветска мечка, смаляваща се все повече до кльощаво подобие на своя оригинал. 

Китай няма интерес да помага на своя васал да се връща към времето на опасното съветско величие на своята граница. Държи мечката на синджира на нарастващата зависимост. Диктува цените на контролираните само на хартия от нея суровини, които продава на Пекин с намаление и с унизително покорство.

Знаете ли каква е била средната възраст в страната по време на болшевишкия преврат през 1917 г.? Била е 20 години. Предлагала е практически безкраен ресурс на властта да мобилизира за своите кампании младата енергия. Това е било горивото на комунистическия ентусиазъм да бъде построен “нов свят” у дома и в света дори. 

В днешната московия средната възраст надминава 40 години. Както казва един местен познавач, това е нация от разведени жени (които не крият радостта си от държавните компенсации за убитите им на фронта мъже), пенсионерки и застаряващи мъже с хипертония, с ипотеки и простатит. Коефициентът на раждаемостта е отрицателен.  

Някогашна Русия е мотивирала населението си с призива “за Царя и Отечеството”, а победилият този лозунг нов строй е използвал за сплотяване идеята за надмощието на световния комунизъм, в която наистина милиони са вярвали. Днес нищо подобно не работи като сглобка, ако не броим смехотворната като идеологическа платформа борба с ЛГБТ или с въображаемото западане на Запада, където милиони поданици на путлер предпочитат да живеят или да влагат натрупаните си богатства през епохата на краткото петролно-газово забогатяване от търговията на бензиностанцията РФ със Запада. 

В днешната московия, в която отчаяните глави търсят спасение на страната в примера на Сталин, не можеш да принудиш младите, доколкото са останали в страната, да създават научни открития и нови технологии чрез заплаха с концлагер или разстрел. Било е възможна принудата, когато тя се е свеждала до лопатата, кирката и количката на строежите. Днес няма как да стане да приндуши някого от страх за живота да изобрети нещо гениално в областта на науката и технологиите.

Бъдещето на страната, на фона на безрадостното настояще (описано по-горе кратко) вещае най-малкото децентрализация под формата на обособяване, ако не и на откъсване на регионите от центъра, където все още безропотно се изливат богатствата от природните ресурси на периферията, експлоатирана хищнически като вътрешна колония на москва. 

Т.н. федерация е обречена на децентрализация. Тя ще доведе до обособяване национални владения. Федералните ще отстъпят мястото си на феодалните. В тях е въпрос на време създаването на собствени закони и на частни армии. Любимото вглеждане на пропагандистите, изобщо на путлеристите, в миналото, ще с окаже  фатално “пророческо”. Страната върви назад към познатото си минало на изостаналост от бързо развиващия се конкурентен свят.

 

 

 

 

 

 

Вярващите, че такъв анализ е проява на “русофобия”, са свободни да се кръстят и да не вярват на фактите, които водят до горните заключения. Но вярата им, на която “братушковски” напоследък залага и покръстеният наскоро местен борец за повече православие в нашата държава Р. Радэв, е без покритие. Това издава отчаянието им. Мнозина от тях знаят, че написаното тук е истина и тя няма как да бъде изопачена от пропагандата им. 

Да припомня: осмивани са били и българите, които предричали, че “Туркия ке падне”. Не е смешно опасното разпадане на разчленения труп на чудовището СССР, но предстои да се види кой ще се смее последен.