Клекна пред клекналата, но в тази х(в)алба няма бира за жадните за някакъв успех гербаджии

Вчера руzкият орденоносец от Банкя обяви клекналата пред руzкия полковник от КГБ Гундяев, дегизиран с расото на патриарх, за много израстнала. До разбираме ли, че е вече не е колене, според него?

Надигра всички, похвали я също орденоносецът. Надиграла ги(го) не за друго, а защото първа се хванала на хорото в кандидатпрезидентската надпревара, обявявайки кандидатурата си сама (в нейното дългогодишно предишно работно място  БНТ).

Тя пък днес благодари за подкрепата на БСП, която (ако не с “отпаднала необходимост”, по вицето Иво Христов) отпадна от парламента за пръв път откакто се премени в социалистически одежди с някои европейски мъниста  по тях, прекрачвайки безцеремонно червеното си бельо заради скъсания от амортизацията ластик .

Днес, пак сам и пак пред държавна медия, бившият служебен премиер Андрей Гюров, също обяви на практика, че ще се кандидатира. Ще го направи утре в родния си град Гоце Делчев, анонсира той намерението си пред БНР. 

Надиграването започва. Основните претенденти се връщат към корените си- кой в похвалената от споменатия Иво Христов БНТ и в обятията на БСП, а друг(ият)- в родния си край.

Надиграват се и коментаторите в медиите, делегирани като все по-ясно очертани лица  на политическото представителство, от чието име говорят без да си го признават.  Общото между тях е, че подобно на руzкия орденоносец, макар и не винаги с неговите суперлативи, виждат клекналата като изправена пред (почти) неизбежна победа.

Пеленгаторите ми, признавам, са с ограничен обхват, тъй като не мога да проследя всичко и всички говорещи и пишещи по темата. Така или иначе не са доловили да бъдат излъчвани някакви смущения от факта, че клекналата употребява институционалното си предимство на действащ президент. Точно като нейният бивш партиен шеф  Георги Първанов и като менторът й през тяхното общо съжителство в президентската крепост. 

Няма изненадани, няма възмутени. Всичко върви по плана (любимо посрание на путлер по повод петгодишната му война в Украйна, която заплашваше да приключи с разгром на Киев за два-три дни).

Че има план, начертан отдавна, е безспорно. Нима може да има съмнение, че заплашващият да оваканти президентския пост, за да превземе изпълнителната власт ( както и стана) нейн ментор не е очаквал тя да го замести на поста? Напротив, това се подразбира(ше). 

Да не би пък на нея спонтанно да й е хрумнала идеята да се възползва от ситуацията, за да се кандидатира за президент, избран след дългата й подготовка за това с помощта на институционалния ресурс на своя пост (и след молитвата пред Гундяев)?

Институционалният й щит е факт. Никой не оспорва, че й спорИ работата на полето на авторекламата. Също така никой не допуска този щит да се превърне в спартанска символика, според която падналият в битката се прибира у дома, носен от другарите (и другарките в нашия случай) върху своя щит, който не е успял да го спаси в боя.

Лишен от такова предимство, но и от срама да е коленичел пред враждебно на България чуждоземно политическо лице ( според определението на самия през. Радев през 2018 г. за Гундяев като политическо лице), Гюров е от много време насам на мушката на остриетата, специализирани в очерняне на политическия враг. 

По липса на очебийни срамни петна в биографията му, сравними с тези на клекналата, вражеските остриета се опитват да го бодат на физиологично равнище. Бил, видите ли, прекалено красив (спестяват му “умен”, макар да е признат за добър управленец на ниво премиер, финансист и икономист, който говори отлично английски и немски). Направо бил манекен. Чуваме и четем този “упрек” като резултат от косвеното признатото безсилие на фронта на оплюването на Гюров.

 

Чувахме подобни простотии и по адрес на Кирил Петков. После…После той стана министър-председател. С малко и не завинаги, но стана. Да не вземе нещо подобно да стане и сега!

Попържаха Кирил Петков и Асен Василев на “харварди”, внушавайки, че има нещо срамно да си завършил един от най-престижните университети в САЩ и в света. После започнаха да им оспорват дипломите.  Уж повалени, направо стъпкани в политическата кал (не без приноса на вода и прах от страна на наетите за целта калтаци) либералните партии, които всъщност единствени увеличиха резултата си на парламентарните избори спрямо предишното си участие в такива, са все така основната мишена и на победителите и на останалите победени от тях парламентарни играчи. Че и на извънпарламентарните, като ВМРО и пр. “консерватори”, които имат резервирано място в “големите медии” да помагат  плуралистично с още злъч за системното охулването на ПП и ДБ-заедно и поотделно! 

Да се върна на онова с което започнах- на похвалата на орденоносеца за клекналата. В тази х(в)алба няма бира за жадните за някакъв успех на партията, на която той все така е едноличен собственик, както демонстрира отново на вчерашния си форум в София.  Клекна пред клекналата и няма лесно да изправи на крака корпорацията си ГЕРБ . 

Този път само най-безпринципните му следовници ще се съгласят да паднат на колене заедно с него докато попремине бурята (по Тодор Живков, любим на орденоносеца).