Празничното отсъствие на Йотовна не е случайно

На истинския ни национален празник 22 септември, продължение на още по-убедителния като върховно национално постижение 5 септември (1885 ), главата на държавата ни по наследство Илияна Йотовна не е в София. Не  е и във Велико търново, където е обявена независимостта на България през 1908 година. 

Поздравява ни от борда на самолета в духа на шегичката за Тодор Живков, който отправил поздрави и пожелание за благоденствие на българския народ, прелитайки над България.

При всяка възможност Йотовна демонстрира мега патриотизъм, но е предпочела да се изявява в Ню Йорк на 22 септември. По-важно й е да държи там реч, която ще бъде употребена за предизборната й кампания. 

Нали не си мислите, че сред стотиците гости на Общото събрание на ООН и десетките говорители от неговата трибуна тя ще се открои и ще блесне другаде, освен в България. Това е добре пресметната възможност не толкова да се харесаме на чужденците, срещу което Йотовна злослови редовно в позата на противник да казваме “да” (на съюзниците), колкото да потвърди пред кремъл и пред българите своя приоритет да клечи покорно пред руското влияние тук.

Всеки, който е запознат с профила (и анфаса) на Йотовна, може лесно да “познае” какво (не) се очаква от нея да каже от трибуната на ООН.

Ще говори за мира, но не и за вината на онези, които го прегазиха в Украйна, нарушиха брутално мира в Европа както никога след Втората световна война и заплашват света с ядрена война заради манията на царя да възстановява съветското “величия” със сила. 

Самият мир като понятие днес е на подсъдимата скамейка в страната-агресор, наследила империята, в която “борбата за мир” беше любим лозунг на държавата, загинала под тежестта на собствената си милитаризирана икономика на военния комунизъм.

НА ПЛАКАТА: Думата “мир” беше издигната в култ от пропагандата в държавата с най-големия ядрен потенциал и с танкове в количества, превъзхождащи арсенала на “колективния Запад”. Днес за изписването на тази дума в остатъка от СССР пращат в затвора.

 

 

 

 

 

 

Ще говори за дипломацията, но не и за дипломачкането на Украйна от страна на домакина Доналд, обслужвайки по този начин агресивната политика на неговия владимир.

Ето по тези и други подобни причини я наричам Йотовна и не приемам да бъда съден за тази малка промяна във фамилното й име с руско звучене, защото си го е изпросила с цялостната си  кариера. 

По същия начин, както към клекналата Йотова, се отнасях и към полегналия пред путлер властник Бойко Методиевич, прокопал през България газовата примка за Украйна в угода на путлер, пред когото хленчеше в москва с молба да му прости, че не го е направил по-рано. 

Това мое “неуважително отношение” беше една от причините да бъда постепенно, но трайно изчегъртан като коментатор в “големите телевизии” и от сайтове, които преди това се престрашаваха да ми обръщат внимание.

Като гледам “класацията” във връзка с една гражданска петиция с искане да падне негласната забрана за гостуване на конкретни коментатори в трите “големи” телевизии си мисля, че само ми правят услуга в очите на хората, чието мнение ценя (наричани в петицията последователи).

Пък и се уча от “най-добрите”, какъвто е великият фен на преименуването на географски названия с вековна история и какво ли още не по света Доналд Тръмп. В своите публикации в мрежата той системно нарича демократите “думократи” или “dumbocrats” ( dumb на английски означава тъп). И е адски горд със себе си като откривател на новата дума. 

 

 

 

 

 

 

 

Честит празник на всички българи, които мимикрията чрез празнословие не може да заблуди, като и на заблудените, които се ползват от благата на българската независимост по пътя ни към Европа, но не си признават собствената заблуда да виждат в любовта си към бившите ни окупатори освободители (от европейското влияние).