Иво Инджев / Ivo Indzhev

Княжеската градина в София – Център за леки и екстремни преживявания за хора от всички възрасти?

АВТОР: ГЕОРГИ ЧУНЧУКОВ

В центъра на Княжеската градина е Паметникът на съветската армия (ПСА), в последните години получил популярност с наименованието, дадено му от Иво Инджев: Монумент на окупационната червена армия (МОЧА). Ако той остане на мястото си, статуквото, наложено насила от нея преди 75 години, ще продължи да обслужва 3 дни в годината по 10-20 служители от руското посолство и още 100-200 души признателни й българи. А голямото празно пространство между бул.“Цар Освободител“ и ПСА/МОЧА остава неизползвано от тях през всички останали дни. И то спорадично се заема за провеждане на общински инициативи и ежедневно – от различни неформални групи, преобладаващи сред които са скейтърите (каращите скейтборд), хиксърите (каращите колела тип БМX) и блейдърите (каращите кънки ролери). Именно там, където е най-старото, известно и предпочитано от тях място в София, се е родил скейтбордът в България и са израснали поколения негови страстни привърженици. Но времената бързо се менят, с тях и изискванията към условията за упражняване на различните видове спортове – стари и нови. За скейтборда – като нов спорт, е необходима специализирана спортна база, т.е. скейтпаркове, такива като построения през 2011 г. „Скейтпарк София“ в Студентски град. При откриването му председателят на Българската скейтборд федерация Борис Атанасов заявява следното: „Няма дете на света, което да не иска, освен футболна топка, и скейтборд.“ Очевидно интересът у нас и по света към този екстремен спорт расте както на любителско, така и на професионално ниво. Доказателство в това отношение са и думите, споделени от Борис Атанасов и Марин Сладкарoв – треньор на националния отбор по скейтборд, в сутрешния блок на БНТ 1 на 21.06.2019 г. (Световния ден на скейтборда). Те изразиха задоволството си от дългоочакваното признаване на скейтборда като олимпийски спорт и от първото участие на скейтъри на Олимпиадата в Токио през 2020 г. Изказаха и благодарност на Националната спортна академия за нововъведената от 2019 – 2020 учебна година специалност „скейтборд“ – треньорски профил. Борис Атанасов заяви още: „Единственият шанс за скейтборда, особено в България, да се развие, както трябва, е да се отделят сериозни средства за изграждане на спортни бази.“ Точно в този момент на екрана в студиото се излъчваше клип, който показва 9-10-годишни момчета и тийнейджъри, каращи скейтбордовете и колелата си на площадката между бул. “Цар Освободител“ и ПСА/МОЧА. Изводът се налага от само себе си: това е естественото и най-подходящо място за една от бъдещите спортни бази, т. е. за скейтпарк, разположен в разкошната Княжеска градина в центъра на София върху терен от 4-5 декара, съобразен с всички най-нови изисквания и съдържащ необходимите модули. Така построен, той ще се превърне в скейтпарк еталон, представителен за България. Ще бъде годен за организиране и провеждане на национални и международни състезания. Ще е от огромна полза за българските деца, младежи и девойки. С него ще се гордее българската

столица. Идните поколения няма да ни простят, ако не реализираме идея, която не е фантазия, а напълно осъществима реалност.

Ако предложението стане факт, ПСА/МОЧА ще се окаже в промененото пространство чуждо тяло, обслужващо руски интереси. На 3-ти септември тази година МВнР излезе с декларация. В нея дипломатично се признава, че след 9 септември 1944 г. България де факто е окупирана от червената армия. А надписът върху паметника/монумента й я прославя като освободителка. И отново стигаме до въпроса, който 30 години си задаваме: докога ПСА/МОЧА ще стои на сегашното си място и с противоречивата му оценка на „паметник на освободителя/окупатора“, напомняща ни безсмислицата „дървено желязо“, ще разделя българската нация? Крайно време е да бъде преместен там, където е редно – в музей! Това ни се подсказва по европейски деликатно и в Резолюцията на Европейския парламент(ЕП) относно 80-ата годишнина от началото на Втората световна война и значението на европейската историческа памет за бъдещето на Европа. Приета е на 19 септември тази година с мнозинство от 535 гласа „за“, 66 – „против“ и 53 – „въздържали се“. В т. 18 от Резолюцията пише: „Запазването в обществените пространства в някои държави членки на паметници и мемориали (паркове, площади, улици и др.), възхваляващи тоталитарните режими, проправя пътя за изкривяването на историческите факти оносно последиците от Втората световна война и за

(По

разпространението на тоталитарните политически системи.“ информация от блога на Лъчезар Тошев). Т. 18 е резултат от редактираното първоначално внесено предложение: „В някои държави членки паметници, възхваляващи съветската армия, която е окупирала същите тези държави, създават условия за изкривяване на истината.“ Като имаме предвид констатациите, установени в Декларацията на МВнР и в т.18 от Резолюцията на ЕП, за да се избегнат последиците от тях, трябва ПСА/МОЧА (и не само той) да бъде демонтиран и поставен там, където стана дума по-горе. И вместо него „да имаме нещо, което е българско“ (арх. Борислав Игнатов пред BG ON AIR) и което наистина трябва да бъде възхвалявано. Това „нещо“, освен българско и засужаващо възхвала, за да се впише в Центъра, трябва да предлага преживявания, каквито предлага съоръжението скейтпарк. Tакова съоръжение е „колелото за удоволствие“ (pleasure wheel), популярно като „виенско колело“. То ще бъде важен компонент в Центъра за леки и екстремни преживявания най- малко по три причини. Първата – само по себе си извисяванeто на колелото нагоре, последвано от „пропадане“ надолу, си е един вид преживяване – за едни хора леко, за други екстремно. Втората причина е, че колелото дава възможност за опознаване на града отвисоко (от „птичи поглед“) за кратко време. И третата, най-важната, е, че тя дава изпреварващ отговор на въпроса: „Какво му е българското на виенското колело?“ А той е: „ВИЕНСКОТО КОЛЕЛО Е ИЗМИСЛЕНО В БЪЛГАРИЯ“, каквото е заглавието на статията във в. „Лечител“ (бр. 17, 24 – 30 април, 2014 г.) с подзаглавие „Какво светът смята, че сме му дали“. С този исторически факт ние, българите, само можем да се гордеем! Доказателства за него ни предоставят две страни: САЩ, чрез авторитетното си сп. „National Geographic”, в кратка статия и снимка към нея от февруарския му брой на 1931 г., препечатана в броя му от октомври 1997 г., и Великобритания, чрез световноизвестната си

новинарска агенция BBC NEWS, в статията „Eyes in the sky”, 28 December, 1999. Тя е по повод откриването на London Eye – лондонското „виенско“ колело, символизиращо влизането на човечеството в третото хилядолетие – Милениума. Като допълнително косвено доказателство може да се приведе и абзацът от пътеписа на Алеко Константинов „До Чикаго и назад“, където той нарича видяното в Чикаго 85-метрово колело с българското му наименование „карнушка“ (вж. в. „Лечител“ или пътеписа).

След краткото маркиране на двата чужди източника на доказателства и на един български не е излишна малко повече информация (на места повтаряща се). Авторът на статията в „Лечител“ Ненчо Кръстев (за съжаление вече покойник) аргументира тезата си, формулирана в заглавието, на цели две страници. Повод за неговата статия е снимка на прототип на виенското колело, направена в Албания (вж. по-горе). В коментар към снимката е отбелязано, че най-ранните писмени описания на такъв вид колела (въртележки, известни под името Bulgarian Ride) датират от

1620 г.

На 17 май 1620 г. английският пътешественик Питър Мънди, минавайки през Пловдив по време на Байрам, вижда такъв вид развлекателно съоръжение, непознато в Европа, и дава сведение за него в дневника си. Той толкова е впечатлен, че му прави рисунка (поместена е в „Лечител“). Едва през 1728 г. това съоръжение, известно в България като карнушка, се появява в Англия, а след това в по-усъвършенствани варианти и в други страни по света.

При посещението на световното изложение в Чикаго през 1893 г. от наблюдателното око на Алеко Константинов не убягва монтираното там колело и в пътеписа си той му посвещава няколко изречения, сравнявайки го с нашите карнушки и „…не го смята за нещо уникално или невиждано. За него то е добре познато и е свързано с начина на развлечение на нашите сънародници по онова време…, тъй като такива колела отдавна се правят у нас, много преди да се появят и в Чикаго, и във Виена.“ (Ненчо Кръстев)

И още един цитат от статията: „В своя коментар по повод откриването на гигантското колело в Лондон BBC не пропуска да посочи, че първите исторически сведения за тези колела идват от България. Нещо повече – в страницата (BBC NEWS/ UK/ Eyes in the sky – б. м.), публикувана в интернет по повод откриването на колелото в Лондон, е поместенa рисунката на Питър Мънди (по-точно детайл от нея – б.м.), под която е написано A “Bulgarian Eye” of 1620. Да, за разлика от нас, светът не е забравил какво дължи на България!“ – възкликва авторът. И понеже ние, българите, сме забравили, нормално е в днешния информационен век да поискаме да излезем от забравата, защото става дума за съоръжение, чийто прототип е измислен в България преди 4 века и чието триумфално разпространение продължава досега по целия свят. Това е факт, с който основателно можем да се гордеем и да афишираме „Какво светът смята, че сме му дали“.

Рисунката на Питър Мънди Част от текст и снимка на детайл от рисункатана Питър Мънди в интернет страницата на BBC

Дотук с миналото. Да се вгледаме в настоящето и бъдещето! Къде сме ние?

Виенските колела стават все по-популярни по света (вж. интернет). В последните десетилетия се забелязва необявена надпревара за построяване на все по-високи и по-високи. Въпрос на престиж е градовете (и не само те) да имат на територията си такива колела за удоволствие. Ето няколко

примера.
В момента най-високо е колелото в града на хазарта и увеселенията

Лас Вегас, име – Хай Ролър, височина – 168 м, кабинките му побират по 40 човека, открито е през 2014 г.; Сингапур Флайър, височина – 165 м, 28 капсули – всяка за 28 човека, открито е през 2008 г.; Звездата на Нанчанг – Китай, височина – 160 м, 60 кабинки – всяка за 8 човека, открито е през 2006 г.; гр. Уейфан, Китай, най-високото (145 м) безосево (без спици) колело; Окото на Лондон, височина – 135 м – най-високото в Европа, 32 капсули – всяка за 25 човека, едно завъртане – за 30 минути. И т. н. Колела в строеж: в Ню Йорк – височина – 191 м, 1440 души на обиколка, едно завъртане за 38 минути; в Дубай, височина – 210 м; в Москва, височина – 140 м, 30 кабинки – всяка за 8 човека. Любопитно: в Лондон, където от 20 години има колело, в строеж е ново, но не толкова високо – на територията на Гринуичката обсерватория; в Украйна, гр. Припят, района на Чернобил – построено, но неизползвано; в Грузия, гр. Батуми, на брега на Черно море малко колело е монтирано на 100 м височина върху фасадата на небостъргач (вж. интернет); в България, на Златни пясъци – колело с приблизителна височина 25 м, както и на Слънчев бряг.

След построяването на Центъра за леки и екстремни преживявания с двата му компонента – скейтпарк и виенско колело, София ще се сдобие с магнетично място за хората от всички възрасти както от страната, така и от чужбина. Трудно би могло да се намери терен, по-подходящ за целта от Княжеската градина.

Накрая, видяхте снимките към текста за скейтпарка. Вижте и някои от стотиците други, запечатали интересни моменти от практикуваните „по света и у нас“ ролерни спортове. Те могат да бъдат намерени в интернет страниците на Скейтпарк София, Скейтпарк Добрич, Скейтпарк Бургас, Vans Park Series, Venice Skate Park и др. в секциите им „Изображения“ и „Видеоклипове“. Нека тези галерии от снимки и видеа се обогатяват и с нови впечатляващи трикове, демонстрирани в бъдещия Скейтпарк Княжеска градина. Вижте също и колажа на виенското колело и си го представете: бавно въртящо се или стоящо на фона на величествената Витоша, на мястото на ПСА/МОЧА.

Празното пространство между бул. „Цар Освободител“ и ПСА/МОЧА „в очакване“ на проектантите и строителите на бъдещия скейтпарк еталон. В дъното: колаж на виенското колело на мястото на разделящия българите позорен монумент.