Симов в плен на нагона на нагана

Купи билет
Местните избори, на които в София Нинова и компания се опитаха да прикоткат десни избиратели до степен, че самата тя обещаваше да гласува за десните при евентуален балотаж на десния кандидат с Фандъкова, отминаха безславно за червените. Близките до нея пропагандатори, като лично благодарният й длъжник за депутатското си място бивш американфил Александър Симов, бяха временно запряни в кошарата на приглушеното блеене след дълъг период на истерично вряскане срещу същите избиратели, наричани преди това упорито от него “психодесни”.

Мимикрията приключи. След изборите отново насъскаха русофилската си пропаганда да облайва дясното. Отвързаха пак Симов с излияния в агенцията с порнографския уклон ( това му отива поначало – в текстовете му често се леят потни еротични фантазми на комплексирано мъжле ), която иначе преследва с охулваща кампания Нинова и чупи рекорди по култ към личността към Борисов, какъвто и кумирът му Живков не е виждал в публичното пространство. 

Не търсете в този факт противоречие. Отдавна е известно, че крайно бесните си приличат с леваците от крайната периферия на живота, докопали се до важни ( в собствените им очи) позиции. 

Два дни му стигнали да се разхожда наскоро в студа из Москва, за да изпита завист към Русия и руснаците, хвали се със своята бърза схватливост Симов. Завиждал заради добруването на пенсионерите ( субсидирани с приходите от скъпия газ, с който Путин рекетира България монополно). От друга страна видял и много млади хора. Абе, рай, нищо че е леден. Руският свят, който с нищо не привлича нито младите българи ( освен самия Симов, но само като транзитен пътник към топлата Армения), нито българските пенсионери, го накарал да не се чувства горд, че е българин, споделя мъката си пътешественикът. 

И в този миг на блаженство насред московския студ и благоденствие от московски тип в текста му се появява контрапунктът на всичко прекрасно : Иво Инджев. Симов не искал да смущава съня му с тези свои мисли, но държи да спомене Иво Инджев в подигравателен контекст. 

Всеки, който е отглеждал дребосъци, знае, че те се опитват да се налагат понякога пред по-големите , за да се утвърдят като личности. Но един ден дребосъците порастват и престават да си избиват детските комплекси. Онези, които не успяват да ги преодолеят, си остават дребосъци през целия си нещастен живот. Защото винаги се намира някой по-голям, който да ги комплексира. 

Симов може и да не иска да ми смущава съня, обаче не е познал. Нали съм “психо”, за какъвто многократно ме е обявявал и преди (  но не и по време на местните избори в София).  

Присъни ми се как в Русия бият, затварят, тормозят по всякакъв начин журналисти, обвинени, че с дейността си служат на чужди държави. Погнаха тези “предатели” вече и в последния остров на свободното слово в тясната за тях необятна Русия. Предстои да бъдат заставени да си траят дори и в интернет с риск иначе да бъдат осъдени и хвърлени в затвора. Путин Велики готви законова секира като за стрелците , клани буквално и лично от Петър Велики за назидание за тяхното непослушание. https://www.dw.com/bg/вижте-какво-се-случва-в-русия/a-51541881

Събудих се и установих, че кошмарният ми сън е самата реалност в руския свят днес. Там дори за намеци в полза на друга държава, да не говорим за  твърдения, че не си горд с Родината си, те обявяват за предател. Преследват съдебно, с глоби, с тюрма, уволнение и прочее репресии журналисти, мнозина от които са принудени да бягат в чужбина. Нещо, което и Симов е свободен да направи. Да вземе да избяга в обинтованата му земя, ама да гледа да попадне някак си наистина в Москва в ролята на субсидиран пенсионер, защото в останалата част на Русия му е жална матушката какво го чака.

Симов да пита също така някои оцелели от съветските концлагери стари български комунисти или техните близки как в комунистическа Русия са им “благодарили” за овчедушното преклонение пред СССР. Поучително е тази “благодарност” Тя бяснява защо и на най-проклетите комунисти у нас и през ум не им минава да се преселят в руския рай(х), от който са се учили на масови репресии, включтелно по национален признак, в германския райх. 

За разлика от Симов, мога да декларирам, че се радвам да живея в България. Тук, пак за разлика от партийно проспериращия Симов, такива като мен щадящо ги разкарват от работа, но им позволяват да съществуват в интернет и да пишат омразни на властта книги. 

Преследван съм за дейността си засега само с анонимни заплахи с убийство по русофилски подбуди и от улични хулигани с русофилски маниери ( пак като Симов, участник в скандирания на един т.н. контрамитинг с крясъци “фашистките п.тки” и “фашистки свине” ). Което е дреболия в сравнение с онова, което се случва и заплашва руските журналисти със собствено мнение – не дай, Путин, да е опозиционно!

  Колкото до фиксираните върху скромната ми личност, побъркани от персонализирана си омраза мои хулители,  които не могат да устоят  на нагона на нагана, би трябвало да ги оставя да се давят в пяната, извираща от кухините на празните им глави, пълни единствено с класово-партийна злъч, забъркана по съветска рецепта. Но тъй като тези гласовити кратуни са на една ръка разстояние от властта в доказано току – що за пореден път в съдружие с техните побратими от ГЕРБ, грижейки се солидарно за партийното си субсидиране от моите данъци, все пак се чувствам длъжен да платя противния ми данък “обществено мнение”. Защото не ми е безразлчино какво ще стане ако болните от нагона на нагана се настанят на върха на властта и си го размахат от диктаторски позиции. 

Колко трябва да е интелектуално недоносен човек, за да се провикне през екрана хората да не четат книгата на Иво Инджев, която самият Симов не  е чел и се заклева, че няма да я прочете, но заклеймява не само автора, а на практика и читателите му? Ако човек с такъв нагон се докопа до нагана на властта, каква ли “справедливост” ще раздаде на авторите на книги, достойни само за кладата на злобното му невежество? https://ivo.bg/2018/07/13/червендалестият-депутат-симов-потвъ/

 

 

 

С други думи, с този текст си върша сам “черната работа”, вместо за се моля на техния Бойко да ме защитава от кандидатите да въведат газови камери със спонсорството на “Газпром” в рамките на препоръчаната от руския генерал от КГБ Решетников “зачистка” в България.

Правя го не на последно място и заради това, че предпочитам да съм европеец и българин, за разлика от любимеца на червените бабички ( видно от снимката по-долу), който изпада в завистлив евразийски транс пред благоденствието на московското пенсионери, чийто благодетел Путин брани от моя скромност. Не желая да съм безгласна буква в анекдота, който незаслужено ме величае като заплаха за великата ( им ) Русия, която бранят от мен. 

 

 

 

В своята “История славноболгарская” монахът е попитал “юродите” на чист български, станал основа на руския език, поради что се срамят да се нарекат българи. Само че от юрод можеш да получиш юродиви заклинания, но не и смислен отговор. 

 

Последни публкации

Лавирането на Борисов не го прави Лавров и лаври от това няма да получи
декември 7, 2019
By Иво Инджев
Премиерът – слънце под купола на своя медиен Cirque du Soleil
декември 6, 2019
By Иво Инджев
Борисов гаси спешно пожара на московския гняв с целувки и прегръдки с руския посланик Макаров
декември 6, 2019
By Иво Инджев
Путин кихна заплашително вчера и днес София хвана дипломатическа настинка
декември 5, 2019
By Иво Инджев
Путин ни плаши със заобикаляне- прав му пут
декември 4, 2019
By Иво Инджев

Книги

Иво Инджев още във

Архив