“Синята лампа”, милиционерски сериал от 1974 г. с продължение днес

На предизборен форум в Националния дворец на културата, който в НРБ се казваше “Людмила Живкова”, бившият охранител на баща й Бойко Борисов заплаши 2000 съпартийци, че щял да им светне  синята лампичка -  ако на присъстващите не им светне червената лампичка, че червените доближават по рейтинг ГЕРБ.   

На същото място при създаването на Неговата партия на 3 декември 2006 г. имаше 3000 учредители. Това прави днес минус 1000 партийци спрямо учредителите  на ГЕРБ в НДК, които тогава бяха призовани в зала 1 на НДК, докато сега са се натъпкали в далеч по-малката зала 3. Каквото и да означава това в контекста на същата тази статистика.

Борисов светна на онзи 3 декември 2006 г. учредителите, че за ( т.е. срещу) президента Георги Първанов има право да говори само той. Червена линия, която не трябва да прекосяват. Червена лампичка.  Всички присъстващи козируваха чрез премълчаване на тази унизителна предпоставка за членуване в партията Му. И трябва да се признае – спазиха най-важното условие да станат част от “Измамата ГЕРБ”.

Собственикът на ГЕРБ вече се кара на смълчаните си поданиците 12 години по-късно. От първо лице единствено число: АЗ ще ви светна “синята лампичка”. Бррр! Какво ли значи тази закана? Да не би да се завърне към синкавата си мимикрия, когато правеше мили очи на “сините” , за да го припознаят за техен човек и обясняваше, че е много малък, за да коментира Иван Костов?

Неизвестното плаши и вероятно по тази причина Началника не си прави труда да уточни що за Торбалан е тази синя лампичка. Някоя развинтена фантазия може да си представи най-страшното: че Борисов ще търси някаква форма на сътрудничество с част от “синьо-червената мъгла” ( по Жорж Ганчев, разбивач на двуполюсния модел преди тандема Симеон-Борисов), която той  разбиваше гордо след вярна служба на човека със синята кръв, доведен от Мадрид от червените.

Едва ли. Мъгливите намеци раждат обаче хипотези. Ето една.

Милиционерското минало на ББ му подсказва решения от времето на “Синята лампа” ( кадър от сериала на снимката по-долу). Така се наричаше сериалът за подвизите на българската милиция срещу престъпността, излъчван в събота вечер срещу неделя през 70- те години на миналия век. Нищо чудно малкият Бойко да е прихванал тогава от героиката и да е пожелал един ден да стане милиционер. 

За носталгиците това е времето на “златния век на Българското кино”,  на единствената телевизия, на единствената Народна банка, на еднопартийната система и прочее еднополови постижения от времето на член първи от т.н. Живковска конституция. Цяло чудо е, че при управлението на Живковия телохранител БНТ не върти “Синята лампа” както “На всеки километър”. Но да не подсказвам, че знае ли човек…

В поделението, в което бях войник в Сливен ( 1973-75 г.) – ако не в целия полк, то в нашата рота от 50-60 души, имаше един представител на малцинството ( както се казваше тогава на коректен соцезик). Не блестеше с нищо, за да го похваля като положителен герой на своя етнос, но все пак се беше преборил някак си да бъде шофьор, а не трудовак. Страстно обичаше сериала “Синята лампа” и естрадните певици. Мечтата му беше като се уволни да работи “синя лампа” и да има красиви жени (например като Маргарита Хранова, въргаляща се сладострастно в дюните за радост на “бай войник”, който точеше лиги и възклицаваше  пред телевизора“ ей, мъ начиии”). Представяше си, че като “синя лампа” красавиците са му в кърпа вързани. 

Сякаш тези споделени мечти му бяха малко като причина за подигравките, но и се похвали, че можел да преплува на един дъх под вода басейна в нашето поделение 60620. Не че жабурнясалият басейн ставаше за плуване, но си беше пълен с нещо като вода. “Старите кучета” само това и чакаха. Накараха го посред нощ да докаже. Скочи и си загуби гащите. Беше спорно в тъмницата дали успя. Важното е че падна голям смях за сметка на нещастника. Забавление и половина!

Това ми хрумва като чуя за “синята лампа”. 

Share on Facebook

Twitter This

Usuario: Password: