МОЧА да бъде преместен, а въпросът да бъде поставен на местния вот в София ( и за подобията му в други градове)

Привидно погребаната под агресивното покровителство на властите идея за демонтиране на Монумента на окупационната червена армия ( МОЧА) даде признаци на живот. https://www.faktor.bg/bg/articles/obshtestvo/ulitsata/shefat-na-arhitektite-s-tri-stapki-za-prevrashtaneto-na-pametnika-na-savetskata-armiya-v-monument-na-novoto-vazrazhdane

Идеи как да бъде преработен монументът не липсваха и досега, но този път инициативата е на председателя на Камарата на архитектите Борислав Игнатов, чиято позиция прави предложението му да изглежда по-различно от обичайните предложения на граждани, пък били те и известни общественици. Г-н Игнатов предлага:

„Ако бях кмет на Столична община, бих направил незабавно това действие в три стъпки – превръщането на Паметника на съветската армия в Монумент “България над всичко”. Мястото е изключително подходящо, да напомня на нашите политици този основен принцип на държавността, както и ще повдига духа на всички ни.

 

Гербът на Репубика България ще е двустранен, за да се вижда и от Университета, и от парка. Вътре в него ще има камбана, която ще бие на всеки кръгъл час в светлата половина на денонощието, като възрожденските часовникови кули. Фигуралната композиция със съветския войник ще бъде преместена на малък постамент между парк-хотел Москва и руското посолство, където ще стои добре в средата и ще бъде осветена от слънцето в лице, вместо в гръб, както е сега.

При добра организация и подготовка, монтажа може да бъде направен в рамките на един ден.

Колко ще струва на общинския бюджет и данъкоплатците тази инициатива? Нула лева! Вярвам, че това може да бъде направено с дарения от граждани и фирми и безплатен организационен труд на доброволци. Убеден съм и че много общински съветници ще се включат в дарителската кампания с лични средства.

Вечният въпрос – това ли сега е най-важното? Най-важното е здравето, но за да го има хората трябва да се чувстват свободни и горди със себе си и страната си. Много е важно да се постави символично начало на ново Българско Възраждане.

Споделяйте, за да се знае!”

 

 

 

 

 

Особено внимание в случая с предложението на младия архитект ( чиято възраст предполага да не е обременен с обичайните биографични негативи от времето на съветизираната България) привлича самият факт, че най-после се намери ръководител на професионална организация, който да не страда от задължителното за т.н. творчески съюзи тежко русофилско опиянение. Самият Съюз на архитектите ( да не се бърка с Камарата на архитектите, за чийто председател Борислав Игнатов ( на снимката) е избран с категорична преднина пред конкуренците за поста през 2016 г.) не прави изключение от масовия русофилски махмурлук сред наследените от НРБ структури, захвърлили привидно ненужната им вече комунистическа дреха, но вкопчени в руската рубашка. 

 

 

 

 

 

Съюзът на българските писатели, на журналистите, на художниците се състезават по раболепие пред Москва. Техните шефове са на повикване от руското посолство и са постоянно присъствие колчем се възбуди поредната проява на хибридната руска пропаганда в България. В този смисъл браншовата организация на архитектите нарушава тази монолитност чрез инициативата на Борислав Игнатов. Тя е първи по рода си от началото на 90-те години бунт срещу съветското статукво, което след кратка пауза от няколко години беше възстановено през пролетта на 1993 г. с пряката намеса на Кремъл в българските дела. 

Авторът на тези редове безброй пъти е защитавал позицията, че пътят към осъзнаването на българите като свободни хора преминава през задължителното отстраняване на доминиращата градския пейзаж в най-големите български градове монументална окупационна символика, замаскирана със смокиновия лист на “освободителната” реторика в една държава, която не е воювала със СССР. Същата държава получи разрешение да се отърве от голяма част от комунистическите пропагандни жалони, но не и от тези на своите поробители. 

Ето защо предложението на арх. Игнатов, обосновано като начало на пътя към новото българско Възраждане, наистина възражда надеждата, че оставените на произвола на руския диктат, на който се подчиняват българските власти, отделните български граждани с преобладаващо българско съзнание намират представителна подкрепа извън обичайните усилия на разпиляната демократична общност. Докато партиите, макар и демократични по заявка, не смеят да включат в официалните си програми ясното настояване за демонтиране и детрониране на съветската окупационна символика, една българска браншова организация в момента тръгва срещу неписаното табу “ да не дразним Путин” и показва, че линията на този страх може да бъде прекосена. 

А дали точно с герба на България и с предлагания от г-н надпис ще бъде заменена монументалната картинка със съветския агресор с вдигнатото оръжие подробност от пейзажа на маршируващата съветофилия, за който най-важното е да бъде оспорен като прелюдия към истинското ни освобождение.

Share on Facebook

Последни публкации

Нови победи жънат ( над България ) на източно-западния фронт Румен Радев и Бойко Борисов
юни 15, 2019
By Иво Инджев
Ех, дано отново дойде 10 ноември, че пак да ни освободят (журналистиката)
юни 14, 2019
By Иво Инджев
Как мафиотското правителство на България торпилира избирането на българин за вицепрезидент на Организацията на европейските информационни агенции
юни 13, 2019
By Иво Инджев
Пеевски предлага нула, аз предлагам две нули за партия
юни 12, 2019
By Иво Инджев
Филм за убийството на Литвиненко добавя към сериала “Чернобил” още факти за съветско-руските ядрени лъжи
юни 12, 2019
By Иво Инджев

Книги

Иво Инджев още във

Архив