Расизмът у нас е в нас, а не изолирано явление от футболните стадиони

Измина година откакто български расисти пребиха на метри от парадния вход на МВР в София чернокож чужденец ( на снимката), а нито един побойник от расистката глутница не е подведен под отговорност.https://clubz.bg/74911-ultrasi_prebiha_chernokoj_britanec_pred_sgradata_na_mvr

Този факт прави българските власти подстрекатели за следващи подобни прояви, каквито не закъсняха. Със същата имитация на маймунски звуци, на фона на която се е състоял през октомври 2018 г. груповият побой на ул. “Шести септември” в столицата, български расисти озвучиха вчера на националния стадион “Васил Левски”  онагледените от хитлеристки поздрави побоя, нанесен от футболния отбор на Англия над българските национали.

Беше ли очаквана тази расистка антиреклама на България? За англичаните, които предупреждаваха за опасност от расистки изблик, явно това е било очаквано. Не и за родните дейци, като треньора Балъков, който неглижира предупреждението и злополучно прехвърли топката в английската врата с твърдения, че расизмът бил по-голям проблем за Англия, отколкото за нас . Прехвърлянето се оказа автогол и то на фона на най-тежкия разгром за българския национален отбор по футбол на роден терен в историята.

За да се реши който и да било проблем първото условие е да бъде признат за такъв. Но у нас политици и всякакви кибици упорито отричат да имаме проблем с расизма и го приписват на шепа хулигани. Шепа, ама е сгъната в юмрук и бие по образа на България.

Истинският въпрос не се свежда до футболното хулиганство, а до факта, че ние не признаваме съществуването на расизма като явление, характерно за българския манталитет. А той е дълбоко вкоренен и масов по отношение на най-голямата малцинствена група в България. По липса на африканци тук си мразим ромите, но същевременно се хвалим непрекъснато със спасяването на българките евреи  от нацистките концлагери. Фактът, че в тях загиват 1 милион роми, не тревожи нито рекламните ни агенти по международните форуми и срещи с чужденци, нито т.н. обикновен българин. Защото обикновеният българин необикновено проникновено като за европеец мрази ромите и ни най-малко не се опитва да прикрива своя расизъм.   

Не обичам израза за щрауса, който си крие главата в пясъка – тази зрителна измама от маранята на саваната отдавна е научно опровергана като фалшива новина – още проф. Гжимек го направи през 60-те годни на миналия век. Но ние си обичаме самозаблудите и се  правим на по-щрауси от щраусите, като се опитвам да ги имитираме по смисъла на метафората за бягството от истината. 

В навечерието на мача с Англия българските телевизии се постараха да проследят упорито какво правят пристигналите в София английски фенове. Сбъркали са адреса в търсене на изобличаващи английското футболно хулиганство кадри, сведени до сбиване между двама почерпени островитяни на централен столичен булевард. В същото време и пазителите на реда, и медиите, и футболните началници “пропуснаха” да вземат превантивни мерки срещу проявите на расизъм сред българската публика.

Резилът е голям заради голямата загуба и едва ли щеше да отекне подобаващо днес у нас, ако българските национали не бяха разгромени толкова унизително – защото победителите ( и ) у нас не ги съдят, нали.  Обаче следването на течението, което в момента предизвиква истинска буря от негодувание срещу състоянието на българския футбол, няма да реши нищо. Расовата омраза не е футболен феномен у нас, а трайна и масова нагласа на мнозинството българи.

Докато не се изправим срещу този противоестествен за един мачкан от чужди окупатори народ атавизъм, срещу който в държави с богата робовладелска история се води институционализирана борба, ще бъдем свидетели на всякаква рецидиви от страна на расистите рецидивисти. 

НА СНИМКАТА ( направена от автора на централната столична улица “Раковски”): Расистките надписи, гарнирани с нацистка символика, не тревожат българските власти, заети да пазят и чистят съветските монументални светини