Престараването (на Кирил Вълчев) е издайническа майка на знанието

Ако някой се е съмнявал, че костите на цар Самуил се употребяват за политически цели, днес видяхме и чухме потвърждение от неочакван източник.

В интервю за Нова телевизия кандидатът на Йотовна за вицепрезидент Кирил Вълчев не остави съмнение за гореспоменатото намерение. Страшно бързаше да изрецитира стихотворение за Самуил на Атанас Далчев  – некомунист, разбира се, те комунистите тачеха “братската дружба” със северния варварин Светослав, разорил Петрова България по византийска заръка до степен, че цар Самуил е трябвало с мъка да я изправя на крака след “братските” кланета и пожарища. 

Напомням, че по комунистическо време двата похода на Светослав се представяха едва ли не като първа обща бойна руско-българска слава, защото българи и руси се сражавали заедно в защитата на Дръстър. Нищо, че преди това варваринът, подкупен от византийския император Йоан Цимисхий, буквално унищожава българската държава в момент на вътрешна слабост, управлявана от цар Петър, внук на великия цар Симеон.

Всъщност Светослав се е опитал да спаси кожата си с бягство в българската крепост Дръстър, след като следващият византийски император Никифор Фока го погва в опит да го прогони от България, където решил да се останови. Фока преминава Балкана с войската си с помощта на български съгледвачи, намразили садистичните масови убийци на Светослав, набивали хиляди българи на кол- за 20 000 пленени край Пловдив говорят някои хроники. 

Толкова бързаше Кирил Вълчев да си каже наизустеното в начало на своята п(р)оява в рамките на регламента, че направо прегази анонса на водещата Марина Цекова. Не я остави да си довърши изречението, за да си изрецитира двата куплета. Това щеше да си остане само стандартно  изстрелване на предварително намислен встъпителен акорд, ако не се повтори, потрети и не завърши със същото за финал пак без да бъде питан какво си мисли за завръщането на костите на цар Самуил.

Знае (много неща) Кирил Вълчев, спор няма. Както знаем и ние не малко, влючително неща, които не са много за разправяне. 

За някои от тях просто се досещаме, смятайки две и две. Защото поне от две години, а май и повече, Кирил Вълчев се е готвил за сегашната си роля. Не е чудно, че се изявява като отличник, репетирал толкова дълго.

Тъй като се оказах част от този сценарий без да знам, че съществува, възнамерявам да върна на БТА (макар да би трябвало да е лично на него) всички писмени грамоти и прочее знаци на почит като към бивш директор на БТА, с които изведнъж Кирил Вълчев започна да ме засипва, заблуждавайки ме с успех (уви), че са били “по любов”, а не “по сметка”.

Както се вижда, надеждите да се окажа обезоръжен в сюблимния момент на целия многоходов шахмантен замисъл, се били напразни. Държа да го заявя в прав текст. Не всеки, макар и временно употребен чрез ласкателства, се продава. Особено когато осъзнава, че е бил обработван с далечна цел.

В желанието си да изстиска колкото се може повече дивиденти от събитието с царските кости, Кирил Вълчев му придаде такова значение в рамките на всяко пето изречение, че (повтарям) не остави съмнение за политизацията на сензацията. 

Престараването е издайническа майка на знанието.