Размяната на царските Самуилови кости срещу църковна утвар между България и Гърция получи местни и международни аплодисменти. Извън подробностите и политическия подтекст на светкавичната операция в предизборна обстановка у нас, който може да бъде отричан, но не и скрит от наблюдателните наблюдатели, основният акцент пада върху проявата на цивилизованост.
Балканска цивилизованост е от много десетилетия съчетание от две невъзможни да съжителстват заедно думи. Барутен погреб на Европа, балканизация и балкански нрави са сред термините, демонизирали образа на нашия полуостов. Дори в раздирания от гражданска война на принципа “всеки срещу всеки” Ливан се говореше за пустата “балканизация” като възможно най-лошия сценарий на тамошното братоубийство.
Мълчат самозваните покровители на Балканите от империята, която ни надзираваше по царско време чрез своя Азиатски департамент във външното министрество. Да не би да са малко нещо гузни по темата за костите?
Има защо. Един от примерите за това е как се отнасят с костите на поколения родени и живели в Кьонингсберг прусаци, превърнати насила в съветски поданици след Втората световна война. Пардон, изселени са, избягали са, но това не се отнася за тленните останки на техните предци в някога процъфтяващия град на философа Емануил Кант, чието скромно монументално споменаване в днешния Калиниград под формата на плоча редовно е обект на поругаване.
На централно място в бившия Кьонингсберг са погребани останките на 20974 мести жители. Не са вражески войници (макар и за такива да се намира място във военни гробища в цивилизования свят).
Няма информация къде са преместени тези останки, изкопани от местната рашистка управа по заповед на кмета Александър Ярошук, за да бъде предоставено гробището на търговската компания “Колор Пласт”, собственост на местния депутат Валерий Марков. Годината на вандалския акт е 2014-та. Същата, през която Крим беше вероломно окупиран в обстановка на хаос в Киев от рашистки военни без обозначителни знаци, за да може царят да лъже цял месец, че това били някакви доброволци, закупили вероятно сами униформите си.
На 133 хиляди квадратни метра в центъра на града в градския парк няма нито едни кръст, обелиск или изписано име във връзка с унищоженото с багери гробище. Уж били преместени останките в други гробища ( представяте ли си погребение с багери да остане незабелязано?), но няма никаква конкретика зад това твърдение. Има само спомен за изсипани от самосвали кости в Сазоновското гробище.
Всичко, което рашистките власти са решили да направят за паметта за гробището, е да позволят табелка, споменаваща покойниците от Кьонингсберг. От “широката руска душа”, толкоз!
Не знам дали Емануил Кант е разсъждавал по темата за варварите, но неговият сънародник Карл Маркс, кумир на световния комунизъм, определя руснаците именно като варвари, срещу които Европа трябва да се обедини, за да не им позволи да бъде завладяна от тях. Предложението му пролетариите от цел свят да се обединяват така и не се осъществява, но диагнозата му за въпросните варвари се потвърждава напълно в наши дни.