Не е мое откритие фактът, че тревожността на големия победител на парламентарните избори Румен Радэв го принуждава да кара самолета с максимална скорост. Не е нужно човек да е авиационен специалист, за да разбира, че машината по този начин се износва бързо.
Резервни части за този Миг 19 (19 април беше звездният му МИГ) могат да дойдат само от страната производител на бързо износващата се машина, но те бяха употребени максимално. Складовете се изчерпаха и недостигът вече се вижда от статистиката под формата на спадащо доверие към плавно падащия балон на власта.
Не бързаше пилотът да скочи от президентския самолет. Генно мумифицираните бащи на неговия властови възход изчислиха така момента, че да уцели ов(ул)ациите на бременната с очаквания за раздаване на някаква справедливост съществена част от обществото.
Разбързаха се.
Бърза пилотът, но още не е сколасал да превърне личната си власт в партийна, за да му служи като димна завеса за автократичното управление (на самолета).
Бързо уреди президентските избори да се случат възможно най-бързо. Това беше първия сигнал за неговите опасения, че самолетът не лети нагоре, а в най-добрия случай поддържа горе-долу заявения курс, но с опасения турбуленциите да карат все повече пасажери да повръщат подкрепата си за него в режим на затегнати колани.
Побърза да впрегне целия си властови отбранителен ресурс срещу вражеската атака против миналото на милозливата спрямо заловени дейци на националното тровене с наркотици (вице)президентска ракета по пътя й към неговото легитимиране чрез нейна победа на президентските избори. Подобно на Тръмп, който бомбардира сънародници с фекалии, но само виртуално, неговият имитатор тук пусна калната бомба “педофилска секта”. Беше втори много сериозен сигнал, които го издава чрез употребата на контраскандал като резервен парашут.
Избърза да се похвали и с “постижения”, които не зависят нито от личната му воля, нито от заклинанията му. Акцентирането в летните жеги, засегнали ( пустата) Европа, че нас са ни подминали, както и големите пожари. Оттогава избухнаха десетки такива. В момента (5 октомври) бушува огромен пожар на южната ни граница. Прескочи вече към Гърция.
Разбърза се злополучно да се бори с домашната ракия. Изпадна в безтегловност в обяснителен режим, когато изтрезня и осъзна, че е дръпнал гявола за опашката.
На бърза ръка похарчи и без това не особено цен(е)ния капитал на западен съюзник от запасите на България. Лупингите му в мъглявата му политика засилиха още повече позивите за повръщане сред проевропейските пътници в самолета му.
Бързо, една след друга, последваха във връзка с горното поощренията от москва в стил “молодец, так держат”. Така разбират там подкрепата за своя човек и запътилата се към редовен президентски мандат негова проекция Йотовна.
Сигурно разбират, че лишават своя човек от възможността да отрича своята зависимост от мечката с двуглавия орел над своята бърлога. Но явно предпочитат да го тикат по-дълбоко в тази хралупа, отколкото да му позволяват да лавира с цел заблуда не европейските тревопасни (които трева пасат тук, както явно смятат там).
Бързо, направо мълниеносно персонално “решение” се намери на първото по рода си в това отношение сензационно убийство на много важна персона в България. За пръв път в новата ни история постигнаха с невиждана бързина “разкриване” на огромен криминален скандал за няма и едно денонощие. Без доказан мотив, без свидетели, без оръжие на престъплението, но с експониране на заподозрения дори чрез негов показен фотографски “разстрел” в упор от минувачи по време на зрелището с арестуването му на оживен столичен булевард (а не някъде в затънтено място, далеч от нещото, което на руски му викат “показуха”).
Но костите на цар Самуил се оказаха костилката на тази бързо сготвена многослойна торта. Деликатесът за общонационална консумация беше сервиран изведнъж и без никакво предупреждение след 65 години тайни преговори, “най-случайно” приключили със специална военна операция по преноса на царските кости у нас броени дни преди тук да се преброят пилците и да се реши въпросът с това дали властелинът в България ще си запази царската корона чрез своеобразния династичен брак за съхраняване семейното богатство .
Едва ли някога ще узнаем как точно е постигнато съгласието на гръцкия Мицотакис да удари едно гръцко рамо на предизборната кампания на стъпилата на раменете на пилота негова Йотовна. Освен, ако някой запознат с подготовката на фокуса дипломат, български или гръцки, не реши да проговори. Но е малко вероятно такъв самоубиец да се се появи.
Едно е ясно: “съвпадението” на събитието с интереса, който клати в момента фейса (номер едно в България) може да е точно толкова вероятно, колко на запътил се към парапета на върха на небостъргач самоубиец да му позвънят на вратата със съобщение, че току що е спечелил милиони от лотарията.
Метафората ми с небостъргача не е случайна. В страната на най-големите случайности “случайните” полети на провинили се пред властта е въпрос на правило, което малцина нарочени избягват.
Доскоро знаехме, че амбицията движи милицията да се бори за запазване на властта си. Принципът “властта оправдава средствата” и днес е приложим към събитията, описани схематично по-горе. Но не може да се отрече, че генно мумифицираните осеменители на това познато размножаване на ссср-подобни надминаха себе си в режисурата и без помощта на прокуратурата. А представяте ли си какво би станало, ако я изтръгнат от ръцете на конкуренцията си?
Това показва колко голям е залогът за собственото им оцеляване. И за нашето също.
Радев и Йотова управляват като Георги Димитров и Васил Коларов.