Имам повод на припомня рецензията на Бърнард Шоу, която се слави със своята краткост и многозначителност едновременно: “В Лондон снощи се състоя спектакъл. Защо”?
Днес се състоя изслушване на Радэв (и няколко негови пионки, доведени за “парлама”) в Парламента. Защо?
На унищожителния сарказъм на Шоу никой не е отговорил, но на шоуто на Радэв има отговор. Целта на изслушването беше да не се чуе нищо непозволено – от спестената от властта новина за терористичния акт срещу антените на Стар линк край София, до очебийния интерес на рашистите да удрят и потопяват търговски кораби край бреговете на България.
Да говорят без да казват нищо е умението на прогресивните реваншисти, което не може да им се отрече.
И кой ги издаде пак колко много са се постарали да го има шоуто? Отново Слави Василев, “малкият мраз”, както го наричат на подбив по форумите в интернет. Със смразяваща глупост на зле прикритата радост колко бързо реагира изпълнителната власт, пожелала сама да бъде изслушана в парламента, “малкият мраз” похвали началството си за скоростта, с която откликва не необходимостта да каже нещо от “най-високата трибуна” (изразът беше употребен от човека с най-високия пост в държавата, в която изпълнителната власт държи реалните конци на управлението).
Това е същото бързане, както при определянето на датата 25 октомври за президентските избори, за да се скъси максимално хоризонтът на негативите от консумирането на властването на бившия военен.
То е като молбата към Митрофанова да дойде моментално на гости в президентството и да може да заяви, че няма никаква информация за ударите по търговските кораби под украински флаг край България.
Прибързването, както съм отбелязвал и преди, доведе и до куриозната преждевременна радост на Радэв в търсене на нещо, с което да се похвали, казвайки в специално изявление през август за скопените откъм възможност да му задават въпроси медийни ретранслатори, че пожарите са ни подминали това лято (след което се случиха поне 120 пожара).
Паузите в рамките на този властови спринт се запълват с поемане на щафетата от зидаро-мазачите в медиите, наети за целта. Главният бригадир (абе, какво стана с онзи Бригадир Аспарухов, който напираше да оглави БСП?) даде и днес всичко от себе си на своя труден трудов пост. Развихри се в Нова телевизия Райчев като диригент, който иска с ръкомахания да усмири всяка критика на смесения хор насреща си (ще обясня по-долу защо може да бъде определен все повече като смесен, май).
Райчев се върна назад във времето да припомни колко дълго е била Йотовна вицепрезидент, еврокомисар и стигна до кариерата й на партиен функционер в БСП. Но чак толкова назад, че да спомене за единствената й истинска професия. Защото в качеството си на журналист тя се провали, падайки от висок пост в БНТ заради политическо пристрастие, след което я припознаха вече публично като червен кадър. Червената вълна понесе червенокосата до върха на държавата и в това качество тя клекна да целува ръка на съветския Гундяев, предрешен като руски патриарх. Но това, както вече също съм отбелязвал, очевидно не се брои от зидаро-мазачите за някакъв минус в биографията й.
След като замаза тези пукнатини във фасадата й Райчев тури пепел и на случая с “Петричкия Ескобар”, който бил единственото, което й намерили за всичките онези дълги нейни години в политиката.
Откровената лъжа за “единственото” се повтаря системно от всички нейни адвокати, вкл. от членовете на нейния ЦК на ИК. После как да не повярваш на “конспиративната теория”, че ги ръководи единен център! Нито един от тях не се отклони от инструкцията да се неглижира срамната й издънка с проявената милозливост към осъдени наркоразпространители като “единствената”.
Като съм тръгнал да споменавам главния мазач, колкото и да не ми се иска да му обръщам внимание, ето още нещо типично, което наистина си заслужава акцента.
Мобилизираните в кампанията на Йотовна употребяват по стара комунистическа традиция всеки пример за някакъв черен лебед в ятото на омразния им “колективен Запад”, за да очернят Европа като цяло. В случая Райчев полегна напред пред камерите, изцъкли очи и размаха за още по-драматично ръце, за да си зададе намисления въпрос като реторичен: вие представяте ли си какво означава Меланшон срещу Льо Пен във Франция и 30 процента за Алтернатива за Германия? Последва драматична пауза, за да си въобразим апокалипсиса, предвкусван от актьора на сцената.
Представяме си. Франция и Германия ще се справят въпреки надеждите на такива, като Райчев, да се издънят така, че да му стане много хубаво на путлер.
Но знаем и друго.
1.Орбан си замина.
2.Вучич клекна за избори (по български, смятайки, по собствените му думи, да повтори успеха на Радэв).
3.Бабиш посмекчи проруската си риторика и обеща дори да изпрати две бригади войници в нападната от московията страна от НАТО.
4.В Румъния арестуваха любимия на нашистите и рашистите Джорджеску (за много голяма парична злоупотреба).
5.В Гърция все така стабилно като поведение и с мерки за компенсиране на икономическата криза управлява като алтернатива на колегата си в България Мицотакис.
6.Дори в Северна Македония някои муцуни се съгласиха, че трябва да преговарят в София (по съвет на омразната на рашизоидите тук Урсула).
7.В Швеция крайнодесните не можаха да зарадват московските пророци с победа на изборите.
8. Най-лявото от левите правителства в НАТО и ЕС, това на Санчес в Испания, падна.
9. В Полша и в трите балтийски републики не се отказват най-твърдите противници на путлер, въпреки всякакви провокации и интриги.
10. За капак, във Великобритания обществените настроения клонят към връщане в лоното на ЕС, вгорчавайки надеждите на путлеристите за вечно разделение на Европа.
Прави общо 10, а може и още де се изброяват още случаи ( като Молдова и Черна гора, където рашизмът среща отпор).
Сал Една Турция на Ердоган остана за пример от страна на мазачите, които все повече се радват на тамошната автокрация, давайки я най-безсрамно за пример, който трябва да следва и България.
Като се тегли чертата на несъстоялия се още пожелателен за Райчев и компания апокалипсис във Франция и Германия, в сравнение с изброените по-горе и състояли се вече факти, изводът е, че няма истински поводи за радост от всяка европейска гадост, която се случва като бонус за рашистката пропаганда (тя била много слаба, пак по Райчев).
В крайна сметка целият този кух анализ на претендиращия за (най) голям разбирач на вътрешната и международната политика се сведе до отговора на най-актуалния за момента въпрос в предизборната кампания: ще има ли обрат, който да не е от полза за Йотовна след нападенията срещу търговски кораби край България, водещи да опасности и за икономиката ни, т.е. за жизнения стандарт на българите.
Не само няма да има такъв обрат, вдъхновено побърза ( отново) да внуши Райчев, но щяло да стане по-скоро обратното. Защото се надига страх, а в такава ситуация хората щели да бягат към центъра (Йотова?!), а не към крайностите.
Май истинският страх вече цари в редиците на царуващия Радэв. Изглежда успява да постигне нещо, което буквално до преди дни изглеждаше невъзможно: провокира повторение на “сглобката” по евроатлантическа линия.
Един поглед в медиите на Пеевски, които бяха най-меко казано “благосклонни” или видимо смирени спрямо прогресивните реваншисти съвсем доскоро, показва 180 градуса промяна с яростни атаки в обратната посока. Същото се случва и в лагера на ГЕРБ, който премина от следизборна лятна хибернация, към есенно пробуждане и гръмко ръмжене срещу властта именно заради опитите й да се скрие в хралупата на руската мечка на завет от критиките, че я обслужва.
Само преди броени дни органът на Пеевски за оплюване на врагове бранеше Йотовна от “калната кампания” с употреба на Дачков като онзи, който бил натрил носовете на “пепейците”.
Днес тази цветиста картинка е обърната с хастара наопаки. Сами проверявайте, моля, не искам да прекалявам с тяхното цитиране. Лесно е, вижда се от всяко второ заглавие там.
Ние с вас, драги читателю, можем да не знаем как точно и дори защо се случва това поредно чудно салто, но е видно, че то изглежда доста мортале за властта.