Въпросът за парите, благодарение на които Кирил Вълчев, днешният подгласник на Йотовна, е обиколил света, би трябвало да притесни много кандидатите за бетониране на статуквото “Крим е руски” и неговата про(т)екция Йотовна.
Има защо. Добре е този въпрос да бъде изяснен преди евентуалното продължение на Радэвата власт да се окаже в ситуация, когато ще трябва да се оправдава юридически и политически от позицията на президентска двойка, убедена към днешна дата (все още), че може да надхитри и смълчи всеки съмняващ се опонент.
Кирил Вълчев бегло подметна в едно интервю,че като адвокат е имал средствата за подобен околосветски подвиг, идентичен, едно към едно, със същото невероятно постижение на неговия предшественик на поста в БТА, покойния Максим Минчев.
Максим няма(ше) как да оправдае подобен разход с лични средства, бидейки на заплата като държавен служител. Трябва да са дошли огромните средства по линия на факта, че е служител на държавата, която го е субсидирала.
Вълчев е стъпил на раменете на покойния Максим Минчев. Негово продължение е. Не случайно е нарекъл зала в БТА на името на Максим. Увековечил е името му върху паметна плоча на входа на държавната агенция (сякаш му е бащиния да преценява еднолично) като “красив ум”, редом с комунистически величия, като Лозан Стрелков.
Междувременно Кирил Вълчев, явно следвайки дългосрочен план, се зае да обезврежда потенциални опоненти с жестове на внимание, каквито не получих, докато той беше водещ на предаване в Дарик радио. Не бях в списъка му с коментатори през всичките дълги години, когато се разпореждаше във влиятелното частното радио на Радосвет Радев, което изгради възхода на своята популярност на вълната на демократичния бунт от началото на 1997-ма.
Изведнъж започнах да бъда ухажван от Вълчев. Той “откри”, че съм бивш директор на БТА с много големи заслуги към агенцията.
Внезапно заваляха покани към от Кирил Вълчев за събития в БТА с демонстративно уважително отношение към мен, включително и за гощавки в най-скъпи хотели, като “Кемпински” в Банско и “Милениум” в София. Когато на една от тях (в “Хилтън”) не откликнах, той ми написа сърдито защо съм го пренебрегнал.
Станал съм по неволя част от проекта да бъде сервиран Вълчев като всеобщ любимец на публиката.
Имам грях. Поддадох се на евтиното ухажване, макар и не заради скъпи вечери, а заради оказаното ми внимание в държавата, в която съм превърнат в маргинал.
Чувствам се след афиширането на Вълчев в антуража на Йотовна като предварително зарибен абориген с мъниста под формата на измислени грамоти и прочее евтини ласкателства.
Върнах мънистата в БТА, макар самата институция да не е точния адресат. Би трябвало да ги връча обратно на онзи, който се опита да ме “умилостиви” в аванс, възползвайки се от моето наивно доверяване, че внезапно съм се сдобил с приятел и почитател(!).
НА СНИМКИТЕ: Пластмасов “оскари” и прочее мъниста” като за “абориген” (като мен).
Но да оставим емоциите.
Правилото “следвай парите” и в този случай ще доведе до развръзката. Рано или късно.
Добре би било да не е късно с оглед на изборите след броени дни.
Единственото, което бих подсказал, ако още не е ясно, е , че парите в случая не са корупционни в класическия (олигархичен) смисъл, а са с държавен произход. Произвели са една биография, която сега ни продават като самонаправила се.