Знаете ли по какво се познава и без “вътрешна информация”, че във вътрешния двор на Радэв цари смут? Предимно по две неща.
Самият Радэв се издаде като взе да плаши с възстановяване на “сглобката” лековерните си избиратели, останали с погрешното впечатление, че той е човекът, който ще въведе “ред” в държавата със силната си ръка, стисната в юмрук. А и ще защити националната ни независимост от външна заплаха. Тя, (д)оказа видимо за всички, е руzка и поставя русолюбивия ни премиер в неловкото положение да се оправдава, че (само той) няма доказателства за това.
На второ, но не и по важност място, е позорното снишаване на подвластните на властовите внушения медии, които се опитват да неглижират първата социологическа индикация за намаляване на разликата в обществената подкрепа между управляемия от Радэв проект Йотовна-Вълчев и тандема Гюров-Кандев.
Нито “големите телевизии”, нито сайтовете на Пеевски видяха днес в тази тенденция важна новина. Не беше новина в аванс за тях вчера и готвеният в София протест срещу Радэв- за да не научат повече хора за него. Ограничиха се с разказ за предстоящия митинг на медиците.
Това медийно отношение, характерно и за прононсирани като десни сайтове, напомня на реакцията на Рим, когато през 206 г. римляните пр.н.е. разбират, че Ханибал е прекосил със слоновете си Алпите и се приближава към “вечния град”.
“Врагът пред портата” практически за всички останали участници в политическата война у нас е либералният европеец Гюров. Владее европейски език и си владее нервите, с което къса техните.
Остава само да организират някой нов ПИКник с притоплена петроханска наденица и съвсем ще им избие тревогата от безсилието да смачкат врага.
На модела Борисов-Пеевски му изяде главата арогантността. На модела Радэв, за който подкрепата се топи неизменно, макар и все още бавно, като пролетен сняг след обилната пролетна парламентарна победа, явно пречи надменността и прекомерната самоувереност. Клакьорите му вещаеха неизбежна победа и на президентските избори, но нещо се умълчаха напоследък. Вероятно си имат и “собствена социология”.
Приблизително същите, начело със самия президэнт Радэв, вещаеха бърза и гарантирана победа на техните агресивни братушки над Украйна. Видя се колко струват пожелателните им мечти.
Засега положението при тях е “който нож вдига, с нож се порязва”. Не е смъртоносно все още. Но е симп(том)атично.
Преяждането с власт е вредно за здравето на лакомите.
