Познавам бегло Кирил Вълчев като млад репортер от времето, когато радиото на др. Радосвет Радев “Дарик” застана на страната на смяната на амортизираната власт на БСП\БКП, подкрепяйки протестите в началото на 1997-ма.
Бях поканен за лектор на младежки на един семинар на СДС в Костенец (където се запознах и с младия активист на СДС Явор Дачков). Там беше и “Кирчо”.
После той израстна до водещ на публицистичното предаване “Седмицата”. Водеше го цели 28 години в “Дарик”, през които бях нежелана от него персона . С еднократно (за 28 години!) изключение. Ще спестя подробностите в какъв сандвич без предупреждение ме вкара с Константин Тренчев и Бригадир Аспарухов, за да не разводнявам темата.
На 12 април 2014 г. водещият Вълчев клекна пред руския посланик Исаков. Подчини се на неговото искане да цензурира частта от интервюто му за “Дарик”, в което московският наместник в България си е позволил да хули злобно президента Плевнелиев.
Оповестяването на този факт, който остана скрит от публиката до днес, ми струваше разрив с едно дългогодишно и ценно за мен приятелство, което беше свидетелски източник от първа ръка на информацията за срамното клякане.
Изведнъж, за огромно мое учудване, се оказах от няколко години насам много важен, уважаван и ухажван от Вълчев с почести бивш Главен директор на БТА.
Открил е моята значимост поради надеждата да бъда обезвреден като зарибен с изпреварващи почести в момента, когато Вълчев се легитимира като подгласник на др. Йотовна и рашисткото лоби в България, което стои зад\над нея.
В паметта на електронното ми общуване с Вълчев от момента на неговото изригнало желание да ме котка като бивш Главен директор на БТА с големи заслуги към агенцията, е пълно с негови съобщения, базирани на библейски цитати. Виждаше ми се странно. Оказва се, че също не е било случайно.
Публикацията по темата в Клуб Z обяснява и това Вълчево двойно дъно.
Има и тройно, но ще го оставя да бъде разкопано по-късно, може би от други “археолози”.
Бря! Тоя ще се окаже истинска матрьошка!
Кой ли ще изскокне от най-вътрешната му вътрешност на Вълчев (който козината си мени, но нрава – не)?