Изразът “държавно спонсориран тероризъм” може да бъде перефразиран като “държавно спонсорирано лицемерие” във връзка с позволението на държавата да мислим ден преди изборите, но не и да говорим за тях. Това означава “ден за размисъл”.
Държавата може да стресне държавните медии и частната им радиотелевизионна конкуренция със заплахи за глоби. Но по никакъв начин не може да забрани на социалните медии да държат на видно място вчерашните си публикации с разсъждения за изборите. Освен ако държавата не се казва РФ, КНДР или нещо подобно (в Иран, например).
Да, дори и социалните медии да се съобразят с държавното изискване за мълчание чрез въздържание от нови публикации в навечерието на изборите, това не прави по-малко съотносими към деня на изборите други подобни публикации със стара дата. Когато законотворците са творили забраната си, не са си представяли, че ще дойде време за бурно споделяне на информация в интернет извън държавния контрол.
Това време отдавна дойде.
Когато става дума за ракията и забраната да ти подарят шише домашно производство без бандерол със закана да те глобят с огромна сума, възмущението е масово. Но не виждам и не чувам мърморене относно забраната да говориш под претекст, че така ще се избегне някакво напрежение, което да попречи на изборния процес.
Този факт показва до каква степен сме загубили чувството си за право на съпротива на принципна основа. Щом веднъж са ни забранили нещо по времето, когато не са могли да предвидят как тази забрана ще остарее и ще се обезсмисли, значи е завинаги. Карай да върви (народе заблудени)!
Знам, че подобни забрани има и другаде по света. Бас държа, че също са плод на неразбирането как се променят средствата за комуникация. Но нали все искаме да не сме като всички, а да си гледаме нашия интерес-защо да не дадем пример за самостоятелно разсъждение чрез ревизирането на глупавата забрана да говорим за политика в “деня за размисъл”?
Лицемерието е присъщо на човешката популация. Нали сме висши същества, умеем да се преструваме и нагаждаме повече от хамелеоните. Но когато става дума за държавно спонсорираното лицемерие трябва да си зададем въпроса защо ни го причиняват и какво целят с този намордник.
Извън обобщението ето и малко конкретика с днешна дата.
Възползвайки се от инерцията на наследената забрана днешните управляващи не искат колебаещите се до последния момент да научат, че подкрепата за властта спада и че това е трайна тенденция, която може да обърне в тяхна вреда резултата от предстоящите избори. Току виж колебаещите се решили на базата на най-нови данни и факти да забележат регреса в редиците на “прогресивните” след поредицата от техни гафове и скандали.
И още по-конкретно от последните часове: в деня за размисъл убиха Слави Бинев, бивш депутат и шеф на комисията по култура, евродепутат, виден бизнесмен, спортист, архонт (по католическа линия), замесен в скандали в подземния свят.
Новината не може да бъде скрита. Но поради забраната да се прави връзка с утрешния изборен ден коментаторите в медиите под контрол няма да могат да си позволят да заявят, че времето на мутренската саморазправа се е завърнало на терена тук именно при управлението на Радэв, който паразитно спечели симпатии с лозунга”мутри вън!”
Излиза, при това по много грозен зрелищен начин в навечерието на президентските избори, че Радэв се е справил с мутрите точно толкова, колкото се справи и с олигарсите.
Впрочем, намордник е още една руска дума в нашия речник. Морда е муцуна (за животно) и мутра за човек на български. Дали да не сменим намордник с намутреник и намуцунник?
Да се надяваме поне да не възприемем и руската дума мордобитие за побой в битието си на нация под натиска на рашистката русификация.