От спихнатия балон Радэв се дочу съскане след измъчената победа на неговата Йотовна на първия тур на президентските избори, които по замисъла на статуквото тя трябваше да спечели със зашеметяваща победа.
И какво избира да каже този, когато няма какво да каже, за да омаловажи спада на доверието в себе си и в своето протеже? Плаши. Плаши с война! Щели сме да избираме на балотожа между мира и войната.
Това е същия тип безотговорно говорене, каквото той използва да стряска с ядрена война от името на чуждата държава, която (единствена в света) ни е обявила концептуално за вражеска страна. Има защо да е стреснат този любител на абстрактния (руски) войнстващ мир.
Освен резултатът, какъвто не само не очакваха рашизоидите у нас и техните братушковски покровители в чужбина, важна е и разбивката на данните кой как е гласувал по демографски и географски принцип. Тя разбива надеждите на прогресивния мироопразващ генерал да се сдобие с подобие на победа след година на местните избори, без което е осъден да съска от безсилие по нанадолнището на политиката.
София може да не е България, както подмазвачески обичат да казват за свое оправдание печелещите селските гласове на избори в България без шанс да превземат столичната крепост. Но потвърдената тенденция младите и по-образованите градски хора да подкрепят омразните на прогресивните реваншисти либерали обрича на провал мечтите за преобръщане на необратимия процес на водещите проевропейски симпатии в днешна България.
От този факт могат да се “учудват” само онези, които се правят, че не виждат преобладаващите проевропейски настроения у нас.
Очаквайте още от същото на балотажа.
Самият Радэв може да се надява допълнителна подкрепа само отвън и от Изток, вкл. и персонално от такива, като Гундяев, който наднича от своя амвон с благодарен поглед, че беше спазарен за изключване от европейските санкции от своето Чадо (за да не кажа чак изчадие) в България.
На сайта вести.ру не се вижда във водещите новини информация за изборите в Сърбия, за нас пише, че Йотов(н)а имала цели 35% ! 😎
Copy right 🙂 в този случай аз съм авторът… представете си го като рап/хип хоп 🙂
[Intro]
Гумен Гадев — думите ти тежат ли изобщо?
Когато дойде часът, пак ли ще гледаш настрани?
[Verse 1]
Влизаш с важен поглед, излизаш без следа,
държавата чака отговор — получава тишина.
Кой държи компаса, щом посоката се крие?
Кой брани българския интерес, когато трябва да се бие?
За руските покровители все нямаш ясен тон,
една стъпка напред — после крачка встрани от фронт.
Не ти чета мислите, съдя само по дела:
когато трябва „не“ да кажеш, думата е онемяла.
[Chorus]
Кажи го ясно — чия страна ще браниш днес?
Не става с поза, празен глас и властен интерес.
България не е табела, не е стол и церемония,
тя иска гръбнак, решения и лична отговорност.
[Verse 2]
Многовековна държава, не декор зад твоя гръб,
народът помни обещания и смята всеки дълг.
Ти се движиш бавно, сякаш времето е твое,
а докато чакаш знак, чуждият дневен ред се крои.
Слабият водач все търси удобен коридор,
силният застава прав, дори когато няма хор.
Не искаме легенди, а работа, посока,
защитени интереси — не приказка висока.
[Chorus]
Кажи го ясно — чия страна ще браниш днес?
Не става с поза, празен глас и властен интерес.
България не е табела, не е стол и церемония,
тя иска гръбнак, решения и лична отговорност.
[Bridge]
Без обвинения отвъд думите, без маски и мъгла,
делата са присъдата, а времето — съдба.
Който носи тази служба, да застане пред народа:
или браниш общия дом, или губиш доверие и свобода.
[Outro]
Гумен Гадев, въпросът остава на масата:
кога българският интерес ще бъде първи в гласа ти?