Не мога да се наситя на поводите за реакция на прогресивните реакционери.
Активирали са за целта поредния генерал ( в случая Тонев) за обслужване на генералската линия на Партията, дори и преди тя да е станала юридически факт.
На(х)акани генерали се борят да спечелят войната на едни лай…абе, знаете какви. Другари! Вие какво си помислихте!
На(х)аканите не могат да разберат обратната сила на своята слабост да атакуват паднали (политици) с цел да покажат силата на “силоваците” на кремъл, които ги хвърлят като напушено месо в рашистката битка.
Да свидетелстваш днес в дните и часовете преди изборите за президент (на когото си подчинен и гарантиран с неговия чадър), след като си мълчал години наред, е бумеранг срещу “силоваците” на повикване у нас.
И най-важното: генералният генерал на генералите, който си мери генералитета с предишния всесилен генерал, е превърнал на пауза (понеже пада рейтингово) темата за своята борба срещу своя бивш конкурент за всесилие.
“Изведнъж” се оказва, че е било много, ама адски лошо конкурентът му от Банкя да е арестуван- нещо, което др. Радэв не посмя да направи с моделите на олигархията, с която обеща, че ще воюва.
В тази предизборна постановка е голям гаф да твърдиш, че е било нещо ужасно да арестуват конкурента ти за всевластие от Банкя, а в същото време да показваш, че си отчаян до степен, че активираш човек под пагон да изстреля компроматен патрон срещу политическия враг пред портата ти.