На всички, които наистина се интересуват от геополитика, отговарям възможно най-кратко още в заглавието какво е на път да (не) се случи този месец в китайския град Шенчжън ( Ако така се изписва правилно – питайте специалистите по транслитерация и по борба с трансджендъри от туземната нашистка партия, възприела логото на френската автомобилна марка “Пежо”).
Двама не се карат, третият печели.
Доналд и приятелят му Владимир много внимават да не се скарат. Все така си дружат с надежда да пият наздравици на гроба на Украйна, чиято териториална цялост Пекин признава за техен ужас, боейки се от аналогия за сметка на самата комунистическа държава в случай на принципното утвърждаване на промяната на държавните граници със силата на оръжието. Поне докато не решат, евентуално, да приложат този принцип спрямо Тайван-но това е друга голяма тема, достойно за отделен анализ.
Докато Доналд и Владимир не се карат, Сидзинпин печели. Печели от самия факт, че му идват на крака споменатите двама. Нищо особено да не се случи, което си заслужава да бъде отбелязано след тристранната им среща, домакинството на комунистическият режим е безценна печалба за др. Си.
Междувременно меродавният The Wall Street Journal се позовава на източници, запознати с подготовката на тристранната среща, че между Пекин и Вашингтон има сериозни разминавания за дневния ред на планираната среща.
Китайските другари настояват на нея да има само предварително подготвени изявления, докато Тръмп иска да има и дискусии – например за ядрените арсенали, които Пекин иска да увеличи заради паритета с конкуренцията. На Тръмп поддръжката на този вид оръжие на сдържането му се вижда твърде скъпо.
Царят мълчи, както загадъчно обичайно умее иначе да мълчи китайският сфинкс по стара императорска традиция. Следва заветите на Конфуций, а не съвета на германския философ мъдрец Шопенхаеур (1788 -1860, на рисунката по-долу). Той препоръчва мълчанието като голяма добродетел, за да не узнаят плановете ви онези, които към днешна дата може да са ви приятели, но утре могат и да се окажат на враждебни позиции и да използват познаването на вашите мисли срещу вас.
“Забавното” е, че Доналд пак се изявява като говорител на мълчащия Владимир, заявяви, че ще си говори с него за “денуклериазация” без да е ясно изобщо какво е мнението по въпроса на руzкия еквивалент на китайския сфинкс.
Намирисва на поредната сфинскщина от страна на имитаторите на “тримата големи” от края на Втората световна война и тяхната подялба на света. Едва ли ще се се споразумеят за нещо подобно, но ще се опитат да си вдигнат цента у дома-не че диктаторите Си и Владимир разчитат на подръжката на контролираните от режимите им народни маси, но все пак…
НА КОЛАЖА: Си, Доналд и Владимир, изобразени като “тримата големи” Чърчил, Рузвелт и Сталин в Ялта
На Си му предстои да укрепи позициите си още повече на предстоящия 21 конгрес на партията през втората половина на 2027 г., за което вече се готви с голяма чистка на висши военни кадри.
На царя му предстои да намери изход от украинския капан, в който сам се вкара.
На господаря на Белия дом му предстои да си изиграе козовете, разчитайки вече не на партията си със загубено влияние в законодателството, а на ветото си върху инициативи на победилата го опозиция, която има по-малко възможност да му пречи на грандоманията по отношение на външната политика.
Имаше весела съветска песничка за тримата танкисти, трима весели другари.
Тези се опитват да изпеят нещо подобно заедно, но никакви тинктанкове (Think tanks т.е. мозъчни тръстове) не могат да налеят мозък, здрав разум в нездравата идея за прекрояване на сферите на влияние между тях в ситуация, която по нищо не напомня онази след Втората световна война, когато съветските танкове прегазиха свободата на половин Европа, американските се опитаха да ги контрират и само взаимното възпиране чрез ядреното оръжие подсигури крехкият мир между двете антагонистични обществени системи.
Що се отнася до танковете, китайките комунисти ги използваха да смажат вътрешната съпротива срещу своята диктатура, след което се “предадоха” идеологически на пазарната икономика толкова успешно (на базата на поставения под жесток контрол робски труд на стотици милиони сънародници), за да завладеят ако не света, то световните пазари. Засега.