Украинският президент Зеленски избра да посети Дания докато погледите на света бяха насочени към посредничеството на САЩ в Абу Даби на преговорите между агресорите и жертвите във войната в Украйна.
Стана ясно, че в Дания има нещо, което не гнило (да ме прощава Шекспир). Позитивно е напълно, включително от гледна точка на българския интерес за повече сигурност в Черно море, тъй като Дания разработва заедно с Украйна система за ескортиране на кораби от дронове, които да противодействат на руски атаки.
С други думи, Дания и Украйна ще бранят (и) нас.
Към информацията по темата, подписана в емисията на БТА от редактора Елена Инджева, добавям и малко контекст от изявата на Зеленски пред датските законодатели. Той е първият чужд лидер, на когото е оказана честта да говори пред датския парламент. Като ответен жест каза, че за всеки украинец е чест да бъде приятел на Дания, на която винаги може да се довери.
НА СНИМКАТА: Украинският президент Володимир Зеленски и датската премиерка Мете Фредериксен. 10 ноември 2026 г. (Mads Claus Rasmussen/Ritzau Scanpix via AP)
Понеже (почти) се пошегувах с акцента си върху редакторския принос на дъщеря ми Елена (на снимката в студиото на Нова телевизия като гостуващ коментатор, студентка по политология), ще продължа с две шеги на Зеленски. С тях той напълно се вписва в упражняването на висшия пилотаж на ораторското майсторство по западен образец, което допуска и дори изисква проява на чувство за хумор.
По повод претенциите на САЩ към Гренландия украинският президент успя да разсмее уважаемата аудитория с репликата, че “този, който поиска Гренландия, вероятно е искал да се почувства малко повече датчанин”. Може само да се съжалява, че нямаме обща граница- защото Дания има доста по-добри съседи, добави след това.
Не е самоцел да спомена шегите на Зеленски-особено по адрес на Тръмп. Украинският президент устоява на изкушението да отвърне подобаващо (грубо) на грубостите на американеца, но намира начин да му се присмее без да прекрачва границата, при което би скъсал тънката нишка на отношенията си с докачливия нарцис.
Така реагира и след прословутото твърдение на Тръмп в Белия дом, че Зеленски нямал карти. Вместо да каже сега нещо за “картите” на Тръмп, които буквално бяха надцакани на междинните избори в САЩ, Зеленски още тогава предпочете да му отговори по отношение на упрека, че не е благодарил достатъчно. В резултат при първа възможност Зеленски произнесе “благодаря на Тръмп” точкова натрапчиво често в рамките на няколко изречения (и с напълно сериозно изражение на лицето), че за всички стана ясно подигравателният смисъл на неговите извънредни благодарности.
Дали самият Тръмп е разбрал (вече, че си има работа с превъзхождащ го фехтовач на арената, на която му се присмива майсторски)? Във всички случай светът разбра, какво целеше Зеленски.
Дума няма, че Тръмп цени не думите, а хвалебствията. Това стана причина всички чужди лидери (особено добър в това изкуство на ръба на иронията е шефът на НАТО Марк Рюте), които се срещат с него и искат нещо от него да го ласкаят толкова демонстративно, че само “незрящите” не успяват да съзират в това двусмислието на ситуацията.
Импулсивността ми се вплете без да беше замислена предварително в този текст. Така че за финал ще добавя нещо и за другата му дъщеря от “последната реколта.
Нина Инджева. Без думи.
За горе фотографираното като автентично бащинско творчество удостоверявам с подписа си и със следната снимка с вчерашна дата, т.е. 11 ноември 2026 г. В личния си блог мога да си позволя и малко лична сантименталност, нали!
