Изображения

Опитвам се да не тичам след вятъра (на промяната) и да спазвам дистанция от инерцията на коментирането на свършените факти във връзка с изборите от 19 април. Но по това нанадолнище трудно се удрят спирачки.

При толкова ясен победител, който все така поддържа удобната неяснота около себе си, фокусът на този етап се измества върху онова, което доста ясно имат да (ни) кажат победените (с много, но за колко-предстои да видим). 

Започвам с подредбата отзад напред. 

Ето каква лъжа, базирана на истината, че нашият народ не го иска, изтърси най-лъжливият от години наред политик, който ни заплашваше, че щял да ни управлява сам със своите есесовци. Съвсем доскоро си присвояваше същия този народ. Наричаше го натрапчиво “моя народ”. Вече е “нашия” за него. Прави опит да се подмаже в ролята на най-жалкия лидер на партийка в новия парламент.

“На тези избори нашият народ каза, че не иска „Възраждане” да го управлява, но иска да е в парламента. На партията е създаден образ на крайна, радикална и агресивна формация. Това няма нищо общо с истината, но такава е пропагандата”, казва днес вълкът в овча кожа, който използва(ше) нацисткия термин “подчовеци” за своите опоненти, все “майкопродавци, според него. Плашеше с концлагер (взимайки пример негови симпатизанти ми се заканват по този начин по улиците на София). Налиташе да затваря усти (като моята) при представянето на книги. Атакуваше с огън, камъни и чукове сградата на Европейската комисия в центъра на столицата ни и т.н.

 

 

 

 

 

Всичко това и още много, с което той се открои начело на най-агресивната простащина в българското публично пространство, се опитва сега да припише безименно на “пропагандата”. Всъщност именно той бълваше такава от екраните на най-големите телевизии ( включително и от “Евроком”, където негова пропаганда беше абонирана на седмична, ако не на всекидневна основа), за да се възползва от либералния шанс (толеранс) да злослови срещу същата тази демокрация, която не само го търпи, но и го приравнява към останалите политици въпреки екстремизма му.

Пропагандата на Пеевски е не по-малко жалка. В изборния следобед на 19 април, когато му е станало ясно, че се проваля свински (в сравнение с очакванията си), виртуалните му слуги внезапно спряха да публикуват резултати от екзитполове. Картинката им замръзна – крайно необичайно за тяхната претенция да изпреварват всички в осведомяването.

 

 

От онзи момент и досега, вече трети ден, те неизменно показват фалшива подредба, според която шефът им е трети в класацията, въпреки видимо ( дори от тяхната илюстрация) по-ниския му резултат от третите в парламентарното състезание.

 

Такова медийно падение с подобно прасешко внушение не е имало у нас през десетилетията на медийна (относителна) свобода, която СССР ни подари още след Гласноста на Горбачов. 

Всичко, което можа да съчини като реакция принизеният вече до маргинален парламентарен играч Пеевски се свежда ( засега) до ръмжене ( за да не кажа грухтене) срещу МВР. Издаде се по този начин, че изнесените данни от страна на ведомството за неговото лидерство в купуването на гласове отговарят на болезнената за него истина.

Вторият в класацията на тази полицейска статистика за престъпното подкупване на гласоподаватели си прави оглушки за оглушителния шамар. Разсмива публиката с обещание да не прави (повече) безпринципни коалиции, в които никой не го кани. 

 

 

 

А общото между двамата ( плюс онези, чиито парламентарни имунитети бранеха от прокуратурата), които уж не били тандем, е в усещащото се в нажежения във въздуха страх от очаквания за развръзка на края на техния монопол в контрола над прокуратурата. “Ами сега ?”, се чете в погледа им.

Изпадналият от парламента конкурент на фашизоидите по склонност към просташки скандали в Народното събрание собственик на Няма такъв народ (в новия парламент) се опитва да предизвика съчувствие, че е изоставен. Било хубаво, че сега (вече) може да преброи приятелите си. Само дето не казва, дали на пръстите на едната ръка. Откритието, колко много лицемери е привлякъл преди, е отрезвяващо предупреждение към други подобни кандидати за месианско лидерство.

Понеже не ритам (от)паднали от системната политика, като БСП, предлагам само физиономиите им. Без коментар.

 

Хуморът, който струи от горните примери, е чер(в)ен. Смешките ги произвеждат цитираните смешници без да искат. Но явно интуитивно разбират колко добре е да се посмеем заедно, вместо да плачат за загубата си. Благодарим за шоуто!

Още Зигмунд Фройд е анализирал значението на хумора. Негови следовници са изчислили, че в компания човек е склонен да се смее 30 пъти повече, отколкото, когато е сам. Едно дете се смее осем пъти повече в компанията на други деца, когато гледа филмче. Не е странно, че и нашите смешници ни разсмиват сега колективно.

Победените ги съдят по думите им, които предизвикват смях с тяхната лъжлива неадекватност.

Няма да подмина ППДБ, макар те на практика да не предлагат смешки на този етап. Допускат неопровергани от тях слухове за напрежение в коалицията им. Оставят други да изговорят факта, че няма да им се налага да се сглобяват с Радев,т.е. няма да се самоубиват ритуално като спасители на мнозинството в парламента, което е повод за облекчение в техните редици. А дали слуховете за предстоящото им разцепление в парламента, което вече не ги застрашава със самоунищожение ( както в предизборна обстановка) ще се материализират?

Конкуренцията, да се надяваме, ще се окаже продуктивна и в политиката, както е в икономиката. Задачата, която имат да решават сега ПП и ДБ (освободени от ужаса на принудителното сглобяване с Радев), е как да спечелят президентските избори. Ако не успеят, ще се върне времето, когато путинистите Първанов и Станишев ръководеха България заедно, макар и с напрежение помежду им.  

Въпреки тях докуцукахме до спасителна за европейската ни демокрация обвързаност със Запада в НАТО, ЕС, Шенген и Еврозоната. Това променя позитивно (все пак) контекста на аналогията с много по-големия риск, който имаше това да не ни се получи при предишната рашизоидна вълна в българската политика.

Докуцукахме мъчително до съюз със Запада, не за да станем лесно и отново патерица на Изтока. Някои тук може да се продават, но срещу тях стоят българите, които нямат намерение да се предават.

Твърдя, че тази твърдост може само да се втвърди пред заплахата от твърда промосковска ръка в България. 

 

Валят новините за продължаващото и все по-ускорено пробуждане на света по отношение на това какво представлява режимът в Москва.

Американски сенатори предлагат Русия да бъде обявена за спонсор на тероризма.

Румъния обсъжда да посочи Русия за вражеска държава в националната си стратегия по въпросите на националната сигурност ( опит, какъвто България направи чрез проект за доклад на министерството на отбраната в края на лятото на 2014 година, но намерението на служебния министър Шаламанов беше смачкано в зародиш ) .

Европейският съюз се включва с открояването на Кремъл като водещ разпространител на дезинформация във връзка с китайския грип ( в крак с другарите от Китай, разбира се ).

Всичко това се случва в рамките на дни с разлика от часове между събитията.

У нас тази писта е заета единствено от медийни прислужници на властта с цел да обгрижат представата за нея като за част от западния свят пред лицето на същия този Запад и в опит да бъдат подмамени за пореден път българските прозападни избиратели за обезсмъртяване на Б.Б. чрез евентуална нова негова победа на следващите парламентарни избори макар и вероятно на цената на трети пореден недовършен премиерски мандат.

В същото време самата власт, олицетворявана от властника Б.Б., мълчи. Той разкопава България заради руския газопровод “Банкянски поток”и дори се хвали със съучастието си в това начинание, замислено на антиукраинска основа в Кремъл. Обосновава се с очакването си да спечели(м) от руския подкуп на стойност милиард от транзит на газ в обозримото бъдеще за сметка на планираното в Москва украинско нещастие.

В удобни на властта говорилни, които имитират плурализъм на мненията, възползвайки се от безпринципната готовност на желаещите да бъдат показани по точно този телевизор като опоненти, заразени с вируса на съглашателството ( като “Панорама “ на БНТ ) , Б.Б. се заканва да довърши проекта АЕЦ “Блеене”, от който театрално уж се беше отказал преди 8 години и дори се хвалеше известно време с тази своя нетипична смелост пред руската мечка.

Но в какво ли отношение не сме изостанали от напредналите, та да придиряме за изоставането на нашата страна и от тази световна тенденция! С такива бавно развиващи се “състезатели”, не можем да очакваме друг резултат в глобалния шампионат по национално благоденствие.