Денят ми започна с малка лична изненада. От сайта “Площад Славейков” научих, че има петиция на граждани, които предлагат имена на общественици и анализатори , които да бъдат канени в трите водещи по аудитория телевизии у нас.
Петицията съдържа списък с имена, обосновани вероятно с измерване на популярността според последователите във Фейсбук.
“Вероятно”, тъй като самият аз не следя класации и реакции в тази иначе популярна платформа, където администратор препубликува всекидневните ми текстове от ivo.bg. Избрал съм да не си раздвоявам вниманието като обръщам внимание на ставащото във Фейсбук и да се съсредоточа върху онова, което имам да споделя в личния си блог, колкото и той (вероятно) да не може да се мери по количествени параметри с големите ( колкото “големите телевизии”?) социални медии.
На критиците (къртиците), които ще видят в предлаганите в петицията имена все хора с либерални и проевропейски позиции, бързам да отговоря: право седят, но криво съдят. Защото именно големите отсъстващи от “големите телевизии” са най-вече либералните и открито подкрепящи европейския избор на България, а не мимикриращо декларативно присъстващите в студиата представители на “граждани за европейско развитие” с резервирани места в едни и същи телевизионни трибуни.
Иво Инджев – 60 000 последователи — журналист, публицист, общественик
Aлександър Стоянов – 49 000 последователи — историк, общественик
Татяна Кристи – 42 000 последователи – журналист, правозащитник, политически анализатор, общественик
Радослав Бимбалов – 38 000 последователи — писател, публицист, общественик
Илиян Василев – 36 000 последователи, политически анализатор, енергиен експерт, бивш дипломат, общественик
Емил Джасим – 35 000 последователи — историк, преподавател, общественик
Арман Бабикян – 29 000 последователи- политически анализатор, пиар експерт
Евгени Кънев – 25 000 последователи, доктор по икономика, общественик
Проф. Калин Янакиев – културолог, философ, богослов, преподавател, общественик
Проф. Евгений Дайнов – политолог, преподавател, общественик
Георги Лозанов – медиен експерт, журналист, културолог
Весислава Танчева политически анализатор, пиар експерт
Димитър Стоянов – разследващ журналист
Стефан Дечев – историк, публицист, преподавател
Руслан Трад – политически анализатор, експерт по международни теми свързани със сигурността и регионални конфликти
Мими Шишкова – юрист, блогър, общественик
От опит знам, че гражданските мнения слабо влияят на факторите, които взимат решенията на кого да дават думата в т.н. големи медии. Особено ярко потвърждение в личен план за мен беше фактът, че нито една от “големите” телевизии не “забеляза” моята 70 годишнина и издадената по този повод моя книга “Остродумия”, независимо от появата й на най-видно място на витрините на столични книжарници.
Един по-пресен пример за медийните предпочитания на “големите телевизии”: днес за пореден път се запитах на какво основание политик, като Александър Сиди от маргинализираната до степен да не се доближава до парламентарната бариера ВМРО, отново, отново и отново цъфти в компания на политолози и социолози в “голям телевизор”. Но след като в Нова телевизия могат да курдисат в подобна роля др. Мажд Алгафари да ругае “еврейските келеши” по случая с антисемитския скандал в Банско, защо ли се учудвам изобщо що за “кадрова банка” на абонирани за участия “познавачи” на всичко ползват за съмнителни дивиденти от нея във въпросните телевизии!
Бил съм и друг път открояван от граждани на престижна, направо водеща позиция по влияние. Например в допитване от 2003 г., публикувано във в. “Новинар”.
Но какво от това, общественото мнение не попречи на работодателите ми в БТВ да се разделят с облекчение с мен като водещ на предаването “В десетката” три години по-късно въпреки същата, а вероятно и по-голяма популярност на персоната ми.
Сюжетът с БТВ беше повторение на случая с БНТ, когато водех там предаването “ОЩЕ” в края на 1992 и началото на 1993 г. За кратко време то набра голяма популярност, преди да напусна (ех, все помагам на властите с пустата си “докачливост”) в знак на солидарност с прогонения тогавашен директор на телевизията Асен Агов.
Не казвам, че няма смисъл от обществени инициативи със “забележки” спрямо обществено значимите медии. Само обръщам внимание на факта, че и в това отношение държачите на държавния кокал се държат с иначе ухажвания в предизборните кампания народ като с тъп подчинен.
Обръщат се към него на практика с “Тър(п)и народе”!
Това нахалство е разпознаваемо от будните българи, чийто инстинкти и рефлекси не могат да бъдат приспани от прозрачните манипулации на подчинените на поредното статукво медии.
Впрочем, пишете ми точка в актива ми на познаващ, след като “познах”, че днес ГЕРБ няма да издигнат партиен кандидат за президентските избори. Не че беше трудно да се прецени колко абсурдна е играта на вътрешнопартиен плурализъм в една партия за заблуда на врага (споменатия вече народ), в която собственикът на тази корпорация ултимативно дава броени дни на подчинените си крепостни граждани (“за европейско развитие”) да си помислят дали искат да се противопоставят на изразеното от него категорично мнение. О, чудо, “оказа” се, че не желаят да му противоречат!
С горното съвсем не си “прося” телевизионни участия. Самоцелната суета не ми е присъща. Който трябва да знае наистина знае, че отказвам да съм пълнеж в схеми за прокарване на “водещата линия на партията” чрез имитация на плурализъм. По-добре да ме няма в техния сандвич за консумация от наивници, отколкото да правя компромиси заради появата в нетърпима за мен среда (по средата на “сандвича”). И се оказва, че това се забелязва-поне от гражданите, чието мнение явно се родее с моето, поне що се отнася до т.н. популярност, на която медийните регулатори на коментаторския корпус в България изглежда не могат да попречат напълно.
Лаенето на кучетата може да не притеснява кервана, но не е лошо да се знае, че не става дума за глас в пустиня.
Междувременно по Нова телевизия излъчиха документален филм за крайнодясната Алтернатива за Германия, в който показаха любим на партията пропагандатор, провокиращ противници на партията на публични места. Последователите на най-популярното медийно острие на АзГ са малко над 30 хиляди, според този репортаж. Интересно сравнение с данните, посочени в анкетата по-горе, нали.