// Не откривам Америка, но и не ми се закрива България

В БЕСЕДКАТА

Не откривам Америка, но и не ми се закрива България

Помня новините по “Хоризонт” от края на миналия век, в които ( абсолютно сериозно говоря, призовавам живите свидетели за свидетели) ни съобщаваха, че “корабът с бананите наближава Бургас”. Беше събитие от порядъка на правилото на Павлов за кучето, светналата крушка и потичането на лигите при образа на вкусното ядене . Само че експериментът се провеждаше с участието ( за сметка) на милиони хора. Мисълта, че корабът с бананите наближава територията ( акваторията) на НРБ, ни причиняваше лигаво щастие – позволено, организирано дори от грижливата соцдържава за Нова година.

И други маймунджилъци се случваха по онова време в навечерието на новата година. Като заграждането на части от центъра на София. Някои от тях, насред бул. ”Стамболийски” ( на гърба на днешния “Шератон”), биваха кичозно натруфени като кошари – дори овце бяха пуснали да щъкат, честен кръст! Насред тази държавно режисирана идилия се появяваха павилиони с възможности за почерпка на гражданството от страна на предрешеното селячество ( т.е. “търговски работници”, които продаваха в пластмасови чашки вино).

Няма да повярвате, но за този маскарад си припомних по аналогия с друг кораб, чието плаване следим в навечерието на Нова година. Казва се “Сейнт Джеймс”, собственост е на британска компания и няма нищо общо с бананите, а има отношение към една неустановена като статут територия, наречена Сомалия. Тя дори не може да бъде определена като “бананова република”. На борда на отвлечения от пиратите танкер има заложници, петима от които са наши сънародници.

Признавам, че е шантав този сюжет с аналогията между корабите, чийто маршрут българите проследяваха тогава и следят днес. Но той дава повод за някои разсъждения.

Приключихме с абсурдите на вечния дефицит , които раждаха масовата, почти узаконена корупция в условията на примитивните парично- стокови отношения от епохата на НРБ. Те се сринаха. Опънахме платната на свободата и излязохме в откритото море на световната конкуренция. А там дебнат международни финансови акули, азиатски икономически тигри, руски мечки и дори ( в уж тихото ни пристанище) тракат лакомо с челюсти родни “крокодили” – магистрални бандити.

На въпроса за избора между гарантираните веднъж годишно банани и ползите от плаването в открито море, където човек може да стане заложник на свободния си избор, няма универсален отговор. Всеки решава за себе си. Каквато и да е житейската принуда, а тя често поставя тежки дилеми, все пак днес българинът може да се възползва от свободата да има последната дума много повече от преди.

Въпреки пиратските набези срещу нашата свобода през 2009 -та, които ни караха да се чувстваме заложници на враждебни за мнозина от нас интереси, да си пожелаем в последния ден на отиващата си година следното: да се преборим с банановия си комплекс. Носталгията по клетката, в която ни подхвърляха банани, приляга само на …няма да го кажа, досещате се на какво ни направиха.

А че плаването в открито море крие рискове- спор няма. Не откривам Америка. Но не ми се ще и да закривам България.

Share on Facebook

Discussion

23 comments for “Не откривам Америка, но и не ми се закрива България”

  1. Благодаря Иво за всичко което прочетох от теб тази година. Добре ги казваш нещата и обичам твоята игра с думите. Колкото до това дали ще успеем да се преборим с банановия си комплекс, аз не вярвам че живите сега българи ще успеят. Поколения трябва да се сменят. Моисей е водил евреите докато последният роден в робство умре преди да ги засели. Колко ли време пък ще трябва да преодолеем и робската си психика? И къде ли трябва да отидем?
    Честита нова година. Бъди ни жив и здарв и чакам да чета още много от теб.
    Успех

    Posted by Atanas | декември 30, 2009, 03:10
  2. Св. Йоан Златоуст: “Има богати, които похищават чуждото, а има богати, които дават от своето на бедните. Едните събират, а другите – раздават; едните сеят в земята, а другите разорават небето. Колкото небето е по-прекрасно от земята, толкова имането на едните е по-лошо от истинското богатство на другите. Защото едните се ползват от любовта на мнозина, а другите от всички се осъждат”. Ех, Иво, не е думата тука за бананите, май! За какво ли?

    Posted by йоан | декември 30, 2009, 08:32
  3. Right,
    we have been in a CAGE.
    Yes, they have thrown us bannana ONES A YEAR.
    But NOT ALL OF US WERE MONKEYS.
    NOT ALL Of US.

    Posted by SPAS | декември 30, 2009, 09:33
  4. Уважаеми г-н Инджев,

    Тази статия ми се иска да излезе в книжното издание на списание ИДЕИ, бр. 2-ри, който ще излезе в края на януари 2010 г. Вие великодушно ми позволихте по принцип правото да избирам статии за списанието от Вашия блог, но все пак да попитам в конкретния случай.

    Желая Ви щастливо посрещане на Новата година, здраве, радост, душевна благодат и успехи през 2010 година!

    Posted by Ангел Грънчаров | декември 30, 2009, 09:41
  5. Хубаво, точно и затрогващо Новогодишно повелание, направо звучи като Кавказка наздравица. Никак не е страшно в открито море, стига да си наясно с навигацията. А не е сложно да си добър навигатор, светът е много по-отворен сега.

    На Вас, г-н Инджев, си позволявам да пожелая една 2010 на професионално щастие и удовлетвореност, за да можем ние, българите, повече да се възползваме от удивителните Ви талант и енергия.

    Posted by Georgi Georgiev | декември 30, 2009, 10:33
  6. За съжаление,повечето от нас българите,предпочитаме да сме като бройлерите-да ни пускат в хранилката определен брой зрънца,малко но редовно и поравно,вместо да излезем на хармана да си намираме и кълвем житце.Вярно е,че навън дебнат соколи,невестулки а и не винаги се намират зрънца,но който е ял месце или дори яйце от “кокошка със свободна професия”пусната на воля,знае за какво става дума.

    Posted by РЕВиЗОР | декември 30, 2009, 10:36
  7. Към Ангел Грънчаров

    Благодаря Ви, за мен е чест- а и не съм “разрешавал”, още по-малко “великодушно”- просто смятам, че след като не съм налагал никакви ограничения за публикуване, би било доста странно да се правя на “интересен” за Вашето списание!
    Поздрави и успешна 2010-та!

    Posted by Иво Инджев | декември 30, 2009, 10:46
  8. Скъпи Иво,
    Благодаря на съдбата, че те има теб и твоя блог! Пожелавам на теб и семейството ти за Новата Година много щастие здраве и успехи! Ти си един от малкото повели упорита, ежедневна борба за запазване на човешкото у нас през дългото плаване в бурното море на прехода. И то много силна борба с мощното опръжие на талантливото ти перо. Дано успеем, та когато Всевишният реши, че е време да ни посочи “мястото за новото ни заселване”, то не се окаже отново някое “Маймундере”, подобно на клетката НРБ!
    Поздрави и пожелания за щастие през Новата година на всички от блога на Иво Инджев!

    Posted by GB | декември 30, 2009, 11:12
  9. На времето българина си е мечтал за банани и те са идвали.Не е имал потреба от Свобода,бананите са запълвали нишата от потебности.Днес от това кое се харчи,дава представа за потребностите на българина.Намира се в Демократична Европа-а не може да си озгради демократична дъравност в България,стреми се към Европа а милее за Азиатска Русия…..параноя ли се казваше раздвоението на личността ? Или демократиченен “пубертет” ?

    Posted by Костовист | декември 30, 2009, 11:21
  10. Благодаря за отговора! Много ме радва, е тъкмо така ми отговаряте; то е твърде показателно и говори за нравствения мащаб на личността Ви; което е същинска рядкост в наши условия; поканих доста хора да сътрудничат на списанието, някои “великодушно благоволиха” да кажат “да”, считайки, че с това особата им ми оказва велика чест и милост; после, разбира се, се престориха на ударени – по добър нашенски обичай! В този смисъл Вашият отговор показва, е органически Ви е чужда психологията на нравствения пигмей, която, за жалост, е преобладаваща особено сред нашия т.н. “елит” (включително и “интелектуалния”)…

    Posted by Ангел Грънчаров | декември 30, 2009, 11:32
  11. Г-н Инджев,
    Много здраве,шастие и късмет на всички във вашето семейството през Новата 2010
    Година!

    Сега искам само да добавя,че вашият “приятел”ловецът ви изпревари и подписа закриването на България на 13 Юли 2008 Година.
    http://ec.europa.eu/external_relations/euromed/index_en.htm
    http://www.americanthinker.com/2009/12/dooming_europe.html
    Ако не одобрявате тази позиция,моля
    не помествайте линка.

    Posted by КА | декември 30, 2009, 11:56
  12. ” И други маймунджилъци се случваха по онова време в навечерието на новата година.” – от живите свидетели съм на това за което припомня Иво Инджев. Но имам по-различни спомени от неговите.
    На преградения тогава бул. Стамболийски, в частта му между днешната централа на ДПС и пл. Възраждане, беше направен опит да се подражава на разпространените в цяла Западна Европа коледни пазари. Кошарите, които разположиха на платното, бяха сковани от дърво, наподобяваха донякъде библейските ясли, бяха застлани с истинска слама (на Шан-з-Елизе, французите веднъж бяха пренесли цяло житно поле) и за автентичност бяха “оборудвани” и с няколко овце, които обаче бяха откраднати още на третия ден. Обстановката и носиите напомняха за коледарските обичаи.
    Останалите павилиони също бяха дървени и изглеждаха като малки хижички, точно както това е на Запад. Продаваха се лакомства и скара,греяни напитки, имаше дори и безплатно вино точено от бъчви.
    Със сигурност тогава съм бил свидетел на показно мероприятие, достатъчно скъпо, за да не се повтори никога повече, но не и на “маймунджулъци”. Тези мои спомени, от празнуването на Коледа, не искам обаче да свързвам с носталгия по миналото. Ако се чувства такава, то тя е по младостта ми.
    И понеже в предновогодишната нощ нямам желание да коментирам поредния политически “зулум”, ще продължа с друг един пример от миналото.- Пусканите за Нова година портокали, които поради факта, че се караха от съседна Гърция, не бяха толкова дефицитни.
    Тяхното излизане на пазара никога не е било новина, но въпреки това беше очаквано с нетърпение от децата, които бяха приели за естествено,че не може всичко, по всяко време, и без повод да имаш.
    Появяването на портокалите тогава не се свързваше с цената им – бяха достатъчно евтини, а с празничното настроение.
    Кой е този дефицит днес, който може да поражда не само негативни настроения? Имаме пълната свобода (и така трябва да бъде) на консуматори, но като такива се отучихме да търсим емоцията. Задоволяваме се по принцип, според средствата ни а не според очакванията ни.
    И за съжаление така е и на пазара на политиката където на последните избори се снабдихме с това, което ни се струваше изгодна промоция, но не и с това, от което действително имахме нужда, защото ни се струваше скъпо да плащаме само за една надежда.

    Posted by Борис Танушев | декември 30, 2009, 12:08
  13. Navigare necesse est.
    Свободните хора винаги ще търсят и ще намират нови брегове. Пътища много. Морето и Свободата са безкрайни и дават безброй възможности. Нужни са само Вяра, Надежда и Любов. Да е живот и здраве, пък останалото ще го постигнем.
    Попътен вятър на всички и бой по пиратите.

    Posted by Морски | декември 30, 2009, 12:40
  14. Иво,и на мен не ми се ще да закривам България даже и на внуците си съм обещал че ще се боря за освобождението на България от Българо-Съветската власт на Комунистическо-Мутринската република в Българската Държава.Надявам се хората в България да не допуснат разиграването на последнаят КГБ-ДС сценарии за връщането на България в Руска орбита, защото тогава техните партизани от организираната престъпност и корупция наистина ще закрият България.Капана в които ни вкараха и с нашато наивно съгласие няма изход има само червена стена до коята Иво се е изправил и ни чака, за да започнем заедно много мирно и много културно да я съборим в името на собствената ни Свобода и Достоинство и в името на България и нашият Европейски съюз.

    Posted by Българския орел | декември 30, 2009, 14:00
  15. Сега имаме и банани и портокали. Е, и ? По-добре ли сме? И какъв е смисълът да ставаме все по-зле? Само за да хрантутим нашите новоизлюпени чорбаджии – слуги на чужди господари и самите чужди господари? Дали са от КГБ,ФБР,МИ-5, МОСАД или марсианци няма абсолютно никакво значение.Ние ще си ходим гладни и болни, докато не се хванем за сопите.Само тогава ще се оправят нещата и то без да има нужда от никакъв преход, Европейски съюзи и тем подобни машинации за смъкване по десет кожи от хората, ама този път с кадифени ръкавици.
    Умна и разумна Нова 2010 година!

    Posted by Val | декември 30, 2009, 15:44
  16. До г-н Танушев: Не че е много важно, но в името на точността и истината ще те коригирам относно портокалите по Нова Година. Не забравяй , че тогава /пък и сега / имаше две Български провинции. Едната провинция се наричаше София, а другата провинция се наричаше Провинция. Твоите спомени явно са от провинция София. Понеже имам късмета да съм израстнал във втората, направо ти казвам: и преди и по, и след Нова година портокалите си бяха дефицит. Да си пожелаем да няма дефицит на здраве, късмет и благоденствие.

    Posted by НикиБ | декември 30, 2009, 16:48
  17. Потвърждавам написаното от НикиБ. В началото на 80-те, учех в София и за Нова година, купувах колкото мога портокали и банани, за да зарадвам близките си от Провинцията за празниците. Бананите освен, че бяха дефицитни в родния ми град (на 300 км от София, и само на 100 км от пристанището) бяха и по-скъпи. Разлика от 70 ст. тогава си беше забележителна. От тогава са и спомените ми за първия цветен телевизор, за който ходех да ме преброят в 4-5 часа сутринта пред ЦУМ. И пак беше около Нова година. Но това са мили спомени само защото са свързани с младостта. Ако можех само това щях да си върна и може би и надеждата.

    ЗДРАВА И МНОГО УСПЕШНА 2010 ГОДИНА!

    Posted by М.Е. | декември 30, 2009, 17:32
  18. :))..Аз пък ще съм крив, неновогодишен..(ще пиша фонетично):
    Моята България я закриха май, аз също съм закрит. (Всичко ми закриха просто и се преместих тук..) И понеже вече съм в Бе-гето, и искам (като повечето), много да съм си щастлив, си пожелавам още:
    – да се адаптирам някак- да не се кривя като “очакващо банани”, когато чуя чалга;
    – да не се изблещвам, като говори елитен комунист, да си мълча…
    – да не ме е гнус от мутри, олигарси или юпита, поклонници на ген-секове, царе и президенти…
    – да почна да харесвам бе-гейски “инвеститори” и “бизнесмени” без оглед на тяхната култура и образование. Ми да- то и в Африка им е било трудно когато са въвеждали разни писмености и порядки?!…
    – да простя вече и на Христос, и на Мохамед, че предпочитат да са покрай Бога, а нас са ни зарязали…
    ..Изобщо- да съм горд бе-геец, бъдещ член на Еврозоната!..:))
    А вас си ви обичам!..И Иво- човекът, който ни събира тук! Желая ви късмет и щастие, приятели!

    Posted by Костадин Бургаски | декември 30, 2009, 17:54
  19. […] не много далечното ни минало. Иво Инджев ме подсети за корабите с бананите и новогодишно поникналите кръчмет…, в които можехме да пийнем пелин в пластмасови чаши и […]

    Posted by Да закрием миналото на България | декември 30, 2009, 18:49
  20. Уважаеми г-н Инджев позволете ми да ви пожелая весело посрещане на Новата 2010 година. Пропуснах за Коледа да Ви поздравя, за което съжалявам. Пожелавам на Вас и всички, които четат и коментират в това пространство здраве и успех. А на Вас ДЕРЗАЙТЕ и през следващата 2010г. Вие сте нашия коректив за всичко, което става в политиката по света и у нас.

    Posted by милена драгнева | декември 30, 2009, 19:37
  21. Bulgaria trjabva da se zakrie,tja e naj-golemija vrag na Bulgarskija narod. Polza ot neja imat samo komunistite i banditite

    Posted by svetkavica | декември 31, 2009, 03:04
  22. Veseli praznici,zdrave i kasmet na vsi4ki svobodni po duh grajdani!!!

    Posted by Dimitar Simeonov | декември 31, 2009, 07:04
  23. НА V”VAL” : X 10!!!!!

    Posted by TValkov | декември 31, 2009, 19:22

Post a comment

Иво Инджев още във

Архив