// Президенското слово под мотото: търпението (ви) прави силата(ми)

В БЕСЕДКАТА

Президенското слово под мотото: търпението (ви) прави силата(ми)

Разгадахте ли шифъра на президента от последното му новогодишно телевизионно приказване? Ето ви един ключ: зад благодарностите му за проявеното към него разбиране ( подразбира се – търпение и търпимост) се крие облекчението, че се измъква щастливо и без проблеми.

Това с особена сила се отнася до медиите. Нищо не можа да ги накара през изминалите 10 години да смутят безгрижната всепозволеност на държавния ни глава, който въпреки това в залеза на своето управление започна да се оплаква интензивно колко бил очернян- дори се закани да събере в книга хулите срещу себе си. А истината е, че в нито едно издание извън т.н. сензационна преса, в нито една телевизия не се появи нито едно истинско предизвикателство спрямо недосегаемия медийно президент. За сравнение ще напомня, че Норвежката обществена телевизия, най-влиятелната сред телевизионните канали в богатата скандинавска държава, определяна редовно като световен лидер в световните класации за демократичност, изпрати телевизионен екип, който засне и показа на своята аудитория жилищната сграда с двата мезонета, за които през есента на 2006 г. изтече анонимна информация в интернет, че са подарени на сем. Първанови от оръжейния търговец Петър Манджуков, спонсор на предизборната кампания на Първанов.

Оказва се, че в далечна Норвегия думата на един български журналист е достатъчно основание в задочния и неравен дуел „дума срещу дума” с българския президент, за да изслушат и дадат думата на журналиста. Докато тук никоя телевизия не се осмели да използва най-силното си „оръжие”: камерите си. След скандала с оповестяването на вероятността Първанови да са придобили незаконно две жилища в луксозен столичен квартал, вътрешният министър Румен Петков го издава без да си дава сметка за това: изпратил е полицейска охрана на въпросния адрес, където очевидно е имало тайна, която трябва да бъде опазена от евентуалното, но несъстояло се любопитство на медиите. Това е видяно от живеещите там, както мнозина от тях са виждали също съпругата на президента Зорка Първанова да надзирава довършителните работи на въпросните два мезонета. Снимка на полицейската патрулка пред входа може да се види в книгата „Президент РъБъ”, продадена в рекордните за България повече от 10 000 екземпляра. Но на нито една медия не хрумна да продължи оттам, откъдето един самотен журналист слага многоточието. И това е само една от „подробностите”, които показват, защо и на кого е толкова благодарен за търпението и „разбирането” Георги Първанов.

Знам, знам : „не ни занимавай пак с тази лична история”, ще кажат пак пропагандаторите от антуража на президента, които залагат на късата памет на българите за потулените следи на президентските безобразия. Тогава да попитам друго- защо пред възможно най-голямата аудитория, за каквато може да си мечтае един български политик, Първанов „изпусна” последния шанс да се „похвали” с успехите си, както иначе направи многократно през изтеклата 2011 г. в аранжирани за целта интервюта? Нима внезапно е станал скромен?

Истината е, че Първанов е еманация на основния проблем на нашата нация: хвали се, че оцелява при всякакви обстоятелства. И е благодарен за това. Не се развива, не гради, не инвестира, не допринася за нещо ново, а просто оцелява като типичен консуматор на блага, до които се е добрал. И е много удовлетворен от това.

Не е научил междувременно чужд език, макар да му се наложи да общува със света ( а буквално излъга в профила си във фейсбук, че владее 4 езика), нито научи езика на нормалното общуване, използвайки шифъра на партийния бюрократ, какъвто си остана до края. Колкото и да му пудрят словото, колкото и да цитира поети ( този път поименно избра да спомене Любомир Левчев), от устата му така и не потекоха словесни жълтици. Чуждите думи от речите му си останаха чужди в неговото бездарно изпълнение като залепени изрезки от умни вестници върху бетонно партийно агиттабло. Негов и истински си юмрукът, който размахва, докато говори.

Трите кита, върху които градеше самочувствието си, повтаряйки подозрително често напоследък, че смята себе си за успял президент, се мятат като риба на сухо на брега обективната истина, където след години го изхвърлят вълните на живота.

1.Спука се балонът с енергийната му руска ушанка, която той обяви за „голям шлем”.

2. Отлетя отвъд хоризонта надеждата да му повярват, да бъде припознат за „социален президент”, прекарвайки в луксозен живот 10 години на фона на все така бедна, най-бедна в рамките на ЕС държава, каквато оглави преди 10 години и преди европейското членство на България. Нахално е да твърди, че има само заслуги, но няма вина за това.

3. Единствено пристрастните ( към лъжата) вярват, че България му дължи членството си в ЕС и НАТО само защото то се случи по време на неговото „царуване” – от него се искаше единствено да не пречи много и той се стараеше да изпълни това условие срещу подкупа, изразяващ се в това да бъде оставен на мира да си прави каквото си иска, за което сега благодари.

С тези „неща” ли да се похвали? Явно в това отношение поне поредната му куха откъм съдържателен анализ и прогноза реч пред нацията кънти като автентично самопризнание, че няма с каква друга празнодумица да ни почерпи покрай новогодишното шампанско, освен с пожеланието да бъдем „богати” и да сме надмогнали пошлостта и агресията ( вече без негово съучастие). А въпросът защо има толкова бедност, пошлост и агресия, че се налага сега да ги преодоляваме след неговото слизане от власт, увисна като Апостола на въжето сред безразличието на сънародниците си.

Липсваше само финален надпис” Търпението прави силата”- на такива, като него.

Share on Facebook

Discussion

17 коментара for “Президенското слово под мотото: търпението (ви) прави силата(ми)”

  1. Браво! Чудесен коментар!Отива си един президент,който гледаше само своите интереси,а не тези на народа му!

    Posted by Mimi | януари 1, 2012, 20:53
  2. Znae ezici,znae.
    Ezika na ;intrigata,Otmustitelnosta,licemerieto i oshte kup takiva.

    Posted by Ivan Georgiev | януари 1, 2012, 21:06
  3. С една дума – НЕГОДНИК! Това е Гоце Първанов.

    Posted by Сотиров | януари 1, 2012, 22:24
  4. Не сте ме схванали зле!

    Posted by Първанов | януари 1, 2012, 22:54
  5. Двама писатели винаги са ме оставяли без думи: Достоевски (книгите му, а не публицистиката) и великия Джон Стайнбек.
    Двама публицисти пишещи в интернет могат да ме оставят без думи: Иво Инджев & д-р Тони Филипов.
    По повод този пост на Иво Инджев мога само да цитирам последната публикация на Тони Филипов припомняйки великия Стайнбек и “На изток от Рая”:
    “ТИМШЕЛ т.е. ТИ МОЖЕШ (да повярваш, да повярваме), да погледнем звездите, да се опитаме да стигнем до тях (важен е стремежа кьм тях,а не резултата). Прасетата са анатомично така устроени че вратните им прешлени не им позволяват никога да видят небето и звездите, прасетата са сьздадени да виждат цял живот калта и кочината.
    Мога да добавя само едно: Може да загубим ако се борим (друга тема е какво губим), но сьс сигурност сме загубени ако не се борим

    Posted by Simeon | януари 1, 2012, 23:07
  6. Благодаря Ви за коментара г-н Инджев. Дано има повече сънародници, които да го прочетат, но и да се съгласят с него!

    Posted by Галин Радев | януари 1, 2012, 23:18
  7. Преди всичко, Честита Нова Година, г-н Инджев. Желая Ви най-напред здраве, и лично семейно щастие! И все така ревностно и безпощадно да громите пошлостта, арогантността , лъжата и лицемерието на нашите политици какъвто представител е Гоце Седефчоф. Мир на праха му!

    Posted by Ivan hristov | януари 1, 2012, 23:26
  8. Гоце – най-големият просяк на България.Справка:Българсkата Коледа.

    Posted by Valentin Kolev | януари 1, 2012, 23:48
  9. Словото на бъдещия бивш президент на РБ бе поредното доказателство за инфантилността на комунистическата номенклатура – самодоволност,самовлю
    беност,самохвалство и т.н.Аз винаги ще помня физиономията му , защото тя ми напомня на тези на
    Косьо Самоковеца ,на Илия Павлов ,на Роман Абрамович – богати и с
    блеснали очи – наркотикът от чувството за безнаказаност и безсмъртие.Но безбожниците и безхаберниците никога не намират
    място в историята на народа си,за
    щото там няма място за хора без
    сърца и душа.Уверявам Ви мили хора
    съвсем скоро ще видим политическия
    крах на този настояш мушморок.

    Posted by Красимир | януари 1, 2012, 23:51
  10. На всички антикомунисти честита новата 2012 година!Господ здраве и живот да им дава!
    Дано в правителствената болница да са
    излекували ТРИПЕРА на Гоце за да не
    зарази половин България.

    Posted by людмил горанов | януари 2, 2012, 11:46
  11. Честита Нова Година!Аз мисля като Вас, но нямам Вашето дар слово.Затова Ви чета редовно и Ви се възхищавам!Желая всичко най–хубаво на Вас и любимите Ви хора!

    Posted by Lidka Sergilova | януари 2, 2012, 12:10
  12. Само на мен ли ми направи впечатление, че словото на вече почти бившия ни президент беше траурно. Толкова трагично новогодишно приветствие и толкова кратко не бяхме чували. Напътствия за “болката”, с която трябва да се справим… Болката от това, че вече няма да ни чете новогодишни приветствия може би…, или пък с неговото президентство свършва България… О, ужас… сълзи ли бяха това в очите…
    Чак такава липса на контрол върху огромното его не очаквахме.

    Posted by ФЕН | януари 2, 2012, 14:08
  13. Убедеността в собствената си грандиозност,хроничното лъжене,липсата на емпатия,разкаяние и чувство за собствена безпогрешност ,както и злоупотребата единствено за манипулация с блудкаво сантиментални предизвикващи емоции словосъчетания,съвети и нраво-поучения са типични за нарцистичните,властни психопати -това си им е отвътре и без да е задължително да си имат Бойка Башлиева да им пише в художествена форма на президенските речи……”;-))”?

    Posted by Московския психодиспансер | януари 2, 2012, 15:13
  14. Честита и успешна Нова Година, уважаеми г-н Инджев! На Вас и на цялото Ви прекрасно семейство.

    Пожелавам Ви да съхраните силата и страстта си в търсенето на това най-тудно и болезнено нещо на света – истината. Защото без “луди” като Вас (и Нас – Вашите читатели)в прекрасната ни България все така трудно ще се диша… Както е го е написал дядо Вазов: “Да са живи лудите!”

    А за г-н Първанов … много се надявам като личност и присъствие да пребивава вече само в текстовете по Нова история на България. Колкото и да не му се иска. И макар всички да платихме скъпо и прескъпо за “масрафа”!

    Posted by (Gneven) Petar | януари 2, 2012, 16:23
  15. Влезте в сайта на ТВ7. Най-долу на страницата в раздела спорт цъкнете на футбол. После пуснете клипче което се казва “надежда за локо”. В самия край на клипчето увеличете звука и слушайте внимателно. Щом гласа зад кадър спре да говори се чува гласа на Бойко Борисов за секунда който казва:”майка ви да ви еба” докато се разхожда триумфално след като е вкарал гол от дузпа. Тук монтажистът изглежа е кръцнал материала с част от секундата по-късно. Какви ли други из тъп ления са ни спестили родните монтажисти се питам.

    Posted by AZ | януари 2, 2012, 16:50
  16. Браво, Иво, много голям си, чудесен и точен коментар! Респект!

    Posted by Кай | януари 3, 2012, 17:42
  17. […] Вероятно внушителен процент от балканското съсловие, към което съм горд участник, прекарахме вчерашния първи ден от новата 2012-та година в „съживяване“ от посрещането и. Голяма част от нас вече сме напълно възобновени. Дали пък, новогодишното президентско пожелание не ни е помогнало за това? Господин Георги Първанов, в последните си дни, като президент на Републиката ни подсети, че търпението (ни) прави силата (нечия)… […]

    Posted by Иван Попов | 2-ри януари: Време за равносметка | юли 19, 2014, 17:36

Post a comment

Иво Инджев още във

Архив