// “Луканов беше агент на Москва”, казвали Живков и…Решетников

В БЕСЕДКАТА

“Луканов беше агент на Москва”, казвали Живков и…Решетников

Във връзка с българската уникалност от 1990 г. , когато само у нас на власт в цяла Европа се укрепи чрез избори бившата компартия, читателят Ясен Прахов припомни какво се случи в Словения- уж същото, но не съвсем…

Словения, също както и България, изуми света когато в края на 1991 г. на свободни и демократични избори избра за президент другаря Милан Кучан, здрав партиен кадър – бившият представител на Словенския Комунистически Съюз в ЦК на Югославската комунистическа партия, а после и председател на Словенския Комунистически Съюз. Голямата разлика между Словения и България дойде от това, че другарят Милан Кучан започна непоколебим курс към европейска демократизация на страната, към НАТО и към членство в Евросъюза. Милан Кучан беше преизбиран два пъти за президент, през което време Словения се превърна в лъскава западна страна с работещи институции и висок стандарт на живота. Освен НАТО и ЕС, Словения от години е и в Шенген, а валутата й е ЕВРО – нещо, което колебаещата се в ориентацията си България не може да постигне”.

Така е. Но нека вникнем в разликата с другите подобни примери в разпадналия се съветски лагер. В едно отношение България се различава от всички останали: само тук съветското влияние успешно беше трансформирано в руско и това ни закотвя на дъното на Европа и до днес, за да служим за подигравка и негативен пример на европейска интеграция, употребяван за целите на днешната руска пропагандна.

Бивши висши партийни функционери наистина изиграха конструктивна прозападна роля в бивши съветски колонии, като Полша, Унгария, Словения, че и в ГДР също. Да не говорим, че моторът на перестройката в СССР, бившият член на политбюро на ЦК на КПСС, ( подобно на някогашния комунистически функционер Милован Джилас в по-стари времена в Бивша Югославия) се превърна не просто в дисидент, а в осъзнат убеден антикомунист.

Само тук агент на Москва пое в свои ръце демокрацията за целите на преобразуването на съветската пета колона в руска. И успя, трябва да му се признае.

Дали не му запушиха устата с олово по тази причина, за да не вземе да се разприказва някой ден? Или може би е проявил признаци на колебание и разкаяние за антибългарската си дейност в полза на Кремъл?

Вероятно никога няма да научим. Не ив рамките на един човешки живот. Та те “братушките” не искат да знаем тайните им гадости в България от 19-ти и 20-ти век, отказвайки да ни върнат откраднатите от тях архиви, как да очакваме признание за операциите им в и срещу България в наши дни. 

На пръв поглед е скандално да продължават да наричат военен трофей престарелите по всякакви демократични стандарти за разсекретяване исторически архиви на царство България. В същото време това е самата истина: архивите са оръжие за нашето освобождаване от хватката русофилщината във всичките й интерпретации. Това оръжие е пленено от враговете ни по време на тяхната вероломна окупация и те нямат никакво намерение да ни улесняват в нашата самоосвободителна мисия.  

А и за разлика от ( споменатата по-горе) Полша, покорената вторично от вътрешни врагове България не настоява да бъде разкрита историческата истина. Власт и опозиция у нас са единни с своето раболепие пред Москва.

В България жертвите на целенасочения терор срещу цвета на нацията със сигурност са повече от разстреляните в Катин полски офицери – не само на глава от населението, но и в абсолютно изражение. 

При това тукашните жертви на съветската окупация, избити с ръцете на подставени лица на окупаторите,  са пръснати с езическа жестокост без гробове и обозначения из цяла България. Българите няма да узнаят истината за виновниците по начин, сравним с онзи, който постигнаха поляците. По простата причина, че поляците са исторически доказано жертва на Русия, докато измамените ( още в Сан Стефано) българи се изживяват като благодарни на Матушката чеда на руското освободително мракобесие. 

Не, това не е клевета срещу Луканов, както биха казали верните лукановисти, с които се изпокарах в началото на 90-те години и с които до ден днешен си останахме врагове. Особено много ме намразиха за телевизионното ми обръщение на 27 ноември 1990 г.  ( в качеството на изпълняващ длъжността главен директор на БТА ) към журналистите да не се подчиняват на заплахата на премиера Луканов, че ще си имат работа с прокуратурата ако отразяват обявената за следващите часове обща стачка срещу неговото правителство. 

Ако не беше тя и хората не се бяха осмелили да стачкуват ( въпреки неговите заплахи), той щеше да досъсипе остатъците от съветска България в името на нейното пълно омаломощаване в нозете на петата колона на Москва. 

Вижте цитат от книгата ( кой ли нормален човек без много специални интереси би си я купил за 30 лева?) на историка проф. Илчо Димитров . Може и той да е бивш комунист, но в достоверността на свидетелството му нямам съмнение. Покойник е, но ни е оставил важно за историята свидетелство за най-съществената част от истината за прехода ( от съветска колония към руска полугуберния).

Изключително добре осведоменият вътрешен човек на комунистическата власт застава зад твърдението си за това как Москва превзе България отново, залагайки мината “Луканов”във фундамента на българската демокрация. А на скептиците, които ще гласуват недоверие на източника на важния цитат заради принадлежността му към враждуващия с лукановистите лагер от обкръжението на Жан Виденов, предлагам да се замислят върху следното: щом може да се вярва на всяка дума на съставителите на досиета в бившите служби, защо да не може да се има доверие на проф. Илчо Димитров, който не се крие като тях?

Ето какво свидетелства той:

“…Т.Ж. косвено изразяваше мнението си към него (Андрей Луканов-бележката моя), че е агент на Москва и донася всичко на съветското посолство. За доносите му е съвсем вярно. Решетников ми е разказвал как Андрей идвал най-редовно в посолството (живее на 200 метра от посолската  сграда) и са се затваряли с посланика в сауната (където нямало опасност да бъдат подслушвани)…

“Илчо Димитров В правителство на Жан Виденов  Дневник”

Съставител и научна редакция проф. Иван Илчев

Издателство “Захарий Стоянов”, София, 2018, страница 697

ОЩЕ ПО ТЕМАТА  ( от ivo.bg) : 

“И до днес е так, тъй като стана дума за Словения, кой мислите беше изпратен за посланик там – самият Филип Боков! В Любляна той се обгради с комунистически агенти, разбира се, които наред с красивата природа на Словения, не забравяха да пращат всяка вечер на руснаците своите отчети, например Божидар Патинов, назначен без конкурс от ведомството на Емел Етем, агент на военното разузнаване, нает още като кадет, когато долага всяка подробност от живота на своите бойни другари на червените. Същият от години се подвизава в Брюксел, където продължава, разбира се да пише доноси и да праща Уърд файлове на Кремъл, така се става европеец, в обединена Европа!”

Share on Facebook

Discussion

7 коментара for ““Луканов беше агент на Москва”, казвали Живков и…Решетников”

  1. Bien fait monsieur, Иво!
    Шапо!

    Posted by Georgi Nikolov | януари 18, 2019, 13:30
  2. За съжаление в България руската пета колона дирижира ежедневието! Всички руски подлоги са на възлови управлениски позиции. Съсипват бъдещето на страната и докато така нареченият “гласоподавател” не пожелае истински да бъде свободен, те – русолюбците – няма да оставят страната да се развива и интегрира в свободния свят и ЕС!

    Posted by Boreto | януари 18, 2019, 16:42
  3. И до днес е так, тъй като стана дума за Словения, кой мислите беше изпратен за посланик там – самият Филип Боков! В Любляна той се обгради с комунистически агенти, разбира се, които наред с красивата природа на Словения, не забравяха да пращат всяка вечер на руснаците своите отчети, например Божидар Патинов, назначен без конкурс от ведомството на Емел Етем, агент на военното разузнаване, нает още като кадет, когато долага всяка подробност от живота на своите бойни другари на червените. Същият от години се подвизава в Брюксел, където продължава, разбира се да пише доноси и да праща Уърд файлове на Кремъл, така се страва европеец, в обединена Европа!

    Posted by Малчика | януари 18, 2019, 19:31
  4. Ха, ха… Това с агентите е меко казано, та чак подвеждащо.

    По признание на Т. Живков, родното ДС беше “филиал на КГБ” – т.е. естесвено продължение на съветското на задунайската територия. Правешкият простак трябваше да употреби терминът “клон” както по-прецизен, но кой да знае разликите.

    България на два пъти се самопредлага за съветска република. Единствената причина, че не става такава е, че руснаците не се съгласяват, защото им трябват повече самостоятелни гласове в ООН и други международни организации. Ако бяха кандисали, след разпада на СССР България щеше да остане като република във федерацията, това ви го гарантирам. Нямаше да се отцепи като Украйна и балтийските републики. Щеше да си остане при “братушките” на “топло”.

    Б Вългария нямаше съветски окупационни корпуси и бази като в други екс соц страни. Имаше присъствие на съветници и разни видове ченгари и капари, но територията си беше безапелационно ТЯХНА.

    След “промените” в едно интервю бяха попитали Правешкия Простак защо не се е съпротивлявал като го свалиха и неговият отговор беше кристално ясен та чак втрещяващ: “Ами те руснаците ми дадоха властта и те си я поискаха обратно. Как да не им я дам”

    От написаното до тук става ясно, че Луканов и т.н. включително и Живков не са били никакви агенти на чужда сила. Всичките те бяха назначените наместници на принципала в Москва в Задунайската съветска територия. Ако някой е бил наричан крайно неуместно “агент” то е било само от ревност. Все едно една конкубинка от харем да нарече друга “метреса” или нещо подобно. България беше сдала напълно суверенитета си на Съветите и е абсурдно да се говори, че някой е бил техен агент. “Българските” представители на съветската власт на територията бяха по отдадени на съветския режим от руските болшевики.

    Наричайте явленията с истинските им имена иначе изкривявате истината. Ще излезе, че сме били просто окупирани от Съветите като някои други източноевропейски страни, а не е така.

    Ако Иво иска да напише нещо наистина стойностно, той трябва да проследи в исторически план създаването на руската колона още от опитите за проникване и овладяване на национално освободителното движение по време на турското владичество, предателството на Левски, влиянието върху Априлското въстание, (задължително) финансирането и контрола върху зараждащата се българска буржоазия и последващия контрол и финансиране върху същата от СССР за да се види генезиса на един ужасен процес, който се задълбочава и сега. Книгата за “Освободителната” война е интересно четиво (получих я преди седмица), но там нещата са изяснени документално още в сборника под редакцията на Васил Коларов. Интересен и неизяснен е буржоазният период – защо се твърди, че Буров и други мастити капиталисти са били съветски агенти?

    Posted by Quest | януари 18, 2019, 22:16
  5. Някои четат само заглавията, май?
    Кой разбрал, разбрал.

    Posted by Georgi Nikolov | януари 18, 2019, 23:49
  6. Навремето тръгнаха да съдят Правешкия Сатрап не за друго, а за неправомерно раздаване на апартаменти. Беше елементарен шантаж да си държи човката затворена, че наистина много знаеше. Веднага ми стана ясно, че цялата “промяна” и “преход” са пълна постановка. Другите главатари на червената шайка също ги съдиха за кокошкарски истории или изобщо не стигнаха до съд.

    Ако имаше действителна промяна можеха да ги напъхат всичките в дранголника до живот или направо да ги разстрелят по техните си закони за национална измяна и предателство само с документите за самопредлагането да станем съветска република. Тези документи нямаше как да се унищожат или скрият и увътряха маса членове на политбюро и ЦК гласували за това. Това архипредателство беше достатъчно основане да се постави цялата БКП извън закона и да се забрани дори на редовните членове да се занимават с политическа дейност.

    Но не, съдиха главорези за апартаменти. Пълна гавра с елементарно правосъдие. Комунистическата мафия остана непокътната и съхрани властта си та чак досега. Дори съветските комунисти не се справиха така добре с “прехода” от червен трън на на червен глог.

    Posted by Quest | януари 18, 2019, 23:54
  7. Господин Инджев,беден ми е речника,за да изразя преголямата си благодарност, за това, което сте направили като директор на БТА! За това е нужна смелост! Истинските българи ще го оценят! Очакваме нови блестящи статии! Бъди жив и здрав и се пази!

    Posted by Авакум Захов | януари 19, 2019, 02:27

Post a comment

Иво Инджев още във

Архив