Ако не е тайна, можеш ли в някой пост да изясниш обстоятелствата около напускането ти? Безкрайно съм заинтересуван от политическият натиск над медиите в България.
Благодаря предварително!
Пенко
ОТГОВОР:
Гледам да не досаждам с личните си истории, но доколкото питаш ( а и в аспекта, който не е само личен): на 8 октомври 2006-та в предаването ” В десетката” по Би Ти Ви зададох въпрос на човек от щаба на (кандидат)президента Първанов дали може да потвърди разпространяваната в Интернет информация, че президентът е получил подарък от оръжейния търговец Манджуков мезонет на бул. “България” в София. Изрично подчертах, че информацията е анонимна и непроворена ( с което спазих изискването на етичния кодекс на жуналистите, подписан от Би Ти Ви-там ясно е казано, че “когато информацията е анонимна, това трябва да бъде упоменато от журналиста” ). Въпросният член на щаба, социологът Михаил Мирчев ( противник съм на това децата да бъдат “представяни” в настоящето чрез миналото на бащите им, но Мирчев е син на бившия секретар по идеологията на ЦК на БКП Стоян Михайлов, все пак…) ми отговори с насмешка, че не знае, но смята за нормално един президент да си купи апартамент за 100 000 евро. Същият, вече след гузната реакция на Първанов, се държа в медиите по май-адрес доста хулигански. Беше сменил тона тотално…
Смятах, че с това темата е изчерпана и едва ли щях да правя “сериал” по анонимното съобщение, което впрочем, както по-късно разбрах, е било получено в още много редакции, но никой не си е направил труда да го провери. Ще кажеш:правилно, на анонимки не бива да се обръща внимание. Да, само че под анонимката се беше подписал ” Джеймс Бонд”, същият чиято анонимна информация, че президентът Петър Стоянов е бил агент на ДС с псевдоним “Виктор” дефилираше дни наред на първите страници на вестници като “Труд” и др., както и в сутрешния блок на самата Би Ти Ви ( по-късно, когато припомних този факт за двойния стандарт в третирането на анонимната информация ми беше казано, че всъщност сутрешният блок на Би Ти Ви само цитирал вестниците…което си е лъжа, защото хипотезата за “Виктор” беше обект на обилни коментари и интервюта…Наглият Бареков, инициатор в тези интервюта и коментари, имаше нахалството да ме обвини публично, когато вече нямах трибуна да се защитя, че с цитирането на анонимна информация съм се бил държал като “жълтата” преса.
Мина се денят, никой не забеляза да е станала “сензация” в предаването ми и изведнъж в централните новини на Би Ти Ви чак вечерта гръмна нещо като “декларация” на президента Първанов по повод моя въпрос, четена от А до Я ( вместо просто да бъде цитирана, както се прави по правилата на новинарството) с такава сериозност и натъртеност, сякаш главнокомандващият обявава война. Всъщност точно така, бил съм сложил началото на “компроматна война”…
Мина се още един ден. От началниците на Би Ти Ви-нито дума. В следобен час обаче пряк началник ми се обажда с истеричен тон-изведнъж забелязали, че съм направил огромно престъпление, за което съм подлежал на уволнение, но като начало спирали предаването ми за..две седмици ( т.е. точно за толкова, колкото оставаше до края на кандидатпрезидентската кампания). Не ,шефът Албърт Парсънс не е гледал “огромния ми гаф”, той е в Ница, но ме заплашил с уволнение ( т.е. по “сигнал”, без да се е запознал кой крив и кой прав).
От обвинителна реч по телефона стана ясно, че съм осъден без право на защита, че шефовете не правят и най-малко усилие да защитят своя журналист, а се солидаризират 100на сто с началника на държавата ( и техен, като се оказва-толкоз за тяхната независимост).
На мига взех решение да напусна незабавно при тези обстоятелства.
Малко предистория: през юли същата година Бойка Башлиева, шефката на пресцентъра на Първанов, направи грандиозен скандал заради това, че съм й отказал ( което е мое право) да поканя в предаването един професор, който да защитава Първанов от “нападките” на опозицията по повод негово участие в партийно мероприятие в чест на Димитър Благоев в Благоевград. В резлуттат на натиска от президентството, моите шефове ме убеждаваха близо час по телефона (отново от чужбина) как трябва да отстъпя, че това е добре за телевизията и т.н. Обаче не стана. Отказах и заявих, че ще напусна телевизията и ще обявя защо го правя. Подейства. Отказаха се, но временно, както се видя после…Първанов, както се доказа, е и отмъстителен…Освен , че е дребна душа, която започна да ехидничи след моето напускане, като лицемерно изрази учудване от моята скоропостижна раздяла с Би Ти Ви, защото съм бил един “безобиден” журналист ( в отговор на подличък въпрос в интервю на Йовка Димитрова във в. ” 24 часа” дали ще му липсвам на екрана…).
“Труд”, който така вкусно предъвкваше “досието на Агент Виктор” по твърдение на анонимния Джеймс Бонд в интернет, направи първото интервю с шефа ми Парсънс по телефона от Ница( то се оказа и последно, защото след това г-н Парсънс светкавично изчезна от България под формата на повишение на регионална позиция ). Парсънс, според ” Труд”, бил заявил, че Инджев е нарушил високите американски стандарти на журналистиката. В коментар на Валерия Велева към това беше добавено, че съм бил изпълнил политическа поръчка, което на нея й било ясно…
Въпросните, наистина високи стандарти, бяха заявени половин година по-късно в доклад на Държавния депатамент на САЩ, в който моя случай беше упоменат като нарушение на свободата на словото и политически натиск върху журналист. ” Труд” и подобните, включително Би Ти Ви, наложиха поредната цензура и не “забелязаха” опровержението на техните лъжи.
Най-интересното обаче се случи на 11 октомври 2006-та. Само за 3 дни колега разследващ журналист направи елементарното, което всеки друг би могъл: провери и установи, че Първанов наистина е получил въпросния подарък. Колегата ми се обади да ми съобщи, че матералът му ще бъде публикуван и че коректно ме пита за моята гледна точка и евентуално повече информация по случая ( това е същият колега, който на практика свали с разследването си “батко” от шефския му пост в държавна агенция и повлече крак за спирането на еврофондове за България с всички известни в момента последици). Разследането обаче не видя бял свят…Свидетелят се бил изплашил и си изтеглил направените пред вестника потвърждения…Така ми обясниха( не споменвам вестника, защото не ми се иска още един враг, самите колеги явно не са виновни…).
Друг колега, споменат впрочем в същия доклад на Държавния департамент като обект на натиск срещу журналистиката в България, е направил разследване, което стигнало до извода, че да, Първанов е корумпиран, но…И това разследване беше похлупено…
Ако някой журналист чете този текст и случайно иска да направи нещо повече, но не се сеща какво, да му кажа: да отиде с картата си в службата по вписвания и да види на съответния адрес кое е подставеното лице, на чието име се води съответния апартамент( възможно е оттогава собствеността да е “препрана” многократно, но следите остават). Уверявам желаещите, че няма да се затруднят да го отрият, защото е публично лице…И ще му бъде много трдно да излъже, че не е близък с Първанов.
Моя милост няма журналистическа карта и чиновниците имат формално право да ми откажат информация като на някакъв си журналист на свободна практика, но въпреки това знам какво пише в съответния регистър.
И последно: многобройни свидетели са ми казвали, че лично са виждали г-жа Първанова да наставлява работниците при довършителните работи в апартамента. Никой не ги търси…
Сещате ли се какво означава всичко това за българската журналистика ( за прокуратура и подобни да не говорим изобщо…). И сещате ли се също, защо предпочитам да съм на “свободна практика”, толкова свободна, че съм освободил медиите от себе си напълно, само да не преча на милата картинка…
Е, хайде, още едно напомняне. Междувремено стана ясно, че уж големите конкуренти на медийния пазар Манджуков и Гергов ( консултантът на Би Ти Ви, както той се самоомпределя скромно), всъщност са ортаци. Размениха си едни услуги за тв ефир, допълват се идеално…
Чудни обръчи, нали. Направо скачени съдове.
Дано да не съм бил прекалено “подробен”…
Иво Инджев
Благодаря за подробностите! Аз бях донякъде запознат със случая, но друго си е информация от първоизточника.
Потвърждава се мнението ми, че БТВ е телевизионния вариант на “парцал”. Най-интересното обаче е, че собственостите на Мърдок в САЩ са крайно десни (Фокс Нюз), а в България сътрудничат на комунистите:)
А за Ники Дудука какво да кажа, просто момче, спомням си го отлично от времето му в Канал Ком в Пловдив. Не ми е ясно само как успя от чалгаджийниците в Пловдив да се издигне до “сериозен журналист”:)
ПС – Имате ли нещо против да сложа отговора Ви на моя блог?
Благодаря!
Пенко
ОТГОВОР:
И аз благодаря. За мен е чест, че имате желание да ме цитирате във Вашия блог!
Колкото до “Ники дудука”, както ласкаво го наричате, малко съжалявам, че го споменах.
В цялата тази история, с подмазването си пред началниците, той беше жалкото изключение, което потвърждава правилото. А то беше: всички колеги, до един, ми стиснаха ръката на изпроводяк ( за сравнение ,Светла Петрова имаше смелостта да гласува в Комисията по етика в електронните медии в моя полза, с което се опълчи срещу мнението на шефовете на Би Ти Ви).
Именно тази раздяла, с демонстрацията на солидарност с моя милост, беше моето удовлетворение в тази гнусничка история. И шефовете на Би Ти Ви много добре го знаят…
Иво Инджев
Здравейте, г-н Инджев,
не знам дали пречката е в мен, дали с умисъл от Ваша страна или не, но не мога да прочета именно този първи Ваш пост в блога Ви. За разлика от всички други случаи, в които успявам да прочета, тук виждам само коментарите след него, но не и Вашия текст. Тъй като е Вашият първи текст тук, пък и особено защото се отнася към Вашето напускане на БТВ, бих го прочел с голям интерес.
Иначе оценявам високо както гражданския Ви ангажимент, така и високия Ви професионализъм!!! Желая Ви много успех тук!
ОТГОВОР:
Здравейте,
няма умисъл и не знам каква е причината. Ще попитам знаещите, които се грижат за техническата страна…Иначе за напускането на БиТиВи се въздържам да прекалявам с разказите, за да не звуча като “чичо от Балканската война” ( макар да не очаквам всеки да е чел всичко по този случай).
Поздрави,
Иво Инджев
Един коментар със закъснение – но скоро Ви открих блога.
Добре, че се махнахте от тази герговска медия – БТВ.
Те си имат свой си начин.
Преди години Михнева пусна материал за един пернишки завод. Ама взе, че заедно с него пусна и снимка на къщата на Бойко Борисов, – къща близнак със съдружника му. Уволниха я за “непрофесионализъм”. (Не съм нейна фенка, просто държа на обективността – къщата не беше виртуална, а истинска!).
Така че с напускането си уцелихте в десетката.
А аз едва тия дни открих блога Ви от свежо нет, а пък тях не помня от къде.
Драго ми е да чета коментарите Ви! :)Поздрави!
Наистина Болга е много добър, и се надявам да съществува по-дълго. България има нужда от такава журналистика, особенно след като спряха Свободна Европа и БиБиСи.
Успех Иво – Смело напред!!!
Здравей, Иво!
И честита първа годишнина на блога!
Благодаря, Zo,
Цял ден съм в движение, следя новините и имам няколко идеи, покрай които да спомена годишнината от създаването на блога, но едва сега успявам да се закотвя пред компютъра.
Бях решил да пиша отчет за годишнината, но май ще се откажа – наскоро дадох подробни данни и оттогава нищо съществено не се е променило. По-добре, ако има някаква чувствителна промяна ( като чилсла и тенденции) да използвам повода за “опресняване” на данните ( за което бях призован във форума).
Използвам случая да поздравя всички, които намират за добре да четат ( а и да пишат) тук.
” Всичко за блогото на човека”, нали така, уважаеми блогопомазани- да дава блог и в бъдеще да сме полезни!
Здравейте, г-н Инджев! Аз пък пиша съвсем късно, но днес – Гергьовден, открих блога Ви! И бързам да кажа, че се възхищавам от няколкото Ви материала, които изчетох!
Пиша, провокирана и от нещо друго, освен от камчеството на коментарите Ви! Аз също бях в медия, макар и в провинцията, и по собствено желание напуснах преди година време. И макар че моята позиция не може да се сравнява с тази, която заемахте Вие – в национална медия, ме поразяват някои сходства в обстоятелствата, поради които и Вие сте напуснали! Мога само да Ви поздравя! Не бях запозната с подробностите около това как сте напуснали Битиви и ми бе интересно да се осведомя от първоизточника. Докато водехте в “В десетката” съм гледала само някои предавания, но винаги съм била впечатлявана от Вашата подготвеност, от професионализма Ви! За жалост, малко са такива журналисти в България. Не мога да си обясня напълно защо е така в нашата държава, но фактът си е факт. Какво е Вашето обяснение?
Не знам дали ще прочетете моя коментар, но бих се радвала ако можем да контактуваме във виртуалното пространство! Желая Ви успех!
Госпожо Николова, здравейте!
Моето мнение е, че у нас е така, защото позволяваме. Има и смекчаващи вината ни обстоятелства. Принудата и манипулацията са трудни за преборване – не можем да очакваме масов героизъм от журналистическата колегия, която методично, систематично и цинично беше обяздена.
Друг е въпросът, че това е професия за хора, които би трябвало да са личности и като такива да се борят за правото ( си) да отстояват принципи.
Здравейте г-н Инджев. И аз късно открих Вашият блог, но пък съм радостен да видя, че сте жив и мърдате. Почти не съм изпускал издание на Вашето предаване по BTV и понеже живея “на село”, твърде не бях запознат с обстоятелствата около неговото спиране и Вашето напускане на медията. Сега разбирам гнусната истина и мога само да Ви стисна ръката, ако можех. Жалка картинка представлява медийното пространство у нас, манипулирани и изродено, добре е че има такива хора като Вас, та да грее светлината на истината. Продължавайте все така, поздравявам Ви за това, което правите, моите уважения.
Интересно четиво!
Попаднах на него случайно и искам да го извадя от забвението за посетители на блога, които не са имали възможност да го прочетат.
Такива управляващи като претендиращите за модерност в едни по-далечни векове досега да са или в тъмницата, или екзекутирани! Хем да се фукаш с голямо богатство, хем да криеш откъде го имаш се считало за данъчна измама, както е сега, но с тази разлика, че властите през предходните столетия са хващали всеки мошеник, а в днешно време да се мами с методите на Богохулните османци и атеистите, е “нормално”! Късмет имат сегашните изроди с техните покровители, че не живеят в Епохите на Храбрите Воини, и на властната Църква! Никой нямаше да чуе за самозванците политици!
Началото на списването на този блог е като кацането на Червения площад 1987 г. – достатъчно “луд” идеалист се нагърбва с амбициозната задача да покаже, че руZкия цар е гол. 16 години по-късно – все по-близо до изпълнението на задачата.
Иво,
Горният, ако наистина е той, е зявършил в СССР, така че може да се спори кой е другар:)
http://www.math.ucsc.edu/Faculty/todorov.html
Ако не е тайна, можеш ли в някой пост да изясниш обстоятелствата около напускането ти? Безкрайно съм заинтересуван от политическият натиск над медиите в България.
Благодаря предварително!
Пенко
ОТГОВОР:
Гледам да не досаждам с личните си истории, но доколкото питаш ( а и в аспекта, който не е само личен): на 8 октомври 2006-та в предаването ” В десетката” по Би Ти Ви зададох въпрос на човек от щаба на (кандидат)президента Първанов дали може да потвърди разпространяваната в Интернет информация, че президентът е получил подарък от оръжейния търговец Манджуков мезонет на бул. “България” в София. Изрично подчертах, че информацията е анонимна и непроворена ( с което спазих изискването на етичния кодекс на жуналистите, подписан от Би Ти Ви-там ясно е казано, че “когато информацията е анонимна, това трябва да бъде упоменато от журналиста” ). Въпросният член на щаба, социологът Михаил Мирчев ( противник съм на това децата да бъдат “представяни” в настоящето чрез миналото на бащите им, но Мирчев е син на бившия секретар по идеологията на ЦК на БКП Стоян Михайлов, все пак…) ми отговори с насмешка, че не знае, но смята за нормално един президент да си купи апартамент за 100 000 евро. Същият, вече след гузната реакция на Първанов, се държа в медиите по май-адрес доста хулигански. Беше сменил тона тотално…
Смятах, че с това темата е изчерпана и едва ли щях да правя “сериал” по анонимното съобщение, което впрочем, както по-късно разбрах, е било получено в още много редакции, но никой не си е направил труда да го провери. Ще кажеш:правилно, на анонимки не бива да се обръща внимание. Да, само че под анонимката се беше подписал ” Джеймс Бонд”, същият чиято анонимна информация, че президентът Петър Стоянов е бил агент на ДС с псевдоним “Виктор” дефилираше дни наред на първите страници на вестници като “Труд” и др., както и в сутрешния блок на самата Би Ти Ви ( по-късно, когато припомних този факт за двойния стандарт в третирането на анонимната информация ми беше казано, че всъщност сутрешният блок на Би Ти Ви само цитирал вестниците…което си е лъжа, защото хипотезата за “Виктор” беше обект на обилни коментари и интервюта…Наглият Бареков, инициатор в тези интервюта и коментари, имаше нахалството да ме обвини публично, когато вече нямах трибуна да се защитя, че с цитирането на анонимна информация съм се бил държал като “жълтата” преса.
Мина се денят, никой не забеляза да е станала “сензация” в предаването ми и изведнъж в централните новини на Би Ти Ви чак вечерта гръмна нещо като “декларация” на президента Първанов по повод моя въпрос, четена от А до Я ( вместо просто да бъде цитирана, както се прави по правилата на новинарството) с такава сериозност и натъртеност, сякаш главнокомандващият обявава война. Всъщност точно така, бил съм сложил началото на “компроматна война”…
Мина се още един ден. От началниците на Би Ти Ви-нито дума. В следобен час обаче пряк началник ми се обажда с истеричен тон-изведнъж забелязали, че съм направил огромно престъпление, за което съм подлежал на уволнение, но като начало спирали предаването ми за..две седмици ( т.е. точно за толкова, колкото оставаше до края на кандидатпрезидентската кампания). Не ,шефът Албърт Парсънс не е гледал “огромния ми гаф”, той е в Ница, но ме заплашил с уволнение ( т.е. по “сигнал”, без да се е запознал кой крив и кой прав).
От обвинителна реч по телефона стана ясно, че съм осъден без право на защита, че шефовете не правят и най-малко усилие да защитят своя журналист, а се солидаризират 100на сто с началника на държавата ( и техен, като се оказва-толкоз за тяхната независимост).
На мига взех решение да напусна незабавно при тези обстоятелства.
Малко предистория: през юли същата година Бойка Башлиева, шефката на пресцентъра на Първанов, направи грандиозен скандал заради това, че съм й отказал ( което е мое право) да поканя в предаването един професор, който да защитава Първанов от “нападките” на опозицията по повод негово участие в партийно мероприятие в чест на Димитър Благоев в Благоевград. В резлуттат на натиска от президентството, моите шефове ме убеждаваха близо час по телефона (отново от чужбина) как трябва да отстъпя, че това е добре за телевизията и т.н. Обаче не стана. Отказах и заявих, че ще напусна телевизията и ще обявя защо го правя. Подейства. Отказаха се, но временно, както се видя после…Първанов, както се доказа, е и отмъстителен…Освен , че е дребна душа, която започна да ехидничи след моето напускане, като лицемерно изрази учудване от моята скоропостижна раздяла с Би Ти Ви, защото съм бил един “безобиден” журналист ( в отговор на подличък въпрос в интервю на Йовка Димитрова във в. ” 24 часа” дали ще му липсвам на екрана…).
“Труд”, който така вкусно предъвкваше “досието на Агент Виктор” по твърдение на анонимния Джеймс Бонд в интернет, направи първото интервю с шефа ми Парсънс по телефона от Ница( то се оказа и последно, защото след това г-н Парсънс светкавично изчезна от България под формата на повишение на регионална позиция ). Парсънс, според ” Труд”, бил заявил, че Инджев е нарушил високите американски стандарти на журналистиката. В коментар на Валерия Велева към това беше добавено, че съм бил изпълнил политическа поръчка, което на нея й било ясно…
Въпросните, наистина високи стандарти, бяха заявени половин година по-късно в доклад на Държавния депатамент на САЩ, в който моя случай беше упоменат като нарушение на свободата на словото и политически натиск върху журналист. ” Труд” и подобните, включително Би Ти Ви, наложиха поредната цензура и не “забелязаха” опровержението на техните лъжи.
Най-интересното обаче се случи на 11 октомври 2006-та. Само за 3 дни колега разследващ журналист направи елементарното, което всеки друг би могъл: провери и установи, че Първанов наистина е получил въпросния подарък. Колегата ми се обади да ми съобщи, че матералът му ще бъде публикуван и че коректно ме пита за моята гледна точка и евентуално повече информация по случая ( това е същият колега, който на практика свали с разследването си “батко” от шефския му пост в държавна агенция и повлече крак за спирането на еврофондове за България с всички известни в момента последици). Разследането обаче не видя бял свят…Свидетелят се бил изплашил и си изтеглил направените пред вестника потвърждения…Така ми обясниха( не споменвам вестника, защото не ми се иска още един враг, самите колеги явно не са виновни…).
Друг колега, споменат впрочем в същия доклад на Държавния департамент като обект на натиск срещу журналистиката в България, е направил разследване, което стигнало до извода, че да, Първанов е корумпиран, но…И това разследване беше похлупено…
Ако някой журналист чете този текст и случайно иска да направи нещо повече, но не се сеща какво, да му кажа: да отиде с картата си в службата по вписвания и да види на съответния адрес кое е подставеното лице, на чието име се води съответния апартамент( възможно е оттогава собствеността да е “препрана” многократно, но следите остават). Уверявам желаещите, че няма да се затруднят да го отрият, защото е публично лице…И ще му бъде много трдно да излъже, че не е близък с Първанов.
Моя милост няма журналистическа карта и чиновниците имат формално право да ми откажат информация като на някакъв си журналист на свободна практика, но въпреки това знам какво пише в съответния регистър.
И последно: многобройни свидетели са ми казвали, че лично са виждали г-жа Първанова да наставлява работниците при довършителните работи в апартамента. Никой не ги търси…
Сещате ли се какво означава всичко това за българската журналистика ( за прокуратура и подобни да не говорим изобщо…). И сещате ли се също, защо предпочитам да съм на “свободна практика”, толкова свободна, че съм освободил медиите от себе си напълно, само да не преча на милата картинка…
Е, хайде, още едно напомняне. Междувремено стана ясно, че уж големите конкуренти на медийния пазар Манджуков и Гергов ( консултантът на Би Ти Ви, както той се самоомпределя скромно), всъщност са ортаци. Размениха си едни услуги за тв ефир, допълват се идеално…
Чудни обръчи, нали. Направо скачени съдове.
Дано да не съм бил прекалено “подробен”…
Иво Инджев
Благодаря за подробностите! Аз бях донякъде запознат със случая, но друго си е информация от първоизточника.
Потвърждава се мнението ми, че БТВ е телевизионния вариант на “парцал”. Най-интересното обаче е, че собственостите на Мърдок в САЩ са крайно десни (Фокс Нюз), а в България сътрудничат на комунистите:)
А за Ники Дудука какво да кажа, просто момче, спомням си го отлично от времето му в Канал Ком в Пловдив. Не ми е ясно само как успя от чалгаджийниците в Пловдив да се издигне до “сериозен журналист”:)
ПС – Имате ли нещо против да сложа отговора Ви на моя блог?
Благодаря!
Пенко
ОТГОВОР:
И аз благодаря. За мен е чест, че имате желание да ме цитирате във Вашия блог!
Колкото до “Ники дудука”, както ласкаво го наричате, малко съжалявам, че го споменах.
В цялата тази история, с подмазването си пред началниците, той беше жалкото изключение, което потвърждава правилото. А то беше: всички колеги, до един, ми стиснаха ръката на изпроводяк ( за сравнение ,Светла Петрова имаше смелостта да гласува в Комисията по етика в електронните медии в моя полза, с което се опълчи срещу мнението на шефовете на Би Ти Ви).
Именно тази раздяла, с демонстрацията на солидарност с моя милост, беше моето удовлетворение в тази гнусничка история. И шефовете на Би Ти Ви много добре го знаят…
Иво Инджев
Здравейте, г-н Инджев,
не знам дали пречката е в мен, дали с умисъл от Ваша страна или не, но не мога да прочета именно този първи Ваш пост в блога Ви. За разлика от всички други случаи, в които успявам да прочета, тук виждам само коментарите след него, но не и Вашия текст. Тъй като е Вашият първи текст тук, пък и особено защото се отнася към Вашето напускане на БТВ, бих го прочел с голям интерес.
Иначе оценявам високо както гражданския Ви ангажимент, така и високия Ви професионализъм!!! Желая Ви много успех тук!
ОТГОВОР:
Здравейте,
няма умисъл и не знам каква е причината. Ще попитам знаещите, които се грижат за техническата страна…Иначе за напускането на БиТиВи се въздържам да прекалявам с разказите, за да не звуча като “чичо от Балканската война” ( макар да не очаквам всеки да е чел всичко по този случай).
Поздрави,
Иво Инджев
Един коментар със закъснение – но скоро Ви открих блога.
Добре, че се махнахте от тази герговска медия – БТВ.
Те си имат свой си начин.
Преди години Михнева пусна материал за един пернишки завод. Ама взе, че заедно с него пусна и снимка на къщата на Бойко Борисов, – къща близнак със съдружника му. Уволниха я за “непрофесионализъм”. (Не съм нейна фенка, просто държа на обективността – къщата не беше виртуална, а истинска!).
Така че с напускането си уцелихте в десетката.
А аз едва тия дни открих блога Ви от свежо нет, а пък тях не помня от къде.
Драго ми е да чета коментарите Ви! :)Поздрави!
Наистина Болга е много добър, и се надявам да съществува по-дълго. България има нужда от такава журналистика, особенно след като спряха Свободна Европа и БиБиСи.
Успех Иво – Смело напред!!!
Здравей, Иво!
И честита първа годишнина на блога!
Благодаря, Zo,
Цял ден съм в движение, следя новините и имам няколко идеи, покрай които да спомена годишнината от създаването на блога, но едва сега успявам да се закотвя пред компютъра.
Бях решил да пиша отчет за годишнината, но май ще се откажа – наскоро дадох подробни данни и оттогава нищо съществено не се е променило. По-добре, ако има някаква чувствителна промяна ( като чилсла и тенденции) да използвам повода за “опресняване” на данните ( за което бях призован във форума).
Използвам случая да поздравя всички, които намират за добре да четат ( а и да пишат) тук.
” Всичко за блогото на човека”, нали така, уважаеми блогопомазани- да дава блог и в бъдеще да сме полезни!
Здравейте, г-н Инджев! Аз пък пиша съвсем късно, но днес – Гергьовден, открих блога Ви! И бързам да кажа, че се възхищавам от няколкото Ви материала, които изчетох!
Пиша, провокирана и от нещо друго, освен от камчеството на коментарите Ви! Аз също бях в медия, макар и в провинцията, и по собствено желание напуснах преди година време. И макар че моята позиция не може да се сравнява с тази, която заемахте Вие – в национална медия, ме поразяват някои сходства в обстоятелствата, поради които и Вие сте напуснали! Мога само да Ви поздравя! Не бях запозната с подробностите около това как сте напуснали Битиви и ми бе интересно да се осведомя от първоизточника. Докато водехте в “В десетката” съм гледала само някои предавания, но винаги съм била впечатлявана от Вашата подготвеност, от професионализма Ви! За жалост, малко са такива журналисти в България. Не мога да си обясня напълно защо е така в нашата държава, но фактът си е факт. Какво е Вашето обяснение?
Не знам дали ще прочетете моя коментар, но бих се радвала ако можем да контактуваме във виртуалното пространство! Желая Ви успех!
Госпожо Николова, здравейте!
Моето мнение е, че у нас е така, защото позволяваме. Има и смекчаващи вината ни обстоятелства. Принудата и манипулацията са трудни за преборване – не можем да очакваме масов героизъм от журналистическата колегия, която методично, систематично и цинично беше обяздена.
Друг е въпросът, че това е професия за хора, които би трябвало да са личности и като такива да се борят за правото ( си) да отстояват принципи.
Здравейте г-н Инджев. И аз късно открих Вашият блог, но пък съм радостен да видя, че сте жив и мърдате. Почти не съм изпускал издание на Вашето предаване по BTV и понеже живея “на село”, твърде не бях запознат с обстоятелствата около неговото спиране и Вашето напускане на медията. Сега разбирам гнусната истина и мога само да Ви стисна ръката, ако можех. Жалка картинка представлява медийното пространство у нас, манипулирани и изродено, добре е че има такива хора като Вас, та да грее светлината на истината. Продължавайте все така, поздравявам Ви за това, което правите, моите уважения.
Интересно четиво!
Попаднах на него случайно и искам да го извадя от забвението за посетители на блога, които не са имали възможност да го прочетат.
Такива управляващи като претендиращите за модерност в едни по-далечни векове досега да са или в тъмницата, или екзекутирани! Хем да се фукаш с голямо богатство, хем да криеш откъде го имаш се считало за данъчна измама, както е сега, но с тази разлика, че властите през предходните столетия са хващали всеки мошеник, а в днешно време да се мами с методите на Богохулните османци и атеистите, е “нормално”! Късмет имат сегашните изроди с техните покровители, че не живеят в Епохите на Храбрите Воини, и на властната Църква! Никой нямаше да чуе за самозванците политици!
Началото на списването на този блог е като кацането на Червения площад 1987 г. – достатъчно “луд” идеалист се нагърбва с амбициозната задача да покаже, че руZкия цар е гол. 16 години по-късно – все по-близо до изпълнението на задачата.