Вярно е, че на умряло Дуче нож не бива да се вади, но оставката на Румен Петков просто не може да бъде заобиколена с мълчание. Самият той побърза да намекне, колко щастливи щели да бъдат някои. Сигурно се надява да бъде разбран така: след него ще настъпи потоп, от осиротяването на МВР ще спечелят “лошите”- онези, срещу които той досега така самоотвержено се е борил. Ето сега организираните престъпници и оперативно интересните лица ще си отдъхнат, явно се опитва да ни внуши човекът, чието чувство за хумор със сигурност е изнервило сподвижниците му поне толкова, колкото разкритията за скандалите в повереното му ведомство.
И с какво ще запомним ситуацията, която спокойно може да се нарече ” народът срещу Румен Петков” ( ако се съди по рядко единодушните обществени настроения)? Зависи каква мерна система приложим. По липса на специална единица за арогантност, да приложим простичкия метод на отзвука у нас и по света. И особено по света. Защото в това отношение г-н Петков постигна ефект в предизвикването на международни реакции, на който дори изобретателите на “българския чадър” могат да завидят. От кандидата на демократите за президент на САЩ Барак Обама, до европейския бюрократ номер едно Барозо, от БиБиСи, до “Таймс”, ” Ню Йорк таймс” и “Файненшъл таймс”-сензационно ни обърнаха внимание. Комплексарският ни възглас ” и ний сме дали нещо на света” се изроди в такава “презентация” на политически непукизъм и неадекватност, че успяхме да впечатлим света със съвместяването на несъвместимото-да си член на демократичната общност и едновременно с това да се държиш като кръстоска между Пиночет, Чарли Чаплин и Никита Хрушчов.Не е лесно, да накараш да те уважат с дописка трите споменати горе “таймса”. Но ние успяхме. И какво, нали уж нямало лоша реклама, важно било да се говори за нас! Щом е така, да благодарим на изпроводяк на другаря Петков, който направи така, щото за България да се разчуе.
Но това не е всичко. Той може още. Нали обеща серия от съдебни дела срещу клеветници, някои от тях с европейски адрес.Криво седя и падна. Сега право ще съди. И защо не, кривосъдието у нас няма да е голяма изненада.
Четох стенограмата от Капитал … life is stranger than fiction 😉
Очаквам да му бъде повдигнато обвинение за злоупотреба с власт.
Макар, по мое скромно мнение постъпките му граничат с национално предателство.
Думата има прокуратурата.
О, не се притеснявай – много добре се знае и у нас и у чужбината що за стока е Румен. Даже аз останах изненадан от унисона в коментарите на нашите медии и на чуждите политици за това как оставката му е добра стъпка, но недостатъчна в борбата с корупцията. Демек казват, че той не е дал оставка, щото не е успял да се справи с корупцията, а си е бил част от нея.
Хаха, наистина, може да се направи такава мерна единица за арогантност, “един руменпетков”, или “една запалка”, която ще е равна на една стотна от показания локален максимум от арогантност от Пикаещия по време на месеца през който тече “скандала” 😉
Опитвам се да претегля дали оставката на Румен Петков или тази на Р.Овч . се забави повече- и на двамата им отне около месец ако не се лъжа. Сякаш в топлата прегръдка на Столетницата човек никога не разбира защо се подава оставка- като акт на отговорност, а не когато е притиснат до стената.
А че г-н Петков е отговорен човек няма никакво съмнение. Казаха му да се бори с престъпността и той я назначи на щат в МВР. Казаха му, че покрай ЕС държавата ще трябва да се откаже от част от суверенитета ти и той прехвърли въпросния суверенитет в ръцете на скандални, но мъдри бизнесмени. И сетне, г-н Петков е част от мъжкото братство на Другарите на Путин, вероятно повече от всеки друг в тази страна е ронел щастливи сълзи над чашата ракия докато е гледал как г-на Президент подписва договори нарушаващи българския и европейския интерес, но пък така удобни за Господаря.
Шегата на страна. Има добри новини покрай всичко това- оказа се, че има някакво общество все пак в България, което реагира когато се наложи. И това би трябвало да е добър знак.
Най-сетне, поздравления за блога, г-н Инджев, чета текстовете ви с интерес!
Борбата с корупцията напредва с 500 волски сили, и с 50 магарешки скорости, затова всичко е бавно! Да те тормозят доскорошни партизани гавази селяндури, а да си гражданин! Това е “пролетарската диктатура”! Дори селските производители мразят по-простите от тях самозванци”партиици”!