Ремонтът на кабинета се извършва по почина “направи си сам”-в смисъл, че каквото сам си направиш, никой друг не може да ти стори…Защо ли? Поради факта, че смяната на пионките, без да бъде обяснено основанието за рокадата, е равносилно на признание за безпомощност и безпринципност.
Не си заслужава да бъдат анализирани личните качества на номинираните за нови министри лица, тъй като само наивниците вярват в хипотезата, че от волята на посочените в рамките на тежкия компромис персони зависи нещо. Още повече, че на фона на запалката, която подпали улегналия под руската тройка (пардон, тройната коалиция) дюшек, всеки би изглеждал като “Ален Делон” ( по израза на премиера Станишев, който се опита да се пошегува на тема ” какъв да е новият вътрешен министър”). Ако това е критерият, (на) здраве му кажи!
Имаше едно време един министър-председател, Костов се казва. Той също смени някои свои подчинени, сред които вътрешния си министър, но не обясни на момента защо го направи. Поради което и до ден днешен го карат ( казано на “войнишки език”) да се обяснява. Предстои да видим дали с подобна настоятелност питащите ще се отнесат и към сегашния ни премиер.
Много по-важно е да знаем с какво са се провинили изгонените, отколкото да гадаем с какви чудотворни качества са надарени новите петолъчки..пардон звезди, избрани да ни ръководят. Няма как да натириш свой слуга ( министрите са народни слуги, проекция на нашето гласуване, нали), без да е загубил доверието ти. Само че, моля, обяснете ми, как така господин отговорникът за нашето здраве Гайдарски току-що беше награден от президента Първанов с най-високо държавно отличие, а веднага след това висше ( партийно) благоволение, бива напъден. А как да разчетем издигането на падналия в изборната битка в Стара Загора нов министър на здравеопазването д-р Желев? Да носиш на бой ( от избирателите) сигурно е качество. Но като си помисли човек, че другарите залагат на “яката гърбина”, която подлагат, изводите за тревожни очаквания се налагат сами.
Че изборът на вътрешен министър е правен с мисъл за външна употреба, това е ясно. И не само с мисъл, но и с надежда за милост. Защото предстои доклад на Европейската комисия, който може да се окаже най-безмилостната оценка на Големия брюкселски брат за вредата от европейското членство на малкия български партньор. Да се надяваме, че тихата дипломация си е свършила работата и няма да има шумно заклеймяване на българския провал в борбата с корупцията, организираната престъпност и с другите производни на родната дезорганизация. Защото унизително и безпрецедентно колективно наказание ( взето от колективен европейски орган по отношение на колективната ни вина като нация) ще рефлектира върху всички нас, независимо дали сме гласували за точно тези наши тройни хубостници, или не.
Впрочем фактът, че подпалвачът на правителствената черга Румен Петков, известен като “запалката”, оглави екипа на водещата партия в коалицията по гасенето на същото това килимче чрез преговори с други подобни пожарникари, говори достатъчно за красноречиво за абсурда на ситуацията.И за още нещо-за сделка между хора, за които оставането във властта е по-важно от някакви си принципи.
В БГ политиката прилича на пазалуване в стил “На всекиго по нещо”. Приближаваш продавачката и питаш какво може да ти предложи и тя ти предлага едно бсп. Парадоксално е, казва тя, че не е много харесвано, но се носи. В три части, а и някои са заменяеми- коланът може да се ползва и като шалче. Когато свенливо показваш , че не ти е по вкуса, тя те насочва към към нещо модно и спортно. Е , може и да е възширокичко и неглиже, но затова пък отговаря напълно на тенденциите есен-зима 2008. Преценяваш, че твърде несигурно да залагаш на тенденции и питаш за нещо по-национално и българско. Идва ред и на една много носена и харесвана атака. Вярно, малко приличи на униформа, на онези сини шинелчета, които носехме като ученици в далечната 1977, но пък старото виноги се връща в модата след време, особено тъмнокафявото и черното. Все пак решаваш да заложиш на консервативното и питаш има ли дсб. Продавачката отговаря, че не се носи много напоследък и се достава само на редовни клиенти, но излиза молко скъпо. Отчаян питаш за бутикови дрехи, но те не са по дхоба ти(разбирай акъл) и притеснен обясняваш на продавачката(аранжор ), че май нищо няма да купиш, на което тя изненадващо отговаря, че напоследък хората само гледат като теб и се въздържат от покупки. Много от тях вече пазарували направо от европата и сащ и излизало далеч по-изгодно и евтино.
С уговорката , че пак ще наминеш да видиш какво са докарали(може и втора ръка) излизаш от магазина, в който неизгодно се продава политика се прибираш вкъщи с празни ръце и почти щастлив , че не си купил поредните боклуци, кото после ще оставиш до кварталнота кофа за боклук екопак.
Уважаеми г-н Инджев, съвсем не държа този мой коментар да излиза под статията, защото не е по темата въобще. Той е лично за Вас.
Моля Ви, спазвайте правилата за правопис, по-точно в частта му за пунктуационните знаци – кое е дълго и кое е късо тире, съответно кое се загражда с интервали от двете страни и кое не, слага ли се интервал след препинателен знак, слага ли се интервал СЛЕД отворена скоба (ами… не се! Слага се преди нея.) и т.н. и т.н….
Журналист сте, все пак. Много харесвам статиите Ви (и едно време като водещ в “В десетката”). Това не е заяждане, ще се радвам да видя текстовете тук издържани не само като съдържание, ами и като правопис.
С искрено уважение и пожелание за успех!
Георги
ОТГОВОР:
Благодаря,
признавам си, че не ми е минало през ума, че интервалите между тиретата имат нещо общо с правилата за правопис и че могат да имат нещо общо с качеството на една статия. Признавам си също без бой, че не ме бива много по формата-това шрифтове, размери и т.н. не са ми най-силната страна. Респектирахте ме със своята забележка.
Уважавам перфекционистите, макар самият аз да нямам претенцията да съм такъв в нито една
област.
Иво Инджев