Много пъти съм писал, че телевизията в България е МВР, Министерство на всичките работи. В съзнанието на голяма част от хората събитията съществуват само ако са ги чули или видели по телевизора. Сега с изненада и известно смущение чух господин новоназначения министър на вътрешните работи Михаил Миков да казва, че МВР било МВР, т.е. министерство на всичките работи. Вярно, той каза също, че това бил фолклор в повереното му министерство. Шега…
Изненадата ми дойде от вероятността министърът да е чел нещо от моя скромна милост и да се е повлиял. Но се смутих. Ако е така, явно ме е разбрал много буквално. В смисъл, че МВР е като телевизията-например влиза във всеки дом и формира мнението на хората.
Сега, когато господин министърът уточни, че журналистите са сред виновните за съществуването на организираната престъпност, вече нямам съмнения в способността му да поставя нещата на мястото им. Така си е. Обществото като цяло, както наблегна той, а в частност журналистите ( нали са част от обществото), са си виновни сами за организирането на престъпниците. Понеже господин министърът загадъчно мълчи за същинската вина на журналистите, като такъв, макар и натикан в жалката за високотехнологична страна като нашата блогърска ниша (кой ли пък ще прочете написаното, това да не ви е МВР, телевизия демек?), ще се опитам да хвърля известна светлина върху разкритието на човека, оглавил по негово шеговито признание Министерството на всичките работи. В края на краищата той не стигна дотам да каже, че има корумпирани журналисти и особено началници в медиите, макар че именно дотам стигат в изводите си много от прозорливите обикновени читатели, слушатели и зрители. И без сересета им стига да се позамислят над очевидно платените кампании за оневиняване на властници и гузни богаташи. Или обратното, за очерняне на други. Жалко, щеше да е интересно да чуем от него това, което иначе всички знаят, но МВР дори веднъж не се е опитало да докаже ( в Румъния например има мегаскандал с корумпирани медийни изнудвачи, шантажирали хора със заплахи от компромати срещу заплащане).
Ще дам личен пример, като си призная вината за организирането на престъпниците и вредата от моята престъпна дейност. Макар и един никакъв ( толкова никакъв, че чак президентът Първанов сметна за необходимо да ме определи като „безобиден журналист” в интервю за „24 часа” на 13 октомври 2006-та), все пак да си кажа. Може и да изкрънкам някой орден за безобидни, но откровени журналисти от държавния глава.
Бил съм директор, главен редактор, водещ на вестникарски рубрики, на телевизионни и радиопредавания, член на журита. Но нито веднъж не съм взел и лев подкуп. И какво постигам с тази неорганизирана престъпна незаинтересованост да проникна в механизмите на мафията? Подтиквам престъпниците да се прегрупират, да се организират и да се насочат към корумпираните журналисти и да ги корумпира още повече. Вместо превантивно да поема финансовата тежест на мръсните пари върху себе си и като един никаквец да ги профукам, на практика ги насочвам в опасна посока. Това си е подстрекателство. Защото така, напълно организирано, се стигна до сливане на четвъртата власт и подземния й фундамент. Виноват!
Освен това с глупостта си да пиша за организираната престъпност направо съм й направил услуга-глупав човек да те критикува, това си е комплимент ( „безобиден” , в превод от президентски език, означава „глупав”, когато става дума за журналист).
Като главен редактор на в „ Експрес” през 1994-та година научих от европейски вестници ( в Швейцария и Австрия), че вестникът бил едно малко, но смело изключение в битката си срещу нарушаването на югоембаргото ( основен източник за забогатяването на организираните престъпници в България ). Малко, но смело…Дрън, дрън. Може и да е било смело ( тя смелостта често граничи с глупостта, нали знаете кои умират първи на война…), но малко. Криминално недостатъчно. Оперативно безинтересно. Толкова малко, че нито прокуратурата, нито МВР, които не четат нито на швейцарски, нито на австрийски език, забелязаха нещо ( само наблюдателите на ЕС по границата с Югославия забелязаха и дойдоха в редакцията да изразят приятно учудване). Вестникът организирано и скоропостижно беше закрит ( като междувременно рекламодатели открито заплашваха моя главноредакторска скромност, че ще си изтеглят рекламите). Виноват!
И други провинения от този характер имам. Но не е важно да ги изброявям всичките. Важното е си поема лично отговорността за организираната престъпност, да не се крия зад някакви си невинни червени барони, централи и политици, както и присъдружните им активни борци, боксьори, пласьори, сутеньори и в крайна сметка…медийни клакьори.
Иво, извинявай, но сте виновни. Много дори.
Виновни сте, че индивид като другаря Миков ви казва подобно нещо, а вие го гледате и мълчите. Виновни сте, че когато алкохолизираният бивш министър Петков ръсеше пиянските си бисери, вие се смеехте с него. Виновни сте, всички вестници и телевизии без изключение, че ни занимавате по цял ден със “светския” живот на мутрите и чалга-звездите, вместо да покажете и разкажете какво става в така нареченият Парламент.
Отвори само вчерашният брой на Стандарт. Никой не пита “желязната лейди” Плугчиева защо и казват Горската принцеса? Никой не пита Сергей Дмитриевич защо, след като по неговите думи инфлацията била резултат от международни фактори, инфлацията в Европа е 2% а в Булгаристан е 20%? Никой не пита Димитър Костов, който твърди че реалният курс на Евро-Лев бил 1.10, какво е пил? Никой не пита титанът на философската мисъл Доган нищо, гледате го и му се дивите на големите думи.
Никой не пита защо заместник-председателя на Комисията по Култура в Парламента е стругар http://politicsbgstyle.blogspot.com/2006/06/only-in-bulgaria.html
Стоичков ви бие и псува, а седмица след това ходите да го гоните из Родопите да го снимате как друса хорце с бабите от Забърдо, и как ще “инвестира” в алтернативна енергия. И никой не пита, дали едно от най-красивите места в България е точно мястото за строеж на вятърни турбини?
Та това е в общи линии вината ви. Но затова пък съм сигурен, че още утре ще разберем от “медията” коя мутра каква яхта си е купил от Пловдивския Панаир.
Пенко, силни думи, ефектно наредени, но със сериозни недостатъци.
1) Журналистите, които се осмеляват да търсят истината и да я публикуват са подложени на огромен натиск и практически изолирани от централните медии. Такъв е интересът на едрия капитал, който храни тези медии. В България разследваща журналистика няма – като задавате толкова въпроси, питате ли се защо? Потърсете в нета черен списък на българската журналистика, за да не се разпростирам тук с десетки примери.
2) Има журналисти, които въпреки това опитват да пишат по важните теми. Това са хората, които изобличават недъзите на властта, докато ние кротко си бачкаме по офисите и се борим с битовите си проблеми. Извънредно много уважавам тези хора, защото разбирам в каква среда работят.
3) Функцията на журналистите е да ни информират. Да ни покажат болните места. Да разкрият лъжите. Не е тяхна отговорност да измислят лекарство, да организират обществена реакция.
Ако има някой, който обективно заслужава критика, това са онези интелигентни и образовани хора, които разбират какво става, но не могат да измислят как да променят нещата към по-добро.
Масата бедни българи, затиснати от нищетата и с окрадени възможности за реализация не можем да виним – по причини, които вече съм давал.
Радо, недостатъци няма в казаното от мен.
1) Журналистите, които търсят истината са подложени на натиск и изолирани по целия свят. Обаче… ще ви разкажа случка. Доскоро живеех в Чикаго. Там има 2 силни вестника – SunTimes и Tribune, и двата части от огромни корпорации. Та, преди 3-4 години започна разследване за корупция на собственика на SunTimes. Човекът, както се очакваше беше осъден и ще прекара 2-3 години в затвора въпреки че е милиардер. Докато течеше разследването обаче, журналистите от неговия вестник бяха най-активни в отразяването му. Те също бяха притискани, и много от тях в последствие загубиха работата си, защото вестникът беше продаден за една трета от цената си, и трябваше да се съкращава. Когато трябваше обаче, тези журналисти си свършиха работата.
Сигурно сте чувал и за двамата от Ню Йорк Таймс, които лежаха няколко месеца в затвора, защото отказаха да съобщят източниците си на полицията, когато се разследваше изтичането на информация от Белият Дом?
2) Да, има такива, и Иво Инджев е един от тях. Само че пишат по важните теми по блоговете, които се четат от може би по-малко от 1% от населението. Аз също ги уважавам, но ползата от това изобличаване не е голяма.
3) Функцията на репортерите е да ни информират. Разликата между репортер и журналист е огромна. Репортерът информира, журналистът прави това, което описах в точка 1. В България има може би 2-3 журналисти, другите са репортери (не много кадърни) и блогъри (някои много кадърни, но полза никаква).
Не мога също така да се съглася, че масата е невинна. Цивилизования свят е цивилизован, защото масите протестират. Интелигентните и образованите ще се оправят във всяка ситуация, точно защото са интелигентни и образовани. “Затиснатите от нищета” трябва да се борят за промяна, защото те са тези които страдат от дивотията в България.
Преди 4 години в Париж станах свидетел на най-голямата стачка в историята на Франция. Самолети, влакове, целият държавен и ЧАСТЕН сектор, всичко спря, дори ресторантите и музеите, включително и Лувъра. По улиците на Париж протестираха над 2 милиона души. Причината? Ширак искаше да увеличи пенсионната възраст с една година.
Ако това стане в България, мислиш ли че ще се съберат повече от 200 души да протестират? Мислиш ли, че изобщо някой ще протестира?
Журналистите могат да си поволят да пишат, да говорят, когато вярват, че правата, здравето и имуществото им са защитени в задоволителна степен. Тази защита идва преди всичко от правоохранителната система.
В България това изискване е нарушено, оттам и паралелът с Чикаго не доказва тезата. Сравненията са валидни, когато се правят при равни други условия.
Впрочем, нямам намерение да споря. Приемам забележката за ролята на репортерите. Ваше право е да обвините когото намерите за отговорен.
Моето желание е не да обвинявам, а да видя къде мога да намеря подкрепа за издействане на по-добро управление на страната.
Пенко има право.Журналистите се страхуват да отразяват нещата такива каквито са и ако има такива, то те са по блоговете.